Време е за нова тема(2011):

PLEVEN:
http://www.slaveikovkj.hit.bg/images/Bulgarian%20Flag.gif
http://www.heraldika-bg.org/images/pl_pl2.gif
http://balkangrandprix-final-2010.chessmix.com/uploads/Image/Maps/map_pleven.jpg

СТАРИ ТЕМИ | OLD THREADS:
http://www.skyscrapercity.com/showthread.php?t=1037159 - Pleven 2010
http://www.skyscrapercity.com/showthread.php?t=647995 - Pleven 2008-2009



Супермаркети/Хипермаркети в Плевен | Supermarkets/Hypermarkets in Pleven :

http://www.brandsoftheworld.com/brands/0022/0243/brand.gif
BILLA
-2 действащи

http://www.zsk.bg/images_news/kaufland_logo.jpg
KAUFLAND
-2 действащи

http://www.bapc-bg.com/imgs/metro_logo.jpg
МЕТРО
-1 действащ

http://spravka-bg.com/img_clients/praktiker.jpg
Praktiker
-1 действащ

http://www.utv.bg/images/upload/web_amuse/brikolage.jpg
Mr.Bricolage
-1 действащ

http://www.visba.com/index_files/image5681.gif
PENNY MARKET
-2 действащи

http://3.bp.blogspot.com/_KenlA3M2gUU/TTWGH5jvTCI/AAAAAAAANAU/GeZqGL3alC4/s1600/Catalog+baumax+2011+online.jpg
-Baumax
-1 действащ

http://4.bp.blogspot.com/_xMz-PIttR6k/TIf0UlJkNuI/AAAAAAAAANo/wCBHLo7MWiA/s400/carrefour+logo.jpg
CARREFOUR
-1 в строеж /в МОЛ ПЛЕВЕН/

http://comitex.net/Files/Clients/ThumbnailLogo/fc72b1b0e85e1b6c8363e3848b080fb9.jpg
ELEMAG
-1 действащ

http://www.cheapeats.ie/wp-content/uploads/2009/01/lidl-logo.png
LIDL
-1 действащ


http://www.geoportal.bg/images/store_pics/Piccadilly-supermarket-logo.jpg
PICCADILLY
- Водят се преговори.

МОЛОВЕ | MALLS:

http://www.utv.bg/images/upload/web_amuse2/razvlechenia/Magazini/centralmallpleven.jpg
CENTRAL MALL PLEVEN
-Работещ от 2008г. | Opened from 2008

http://www.mallpleven.bg/images/logo.gif
MALL PLEVEN
-Отваря през март 2012 | Opens at 2012(March)

КИНА | CINEMAS:

http://www.moreto.net/im/5672.m250.jpg
ARENA Cinema /Central Mall Pleven/
1 зала|1 Hall

http://www.adgully.com/wp-content/uploads//2010/12/My-Cinema-200x160.jpg
MY CINEMAS /Mall Pleven/
4 зали|4 Halls

1. Има 2 pennyta, второто e почти завършено
2. Нито един ЛИЛД не работи

Е първия LIDL нали го откриха на 9ти?!?!
Ами това 2ро пени къде е ? :O

Where is the 4th Billa?

jk. Drujba, near Intellect school. ;)

Е първия LIDL нали го откриха на 9ти?!?!
Ами това 2ро пени къде е ? :O

Вчера бях до ТЕХНОПОЛИС и гарантирам, че ЛИДЛ не работеше.
Второто ПЕНИ е до Басейнова дирекция (бившата митница)

Лидл открива на 14 януари официално.

Ето и обещаните снимки от новия супермаркет LIFE в ж.к. Сторгозия:

http://thumbnails26.imagebam.com/11358/56f5ea113578590.jpg (http://www.imagebam.com/image/56f5ea113578590) http://thumbnails26.imagebam.com/11358/3e3393113578605.jpg (http://www.imagebam.com/image/3e3393113578605) http://thumbnails35.imagebam.com/11358/b705b6113578623.jpg (http://www.imagebam.com/image/b705b6113578623)

В обекта освен супермарекет, има клуб, както се и отдават офиси и магазини. ;)

20 милиона лева - най-голямата инвестиция в Града на Панорамата

http://stroitelstvoimoti.com/upload/news/11556/01-16Jivko.jpg

“Кауфланд” взе отличие за най-сериозен инвеститор в Плевен за изминалата 2010 година.

Компанията получи от кмета Найден Зеленогорски почетната статуетка “Устрем”, изработена от Адалберт Николов.

За бизнес ситуацията и бъдещите инвестиции разговаряме с Живко Вълчев, ръководител-регион в “Кауфланд България”

- Г-н Вълчев, колко пари са вложени във втория магазин на “Кауфланд” в Плевен?

- “Кауфланд България” с втория си проект в Плевен (магазинът отвори врати на 1 септември 2010 г.) инвестира над 20 милиона лева. В обекта бяха разкрити нови 140 работни места.

- Притеснява ли ви конкуренцията? В Плевен предстои откриването на магазини на конкурентни компании?

- Ние предлагаме модерен начин на търговия, който се възприема не само в Плевен, а и в цялата страна. Стремим се да поддържаме нашите стандарти, да спазваме гаранциите, които са уникални за фирмата и които сме поели към клиентите си. Стоим стабилно на пазара за бързооборотни стоки. Конкуренцията е нещо нормално за нас, не ни притеснява.

- Как ви се отразява кризата? Излизаме ли от тежкия период?

- Преодоляваме кризата, като даваме на клиентите си възможност за наистина богат избор на различни стоки и най-вече на наши марки. Тоест, правим възможно хората и в криза да пазаруват това, което са пазарували и преди.

Според нас пазарът се развива и върви напред, за което съдим от увеличаващия се брой на нашите клиенти.

- Какви са амбициите ви за настоящата 2011 година?

- Към момента “Кауфланд България” разполага с 35 обекта в цялата страна. Последният, който открихме на 8 декември 2010 г., е в Ботевград. За тази година компанията предвижда откриването на още няколко обекта, така че вървим напред.

Борислав Иванов, управител на „Корус билдинг системс“ - Плевен:
Очакваме подобряване на ситуацията

http://stroitelstvoimoti.com/upload/news/11555/01-16Borislav.jpg

През септември 2010 г. в Плевен беше открито ново производствено предприятие - на “Корус билдинг системс България”, за профилирани трапецовидни стоманени елементи. Компанията е част от “Corus Building Sistems” - Великобритания, подразделение на световния производител на стомана “Corus group”. “Корус билдинг системс България” е съвместно дружество на плевенската “Хоризонт-Иванов” и немската “Фишер профил”.

Управителят Борислав Иванов получи от кмета на Плевен Найден Зеленогорски големия приз “Бизнесмен на 2010 година” и почетната статуетка “Надежда”.

- Г-н Иванов, какъв е размерът на инвестицията?

- Само вложените кешови пари са около 5.5 милиона евро, а със сградите и машините, които са апортни вноски на двете фирми, инвестицията достига 10 милиона евро.

Производствената и складовата база е разположена на площ 10 000 кв. м. “Корус” разполага с три производствени линии за общо 12 вида профили - три за нисък, четири за висок и четири за касетъчен профил с разнообразна спецификация с най-високо качество. Те намират широко приложение за изграждане и реконструиране на фасадни и покривни конструкции както в индустриалното строителство, така и за логистични складове, тър-
говски, транспортни и други стопански сгради. Дневният капацитет на машините е 70 тона.

- Колко работни места осигурявате?

- В производствената база работят 20 човека. Това е един доста млад състав - хора, които никога не са се занимавали с подобно производство, но ние ги избрахме, обучихме ги и те работят много добре.

- На какви пазари разчитате?

- Основните ни пазари са в България, Румъния, Македония, по-малко в Сърбия, вече изнасяме и за Гърция и Украйна.

Фирмата е сравнително отскоро в България, но с наши профили се изграждат много обекти в страната. С наши елементи се строят в момента няколко големи сгради в Плевен и в Ловешко.

- Как се прави такава сериозна инвестиция във време на криза? Какви са очакванията ви?

- Трудно. Не мога да правя категорични прогнози. През миналата година инвеститорите бяха малко. Надяваме се, че през тази ще са повече, но истината е, че не знаем откъде ще дойдат. В момента обръщаме повече внимание на пазара от региона.

- Вижда ли се светлина в тунела за изход от кризата?

- На много инвеститори, които имаха желание да правят инвестиции в предходни години, но кризата ги спря, вече им омръзна ситуацията. Затова част от тях започнаха да влагат пари. Истината е обаче, че не са много тези, които са склонни да инвестират наново. Основно разчитаме на големи корпоративни решения за развиване на конкретен бизнес. Смятам, че точно те ще са основен двигател на строителството в следващите няколко години. И въпреки че не съм голям оптимист, животът върви и няма как да не се правят нови неща. Затова се надяваме, че през тази година бизнес ситуацията ще е по-добра в сравнение с изминалата 2010-а.

- В каква посока ще търсите нови пазари през 2011-а?

- Надяваме се, че ще продължим втората част от заводите в Ловеч, магазини на големи търговски вериги, ако има такива. Има индикации, че през тази година ще има инвестиции и от страна на големи промишлени предприятия. Така че продължаваме.

Комплекс за селскостопанска техника край Плевен впечатлява със стилна визия
Архитектурното решение включва два визуално разграничаващи се обема

http://stroitelstvoimoti.com/upload/news/11559/01-10sel1.jpg

Независимо от това дали е криза, или не, внимание винаги привличат жилищните, офисните и търговските сгради. Като че ли обектите, свързани с производството или със селското стопанство, често остават в сянка. В България обаче се реализират и такива проекти, и то немалко. Такъв е търговско-обслужващият комплекс за селскостопанска техника, изграден в землището на с. Ясен, край Плевен. Базата е разположена на главния автомобилен път София-Плевен, при отклонението за “Плама”, на терен от 8328 кв. м.

Инвеститор е “Мегатрон” ЕООД. Проектът е дело на “Иво Петров архитекти” ООД. Строителството е изпълнено от “Хоризонт - Иванов”.

Разгънатата застроена площ на комплекса е 1644.15 кв. м. Той включва изложбена зала с магазин, складови помещения, сервизно хале и административен блок в северозападната част на имота. Сградата е решена като два визуално разграничаващи се обема - търговска и обслужваща (сервизна) част. Обемът на търговската и изложбената зала е на едно ниво, докато сервизната и складовата част е разделена на две. На кота 0.00 са разположени търговският и изложбеният салон, склад за резервни части, два офиса, битови помещения, котелно, главно елтабло и сервиз с необходимото техническо оборудване. На кота +3.60 са ситуирани три административни кабинета, учебна зала и секретарски офис. Второто ниво е достъпно чрез стълба от търговската зала.

Авторите на проекта обясняват, че обемното разделяне на изложбената зала от обема на сервиза и склада е било с цел акцентиране върху търговската функция. Двата обема се различават и с решението на фасадите. Търговската част е максимално остъклена, за да се осигури добра видимост от пътните връзки.

В югоизточната част на имота е изграден навес за паркирането на част от селскостопанските машини. В южния му край е разположена автомивка за нуждите на сервиза.

Паркоместата за клиентите на комплекса са пред изложбената зала, а за служителите са до ремонтното хале. Главният подход към търговската зала е от югозападната й част, непосредствено до паркинга за посетители. Осигурени са отделни входове за сервиза и склада.

Сградата е със стоманена конструкция, стоманобетонни плочи върху профилирана ламарина (за междинното ниво), неносещи тухлени зидове, топлоизолационни фасадни панели (10 см) и 16 см топлоизолация (минерална вата) над профилирана ламарина за покрива. Хидроизолацията на покривите е изпълнена с два пласта воалит. Навесът също е решен със стоманена конструкция, затворен от три страни с профилна ламарина.

http://stroitelstvoimoti.com/?lang_id=1&prm=news&rub_id=16&news_id=11559&page=

Бизнес - Търговия
Написано от "Посредник"
Понеделник, 20 Декември 2010 11:44
Веригата гурме магазини "Елемаг" планира да запази единствено магазина си на столичната улица "Златовръх", съобщи сп. "Регал". В момента компанията има пет магазина - три от тях в София и по един в Плевен и Сандански.През последните месеци неофициално в публичното пространство се говори за продажба на обектите, като за купувачи се споменаваха различни компании. По информация на сп. "Регал" два от магазините "Елемаг" в София ще бъдат предоставени на веригата "Пикадили". "Един гурме магазин е достатъчен за град като София", обясни мотивите си за сделката собственикът на "Елемаг" Божидар Петракиев.
Петракиев съобщава още, че смята да се откаже от обектите в Сандански и Плевен, тъй като "клиентите там за жалост не припознаха "Елемаг" като техен магазин".

http://www.posredniknews.com/site/index.php?option=com_content&view=article&id=12901:qq-&catid=48:2009-04-21-12-49-34&Itemid=203

И все пак, не се надявам Пикадили да ги заместят-площа е твърде малка...

от днес супермаркет "Елемаг" затвори врати в гр.Плевен

остава единствено един магазин в София.

LIDL- Oткриване: 13 януари в 8:00ч., а не на 14 (който го е написал, му е гршно инфото) :cheers:

Някакво инфо за МОЛ ПЛЕВЕН?

Доколкото разбрах имал някакви доста големи финансови проблеми. Карфур били на косам да се откажат от договора и така ... :)

Арт-център за рехабилитация и социална интеграция на деца с наднормено тегло откриват в Плевен


http://www.posredniknews.com/site/plugins/content/fboxbot/thumbs/proekti_290x173_e7a2e20e1c7230d632d43ca3c83fd770.jpg

Арт-център за рехабилитация и социална интеграция на деца с наднормено тегло откриват в Плевен по проект. Нестандартната идея е на Сдружение „Младежко бюро за социални услуги и граждански инициативи” и ще се реализира в партньорство с Община Плевен. Проектът е финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, с 95 000 лева. Паралелно с това в града ни ще заработи и детски арт-център за интеграция, рехабилитация и подкрепа на деца в риск от селата. Проектът е на Плевенски обществен фонд “Читалища” и Общината и се финансира от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Подкрепата е 100% безвъзмездна и е в размер на 135 911 лева.
„Надежда за всеки” е друг предстоящ за изпълнение през годината проект. Той предвижда разкриване на Център за социална рехабилитация и интеграция за онкоболни с капацитет 40 места. Той се осъществява по идея на сдружение „Галатея”, с подкрепата на местната администрация. Проектът е финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” с безвъзмездна помощ в размер на 111 106 лева.
Като успех от местната администрация отчетоха продължаването на други два проекта, които осигуряват подкрепа на деца и възрастни с увреждания от Плевен. От 10 януари започва прием на документи за лични и социални асистенти и домашни помощници.
Услугата личен асистент се предоставя по проект „Подкрепа за достоен живот, осъществяван от Общината и Агенцията за социално подпомагане. За изпълнението му са осигурени 421 641 лева от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Партньорският проект на БАЛИЗ и Общината - „Отново сме заедно ще осигури социални асистенти и домашни помощници за 60 деца и възрастни с увреждания от Плевен. Стойността на проекта е 187 988 лева, безвъзмездна помощ от ОП “Развитие на човешките ресурси”.
През 2011 година ще продължи и изпълнението на партньорския проект „Готовност на училището за приобщаващо образование за деца от институции 3-7 години”, осъществяван заедно с Фондация „Програма стъпка по стъпка” и финансиран от Институт „Отворено общество” Ню Йорк, САЩ.
Успешният старт на годината по отношение на проектите се потвърди и с одобрението на още два на обща стойност над 600 000 лева, насочени към деца със специални образователни потребности и за интеграция на малчугани от малцинствата. Това стана ясно на пресконференция на зам.-кмета "Здравеопазване, социални дейности и евроинтеграция" Свилен Янков, шефът на ресорната дирекция Преслав Гайдарски и началникът на отдел ”Управление на проекти и евроинтеграция” Дикран Ованесян.

Вече е поставена фасадата на Баумакс и се работи вътре.

Военното летище "Долна Митрополия" може да приема и чартърни полети

Има възможност летище "Долна Митрополия" край Плевен да бъде отворено за чартърни туристически и бизнес полети. Това е съобщил за БТА началникът на Военновъздушните сили генерал-майор Константин Попов.
Достойно за уважение би било подобно желание на бизнеса и ние в никакъв случай няма да сме спирачка за откриването на такава възможност, посочи той.

По думите му тези, които искат да ползват летището на Военновъздушната учебна база "Георги Бенковски", трябва и да влагат средства, както е навсякъде по света. Според генерал-майор Константин Попов "трябва да има инициатива и от двете страни като се създадат ясно разписани правила кой за какво ще отговаря и какви отговорности ще има".

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=174621

До 35 млн. лв. ще достигнат инвестициите в Плевен през тази и следващата година

http://sg.stroitelstvo.info/showimg.php?filename=zx500_1022090.jpg

Между 30 и 35 млн. лв. ще достигнат инвестициите в Плевенска община през 2011 и 2012 г., които несъмнено ще оставят своя отпечатък върху инфраструктурата, като бумът ще е през тази година, информира кметът на Плевен Найден Зеленогорски. За тази и следващата година сме осигурили инвестиционни средства по линия на европейско финансиране в размер на 11 млн. лв. по два големи проекта. Единият касае организацията на уличното движение и подобряване на физическата среда на града, а другият е за саниране на осем общински училища на територията на Плевен. И двата проекта се финансират по оперативна програма "Регионално развитие".

По проект "Организация на уличното движение и подобряване на физическата среда на град Плевен" има избран изпълнител, който работи по подготовката на необходимата документация за участие в процедура за възлагане на обществени поръчки за избор на изпълнители по дейности по проекта. Това е дружеството "Кривачка и Ко" ЕООД. През декември беше сключен договор за"Упражняване на авторски надзор за Позиция І – "Изграждане на велосипедна алея в Плевен, пл. "Възраждане" - входа на природен парк "Кайлъка". Обектът е по проект на "Иво Петров - архитекти". Очаква се изпълнителите да бъдат избрани до пролетта, като предстои да бъдат обявени обществените поръчки за надзор и строител по съответните позиции. Като цяло проектът включва реконструкция на основни булеварди, изграждане на система за видеонаблюдение, на две многофункционални и шест детски площадки на обща стойност 7.064 млн. лв.

Другият мащабен проект - "Оптимизиране на част от общинската образователна инфраструктура за привеждането й в съответствие с наложените стандарти и изисквания" е с бюджет от 4.15 млн. лв.Той е одобрен по схема "Подкрепа за прилагане на мерки за енергийна ефективност в общинска образователна инфраструктура в градските агломерации", Приоритетна ос 1 "Устойчиво и интегрирано градско развитие" на оперативна програма "Регионално развитие. По проекта ще бъде извършена топлоизолация на външни стени, топло- и хидроизолация на покриви и подмяна на дограма на плевенските училища - НУ "Единство", ОУ "Свети Климент Охридски", СОУ "Стоян Заимов", СОУ "Иван Вазов", Гимназия с преподаване на чужди езици, Математическа гимназия "Гео Милев", СОУ "Анастасия Димитрова"и НУ "Отец Паисий". Срокът за изпълнение на всички дейности по проекта е 24 месеца след подписване на договора.
Така общата стойност на проектите с европейско финансиране, които са реализирани и по които се работи в момента, ще достигне 13.194 млн. лв., обобщи кметът. Успоредно с това 3 млн. лв. ще бъдат осигурени за съфинансиране по европейски проекти и още 13.4 млн. лв. за уличната инфраструктура по линия на утвърден от местния парламент инвестиционен кредит.
Вече имаме избрана банка, през този месец ще подпишем договор и ще станат ясни конкретните условия по кредита. Лихвата по инвестиционния кредит е под 5%, т.е. около два пъти по-ниска от лихвите на банковия пазар за момента, посочи Зеленогорски.

В края на ноември община Плевен получи покана от Управляващия орган на оперативна програма "Околна среда" за кандидатстване по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проекти за "Изграждане на регионални системи за управление на отпадъците". Междувременно бе подписан договор с "Реко Инженеринг" ЕООД за актуализация на проекта и изготвяне на документации за възлагане на обществени поръчки за избор на строител и доставчик на техника и оборудване за обект "Регионален център за отпадъци, включващ ново регионално депо, инсталация за компостиране и център за предаване на отпадъци". Очаква се през тази година да започнат дейностите по изграждане на първата клетка на новото депо, което ще обслужва шест общини от областта, увери Зеленогорски. За реализирането на проекта още през 2006 г. Плевен в качеството си на водеща община и съвместно с още пет общини от областта - Долни Дъбник, Долна Митрополия, Гулянци, Пордим и Искър, създаде сдружение "Управление на отпадъците-Плевен". Основните компоненти на Центъра за управление на отпадъците са клетка за битови отпадъци, компостираща инсталация, център за приемане на опасни отпадъци от бита, стопански двор, инсталация за улавяне на инфилтрат, инсталация за улавяне на биогаз и др. Общата стойност на проекта е приблизително 25 млн. лв.

Успоредно с това продължава работата по проекта за интегриран градски транспорт, акцентира още кметът. Проектът е на стойност над 20 млн. лв. Амбицията е почти целият град да бъде покрит с тролейбусен транспорт. През тази година ще извървим пътя до финансирането и през 2012 ще започне реконструкцията на тролейбусната мрежа и евентуалното закупуване на нови тролейбуси, информира още Зеленогорски. Да осъществи техническа помощ при разработване на един от най-мащабните проекти на община Плевен по оперативна програма "Регионално развитие", какъвто е проектът за интегриран транспорт, от Министерството на регионалното развитие и благоустройството избраха холандската компания ECORIS.
Работата по всички тези програми и проекти ще даде възможност на плевенските строителипрез следващите три години до края на 2013 г. да усвояват финансов ресурс между 80 и 90 млн. лв., обобщи кметът Найден Зеленогорски.

2010 г.: Близо 2 млн. лв. собствени средства е инвестирала общината в строителство
Въпреки орязаните бюджети стойността на извършените дейности в направление строителство и ремонт през изминалата година е близо 2 млн. лв. - средства по линия на бюджета. От тях около 1.3 млн. лв. са усвоени за текущ ремонт на уличната мрежа в Плевен и малките населени места на общината и четвъртокласната пътна мрежа, а останалите 700 хил. лв. са инвестирани в учебни заведения, предимно детски градини. Заедно с усвоените средства от различни проекти инвестициите през изминалата година надхвърлят 4 млн. лв. Най-тежко е, когато от силни бюджети се отива към по-слаб бюджет и тогава промяната е тежък период, но когато вече си се справил през 2010, вероятно и през тази година ще се справяме с повече пестеливост и икономии, изрази оптимизъм кметът на Плевен Найден Зеленогорски. Финансовото състояние на общината е добро, като доказателство за това са препотвърдените през 2010 г. кредитен рейтинг положителна перспектива,сертификат за качество ISO 9001 и ISO 14001.

http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1022089

Плевен търси надзор за общинския плувен комплекс

Плевенска община обяви обществена поръчка за избор на строителен надзор на обект Общински плувен комплекс в кв. 141 по плана на Плевен. Съоръжението ще бъде изградено в двора на СОУ "Иван Вазов". Проектът за изграждане на общински плувен комплекс е отпреди малко повече от три години, като идеята за неговото изграждане е по-отдавна.
Предвижда се изпълнение на сграда, състояща се от голяма зала - сглобяема стоманобетонова конструкция с 2Т покривни панели за плувния басейн, който е с размери 25/12.5 м и монолитна част за обслужващи и допълващи басейна дейности.

Застроената площ е 1014 кв.м, а разгънатата застроена площ е 1388 кв.м.
Във функционално отношение решението предвижда фоайе-кафе с връзка към съблекалните и басейна и връзка към СПА и фитнес частта. С вътрешна стълба се обслужват посетителите и се осигурява връзката между плувната зала и фитнеса. Непосредствено след съблекалните за басейна са разположени сауна кабини, парни кабини и джакузи. На второ ниво са предвидени солариум, масаж, релакс, антицелулитни процедури, фитнес зала, втора група съблекални за посетители. За изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии е разработен удобен достъп без стъпала и специално оборудван санитарен възел, с което се създава възможност за посещение на басейна от хора с увреждания.

Обявените минимални изисквания към кандидатите за надзор на обекта са минимален оборот по извършен строителен надзор - 100 хил. лв. без ДДС. Участниците в процедурата е необходимо да имат изпълнени най-малко три договора за извършен строителен надзор за периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2009 г. Когато участникът е обединение и не е юридическо лице, минималното изискване ще се прилага комулативно за обединението. Кандидатите трябва да разполагат минимум с десет броя специалисти с висше образование. Документацията за участие се получава до 4 февруари. Срокът за получаване на оферти или заявления за участие е 14 февруари, а отварянето им е предвидено за 15 февруари.

Финансирането ще се извърши със средства от община Плевен. Плащането ще се извърши съгласно условията на сключения договор за надзор, като срокът за изпълнение на поръчката е петнайсет месеца. Приблизителният обем строително-монтажните работи е 1.75 млн. лв.

Срок за получаване на документация за участие 4 февруари
Срок за получаване на оферти или заявления за участие 14 февруари
Отваряне на офертите 15 февруари

Стартираха пет пътни строителни търга
Лотовете са част от етап ІІ на пътната схема на оперативна програма "Регионално развитие"

http://sg.stroitelstvo.info/showimg.php?filename=zx500_1022115.jpg

Лот 16, част от второкласен път Плевен - Ловеч
Лот 16 е за изпълнител на обект рехабилитация на път II-35 Плевен – Ловеч от км 0+000 до км 4+991.13 и от км 8+320 до км 13+603.36 с обща дължина 10.274 км в област Плевен и изцяло минава извън населени места с изключение на частта от км 8+320 до км 9+500 в регулацията на Плевен, което обяснява и различния габарит на пътя. Началото на разглеждания участък е в началото на път II-35 Плевен – Ловеч при надлеза на път I-3 Бяла – Ботевград, а краят на участъка на пътното платно е най-общо 2 х 8.50 м. Банкетите са 2 х 1.50 м. Разделителна ивица е 2 м. В участък от км 8+320 до км 9+500 пътното платно 2 х 6.00 м, а тротоарите са 2 х 1.50 м, проектната скорост е 50 км/ч, а минималният радиус на хоризонтална крива - 100 м.
Ще бъдат рехабилитирани:
- надлез над пътен възел при "Балканстрой" в Плевен на км 4+696
- селскостопански подлез на км 10+969
- селскостопански подлез на км 11+999.
Пътни кръстовища с републикански и общински пътища има на км 1+874, км 2+620, км 4+696, км 8+320, км 8+970 и км 9+236.

http://img543.imageshack.us/img543/5844/88309151.jpg

Определяне на изпълнител за строителството на обект BG161PO001/2.1-01/2007/001-020 "Лот 16: Рехабилитация на път II-35 Плевен – Ловеч от км 0+000 до км 4+991.13 и от км 8+320 до км 13+603.36, с дължина 10.274 км, област Плевен"Началото на разглежданият участък е на точка в началото на път II-35 Плевен – Ловеч при надлеза на път I-3 Бяла – Ботевград, а краят на участъка на около 180 м преди регулацията на с. Брестовец.Клас на пътя - втори. Участък от км 0+000 до км 4+991.13 и от км 9+500 до км 13+603.36: проектна скорост - 80 км/ч, мин. радиус на хоризонтална крива - 250 м. Пътно платно 2 х 8.50 м. Банкети 2 х 1.50 м. Разделителна ивица 2 м. Участък от км 8+320 до км 9+500: пътно платно 2 х 6.00 м; тротоари 2 х 1.50 м; проектна скорост - 50 км/ч; мин. радиус на хоризонтална крива - 100 м. Максималният надлъжен наклон е 6%. За ремонта на настилката се предвиждат предварителни ремонти и полагане на изравнителни, усилващи от неплътен асфалтобетон износващи пластове.Участъкът е с дължина 10.274 км, като изцяло минава извън населени места. Само в частта от км 8+320 до км 9+500 попада в регулацията на гр. Плевен.Отводняването е повърхностно и се извършва посредством необлицовани и облицовани пътни окопи, бетонови бордюри и улеи, малки и големи съоръжения. По цялата отсечка има 10 броя водостока, от които 6 броя тръбни и 4 броя плочести. Предвижда се: почистване на съществуващите необлицовани и облицовани окопи; възстановяване на отводняването с бетонови бордюри и улеи; почистване на съществуващите малки съоръжения; повдигане на съществуващите дъждоприемни шахти.Рехабилитират се: Надлез над П. В. При "Балканстрой" гр. Плевен на км 4+696, Селскостопански подлез на км 10+969 и Селскостопански подлез на км 11+999.Пътни кръстовища с републикански и общински пътища има на км 1+874, км 2+620, км 4+696, км 8+320, км 8+970 и км 9+236.За целият участък се предвижда нова стоманена предпазна ограда на необходимите места – единична и двойна. Банкетите ще се профилират с напречен наклон 6%. Проектното решение предвижда бордюра, ограничаващ средната разделителна ивица да се изпълни от градински бордюр 8/16 без да се демонтира съществуващият.
http://dv.parliament.bg/DVWeb/porachkiXMLView.faces?idObj=54869

http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1022079

Добра новина е това с летището, дано стане. Иначе това с плувния басейн на Иван Вазов, всяка година се пускат слухове, че ще започват да го правят, но уви, така слушаме от 99та. :D

Пак разработват проект за ремонт на ЦДГ „Чучулига” по „Красива България”

Пак разработват проект за ремонт на ЦДГ № 6 „Чучулига” в Плевен, казаха за PlevenLIVE от пресцентъра на местната администрация. Проектът е по мярка 02 "Подобряване на социалната инфраструктура" на програма „Красива България”. Той предвижда разширяване и озеленяване двора на детското заведение. Предстои първо проектът да бъде гласуван в Общинския съвет, след което ще се кандидатства за финансиране. От общината не уточниха каква е стойността на проекта.
Около 140 хил. лв. е стойността на реновирането на двора на ЦДГ „Чучулига”, обяви пред представители на медиите в края на 2009 г. зам.-кметът Валентин Матеев. Той уточни, че през 2008 г. проектът е кандидатствал за включване в дейностите по "Красива България", но не е попаднал сред тях. Матеев изрази надежда, че през 2011 г. проектът ще бъде одобрен.
Набирането на проекти по "Красива България" започна на 23 декември и приключи на 4 февруари 2011., което означава, че проектът на Община Плевен трябва да бъде гласуван на януарската сесия на Общинския съвет. Мерките, по които ще може да се кандидатства за бюджет 2011, са "Подобряване на градската среда", "Подобряване на социалната инфраструктура", "Защитено жилище" и "Спешно подпомагане на социални домове".

http://www.plevenlive.com/region/p3_8482_0.html

Новината за ремонтите на пътищата ме радва най-много, въпреки че не става дума за мащабни дейности. Срам ме е да влизам в града откъм Русе, а всеки ден ми се налага по няколко пъти. Знакът за 5000 метра неравности по пътното платно звучи цинично! По нищо не личи, че се влиза в голям хубав град, какъвто Плевен има претенции да е. Още помня как през пролетта стовариха на табелата "Плевен" няколко стари бетонни саксии с теменужки, които на фона на пепеляка и бурените наоколо трябваше да красят входа на града.

В “Лидл” - Плевен всичко е спокойно


Рано тази сутрин едва петдесетина бяха чакащите най-после “Лидл” да отвори врати и в Плевен. Опашката набъбна до стотина души, но ситуацията беше много спокойна. След официалното прерязване на лентата, точно в 8 часа влязоха първите клиенти. Както се очакваше, банани по 65 стотинки беше най-търсената стока.
“Лидл” в Плевен е на площ от 1 900 квадрата, предлага 1 200 артикула, сред които и десетина собствени марки, промоции на различни групи стоки ще има всяка седмица.
До есента вероятно в Плевен ще отвори втори “Лидл”.

http://www.posredniknews.com/site/index.php?option=com_content&view=article&id=13435:2011-01-13-09-23-07&catid=41:2009-04-14-11-14-00&Itemid=481

http://thumbnails7.imagebam.com/11498/45d943114977277.jpg (http://www.imagebam.com/image/45d943114977277)

И все пак, не се надявам Пикадили да ги заместят-площа е твърде малка...

"Пикадили" изграждат и по-малки като формат магазини с името "Пикадили Експрес". В София има около 10 такива обекта, като някой от тях са с площ по-малка от тази на "Елемаг".

Е, да, но става дума за квартални магазинчета. Не бих искал пикадили експрес да дойдат в мол..

В квартала ми имам такъв... Еми sorry, ама не ми върши никаква работа. Разнообразието от стоки, което го има в големите отива на кино. Дори ходя специално в центъра, за да пазарувам от голям Picadilly, вместо да ходя до близкия малък, който ми е на 5 мин. път.

Вярно си е, че "Express" си е формат квартален магазин, но ако въобще "Пикадили" вземе помещението в Мол-а, под какъвто и вариант да го нарече, ако цените са толкова високи колкото и в другите градове, в които има техни обекти, няма да е много вървежен.

Добър старт на 2011 за бързооборотните търговски вериги в Плевен
"Лидл" реализира първата си инвестиция в града, през пролетта започва изграждането на втори магазин

http://sg.stroitelstvo.info/showimg.php?filename=zx500_1026013.jpg

http://sg.stroitelstvo.info/showimg.php?filename=zx500_1026014.jpg

http://sg.stroitelstvo.info/showimg.php?filename=zx500_1026015.jpg

След като в края на миналата година "Кауфланд България" стана инвеститор №1 за Плевен и получи ежегодната награда на общината и Браншовата бизнес общност за реализацията на втората си инвестиция в града, а веригата "Лайф" в лицето на местния инвеститор - дружеството "Роко Бароко" ООД, разшири присъствието си с още един новопостроен магазин в Плевен в жилищен комплекс "Сторгозия", още в първите дни от новата година в града отвори врати и магазин от веригата "Лидл".

Той се намира по ул. "Георги Кочев", в непосредствена близост до "Технополис", в североизточната част на Плевен. Строителството бе изпълнено от "Строй-консулт" – Сливен. Консултант бе плевенската фирма "Лазарови 2002". Новият супермеркет е с разгъната застроена площ 1811 кв.м и разполага с паркинг за 120 паркоместа.
Площта на имота е малко над 24 дка.

Веригата за бързооборотни хранителни и нехранителни стоки "Лидл" е с проектна готовност и за втори магазин в Плевен. Той ще се разположи в западната част на града, в жилищен комплекс "Сторгозия", в имот с площ от 9.5 дка. Застроената площ на сградата ще е 1974 кв.м. За нуждите на магазина по проект са предвидени 171 паркоместа.
Проектите и за двата супермаркета в Плевен са на архитектурно бюро "Проконсулт" с проектант по част "Архитектурна" арх. Борислав Дочев и ръководител на колектива арх. Красимир Попов.
Още в ранната пролет на тази година трябва да бъде обявен търгът за изпълнител, като до края на годината ще е факт и вторият магазин от веригата.

Наред с изграждането на новите обекти в цялата страна и предвид че компанията придоби веригата "Плюс", върви пребрандирането на съществуващите магазини "Плюс". Заедно с тях броят на обектите с марка "Лидл" ще достигне сто.

През изминалата година "Лидл България" реализира мащабната си инвестиция в размер на 56 млн. лв. в изграждането на логистичен център в Елин Пелин. Сградата бе отличена в националния конкурс "Сграда на годината 2010".

И още по темата за експанзията на бързооборотните търговските вериги в Плевен - приключи строителството и в скоро време предстои отварянето врати втория магазин от веригата "Пени". Той е разположен по бул. "Христо Ботев", до сградата на Басейнова дирекция. Възложител на обекта е "Рила проект" ЕООД. Изпълнението бе поверено на габровската фирма "Техноинженеринг груп" АД, а консултант по време на строителството е плевенската "МАК 2000" ЕООД.

Все още не е приключило строителството на "Билла" в квартал "Дружба", който ще е четвъртият магазин от веригата в града. Новостроящият се супермаркет е в непосредствена близост до бл. 422. Тук "Билла" се настанява под наем, обектът трябва да бъде завършен тази пролет. Възложител и изпълнител е варненската фирма "Експириан" ЕООД. Проектът е на екип на "Нов проект" с водещ проектант арх. А. Христова и проектанти по част "Архитектурна" арх. Н. Гушлева. Консултант по време на строителството е плевенската фирма "Кимтекс LS". Обектът е разположен на терен с площ от 5.6 дка. Разгънатата му застроена площ е 1962 кв.м.

http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1026012

Ще подобряват състоянието на пешеходната зона?

http://dariknews.bg/uploads/news_images/201101/photo_verybig_654778.jpg

Община Плевен има идея да стартира текущ ремонт за подобряване състоянието на ул. "Васил Левски", по-известна като "пешеходната зона". Това сподели кметът Найден Зеленогорски, който обаче подчерта, че не се предвиждат основни ремонти и реконструкции.

Градоначалникът допусна, че във времето би могло да бъде разработен цялостен проект за реконстукция на улицата, който да кандидатства за финансиране от ЕС. Той сподели, че Общината има определени идеи в тази посока, но в момента няма конкретна оперативна програма, по която биха могли да се реализират.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=654778

Найден нали щеше да рехабилитира ул."Хемус" от музея до изхода за Ловеч,и бул."Христо Ботев" го рехабилитират трета година,изходът към Русе до направиха до половината,без да говоря изобщо за пътя за Гривица,и пътят за Ловеч до Брестовец щяха да рехабилитират.Сякаш Найденчо като за последен мандат го удари на мързел и празни приказки,така че приемам горната новина с песимизъм.

^^
улица "хемус" е една от улиците включени в спечеления проект на стойност на 7 млн. лв. по ОП „Регионално развитие”

Тук са включени три основни улици в града. Рехабилитацията ще обхване бул. "Георги Кочев" в отсечката от надлеза над жп гарата до връзката с ул. "Българска авиация" при Колелото. Това е най-сериозният обект с индикативен бюджет повече от 2 млн. лв. Другата улица обхваща участък от ул. "Гренадирска" между "Данаил Попов" и "Гривишко шосе". Третата отсечка е ул. "Ген.-лейт. Атанас Стефанов" (бившата "Хемус") от входа откъм Ловеч до Регионалния исторически музей на ул. "Стоян Заимов". Предвидени са всички дейности по рехабилитация на тези улици - от отводнителни работи, фрезоване, преасфалтиране, подмяна на бордюри, изграждане на подходи за хора в неравностойно положение, маркировка, ще бъдат монтирани необходимите предпазни съоръжения – парапети и мантинели. Общата приблизителна стойност за рехабилитация на трите улици е 4.5 млн. лв.

за път II-35 ето инфото

Стартираха пет пътни строителни търга - един от тях е път II-35 Плевен-Ловеч
Лот 16, част от второкласен път Плевен - Ловеч
Лот 16 е за изпълнител на обект рехабилитация на път II-35 Плевен – Ловеч от км 0+000 до км 4+991.13 и от км 8+320 до км 13+603.36 с обща дължина 10.274 км в област Плевен и изцяло минава извън населени места с изключение на частта от км 8+320 до км 9+500 в регулацията на Плевен, което обяснява и различния габарит на пътя. Началото на разглеждания участък е в началото на път II-35 Плевен – Ловеч при надлеза на път I-3 Бяла – Ботевград, а краят на участъка на пътното платно е най-общо 2 х 8.50 м. Банкетите са 2 х 1.50 м. Разделителна ивица е 2 м. В участък от км 8+320 до км 9+500 пътното платно 2 х 6.00 м, а тротоарите са 2 х 1.50 м, проектната скорост е 50 км/ч, а минималният радиус на хоризонтална крива - 100 м.
Ще бъдат рехабилитирани:
- надлез над пътен възел при "Балканстрой" в Плевен на км 4+696
- селскостопански подлез на км 10+969
- селскостопански подлез на км 11+999.
Пътни кръстовища с републикански и общински пътища има на км 1+874, км 2+620, км 4+696, км 8+320, км 8+970 и км 9+236.

http://img543.imageshack.us/img543/5844/88309151.jpg

да видим дано да наистина да има развитите по тези отсечки :)

^^Благодаря за информацията,hellenik.Ами стискам палци,да се прибегне по-бързо към реализиране на проектите,понеже изброените улици са в ужасно състояние.Това са най-плачещите за ремонт плевенски улици редом с бул."Русе" от стоматологията до Медицинския и бул."Христо Ботев"

Доста плевенски улици са за ремонт и със сигурност оставят лошо първо впечатление у посетителите на града.

Бул. "Русе" е в лошо състояние и от Медицинския до сфетофара на Трудовото. В този участък няма да е зле да се помисли за поставянето на пешеходни пътеки. Странно ми е, че по цялата му дължина няма никаква маркировка. Въобще целият булевард, като вход на Плевен от изток, е доста непредставителен.

Мисля си, че е редно да се обърне сериозно внимание и на основните пътища в ЖК "Дружба". По маршрута на тролей 5 асфалтът донякъде е добре, но от втората спирка нагоре става ужасен. По пътя на девятката е същото.

Баумакс Плевен е разположен в парцел с площ от над 30 дка в местността Текийски орман, на главен път Плевен - София

В ход е изграждането на строителния хипермаркет "Баумакс" в Плевен. Изпълнител е плевенската фирма "Хоризонт Иванов" ЕООД.Очаква се строителството да приключи до края на февруари, като откриването е предвидено за април. Проектът за сградата е на "Иво Петров архитекти" с ръководител на колектива арх. Иво Петров, подробният устройствен план е дело на "Проконсулт". Консултант в хода на строителството е "Експрес инженеринг" ЕООД.
Комплексът включва хипермаркет, трафопост и просторен паркинг за 288 автомобила, разположени в парцел с площ от над 30 дка, в местността Текийски орман, при входа на Плевен откъм София. Достъпът до урегулирания поземлен имот ще става чрез отделен вход и изход откъм главния път.
Сградата на строителния хипермаркет е свободностояща и е разположена в южната част на имота. Тя представлява едноетажна сграда, състояща се от търговска зала – основното помещение в хипермаркета, градински център, склад за приемане на стока, технически помещения, офисна част, социални помещения. На запад от търговската зала е разположена специално обособена част - Drive in център, представляващ допълнителен отдел за строителни материали, където всеки клиент може да влезе с лек или товарен автомобил и да натовари директно в него необходимите продукти. Центърът предлага голяма складова наличност на строителна химия, дървен материал, ВИК инсталации, врати и прозорци,изолации и други.
ВauMax е семейна компания, основана преди повече от 30 години в Австрия. Тя е лидер в сектора "Направи си сам" в 9 централно- и източноевропейски държави, сред които Австрия, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Хърватия, Румъния, България и Турция. Към момента компанията управлява 149 bauMax хипермаркета, от които най-много – 67 - са в Австрия, 24 – в Чехия, по 15 – в Словакия и Унгария, 3 в Словения, 6 – в Хърватия, 13 – в Румъния, 2 – в Турция, и четири - в България.
Годишният оборот на компанията през 2009 г. възлиза на 1.4 млрд. евро. За ВauMax в Европа работят общо около 10 хил. служители. Пазарният дял на ВauMax в Австрия възлиза на над 26%.
Първите магазини "Баумакс" в България бяха откритив Пловдив и Стара Загора през 2008 г. През 2009 отвориха врати два хипермаркета - в София и Бургас. В дългосрочен план компанията предвижда откриването на нови обекти в Русе, Варна, както и втори хипермаркет в София. Първият за Северна България хипермаркет от веригата ще бъде открит в Плевен, уточниха за "Строителство Градът" от "Баумакс България". От планираните проекти обектът във Варна също е в значително напреднал етап, като там вече са финализирани подготвителните работи.

http://sg.stroitelstvo.info/showimg.php?filename=zx500_1029438.jpg

http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1029437

една добра новина отпреди няколко дена

Държавата ще финансира операциите с „Да Винчи“
Роботизираните интервенции се извършват у нас само в Плевен

http://www.infoweek.bg/upload/news/last/vertical/large/8824.jpg
Хирургическите операции, извършени с единствената в страната роботизирана система „Да Винчи”, ще бъдат финансирани със средства от държавата. Това съобщи премиерът Бойко Борисов, който посети университетската болница „Георги Странски” в Плевен.

Лечебното заведение е единственото в страната, което извършва операции на пациенти с карциноми на маточната шийка с помощта на робота „Да Винчи”.

„Занапред Министерството на здравеопазването ще отпуска по специална методика необходимите за интервенциите средства, които възлизат на 8000 лв. за процедура", допълни министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов.

Министър-председателят Бойко Борисов получи почетен знак с грамота на Медицинския университет за принос и оказана подкрепа за развитие на роботизираната хирургия.

http://www.infoweek.bg/tab_it/it.php?show_category=1&show_sub_category=1&id=8824

няколко снимки на ремонтираната сграда на банка Пиреус.

http://www.arketipo.bg/images/projects/piraeusBank/DSCN0561.jpg

http://www.arketipo.bg/images/projects/piraeusBank/DSCN0569.jpg

надявам се скоро да оправят и отсрещната сграда :)

^^ Много симпатична ми идва тая сграда, пък и на ъгъл :)

Хаха, контейнера е най-хубав и е сложен на най-правилното място...:)

^^
Той е временно там за строителните отпадъци и е похвално, че го има. Сградата е много готина.

http://www.arketipo.bg/images/projects/piraeusBank/DSCN0561.jpg
Станала е много добре. Дали ще се местят в тази сграда, или само обслужването на клиенти.

УМБАЛ Плевен инвестира в нова система за третиране на опасни отпдъци
Инсенераторът ще спести значителни средства на болницата, която плаща между 11 и 14 хиляди лева месечно за третирането на около 7 тона отпадъци

Университетската болница е напът да се сдобие с нова модерна система за третиране на опасни биологични отпадъци, съобщиха от inews.bg, цитирайки БТА. Системата, френско производство, ще бъде една от най-модерните, които се произвеждат в момента. Инсенераторът ще спести значителни средства на болницата, която плаща между 11 и 14 хиляди лева месечно за третирането на около 7 тона отпадъци, които се транспосртират в Южна България.

Вече е в ход тръжната процедура за закупуване на инсенератора със собствени средства на лечебното заведение. Проектът предвижда лечебницата да сключи договори с общините и да се поеме обезвреждането на опасните болнични отпадъци от региона. Според прогнозите на УМБАЛ Плевен инвестицията ще бъде възвърната до две и половина години.

...

Австрийска фирма ще подпомага проекти на Община Плевен

Австрийската фирма bauMax ще подпомага хора с увреждания и ще участват в съвместни културни проекти с Община Плевен. Намерението е заявено по време на среща на кмета Найден Зеленогорски с Никола Секай, изпълнителен директор на фирмата за България, информират от пресцентъра на местанта админстрация. На разговорите в Плевен присъстват Дияна Тодорова, ръководител продажби, и инж. Борислав Иванов, управител на фирма „Хоризонт”.
Поводът е предстоящото през април откриване на магазин на австрийската фирма в Плевен, който е пети в страната и първи в Северна България. Фирмата е известна със социалните си ангажименти. Тя има 149 магазина в 9 европейски държави и 10 500 служители, като предлага над 40 хил. продукта, разделени в 4 сектора – строителство, техника, интериор и градина.

http://www.plevenlive.com/region/p3_8738_0.html

малко снимки от новият life на Сторгозия

http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc4/hs1357.snc4/162938_469757096983_76136356983_5841314_264608_n.jpg

http://a8.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash2/hs354.ash2/63475_471144301983_76136356983_5859370_3022402_n.jpg

http://a1.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc4/hs1373.snc4/164568_471144411983_76136356983_5859375_7872294_n.jpg

Eee, много хубав е станал.

Изграждане на общински плувен комплекс - Плевен

Възложител: Община Плевен Електронна поща: m.kavulska@pleven.bg Факс: 064 881296 пл. Възраждане 2 www.pleven.bg Телефон: 064 881248

Наименование: Изграждане на общински плувен комплекс в УПИ ІХ, кв. 141 по плана на гр. Плевен

Срок за получаване на оферти или заявления за участие 21/03/2011

www.stroitelstvo.info

Крайно време е да го направят този басейн! От колко време слушаме за него... Нека е едно начало на възстановяването на спортната база в града. Срамота е Плевен да няма стадион, който да е в състояние да приема срещи от професионалния футбол. Срамота е Плевен да няма нормална многофункционална спортна зала на достъпно място. Срамота е най-вече това, че дори не се говори за ремонтирането на съществуващите, а какво остава за изграждането на нови. И всичко това на фона на една прилична активност в модернизирането и изграждането на спортни съоръжения в страната.

Улпия Ескус се бори за "Топ 10 на българските светини"

http://www.plevenmuseum.dir.bg/BG_version/maps/museums/pic_mus/eskus2.jpg http://www.plevenmuseum.dir.bg/BG_version/maps/museums/pic_mus/eskus4.jpg

http://www.plevenmuseum.dir.bg/BG_version/maps/museums/pic_mus/eskus1.jpg http://www.plevenmuseum.dir.bg/BG_version/maps/museums/pic_mus/eskus3.jpg

Античният град Улпия Ескус край плевенското село Гиген е една от историческите забележителности, включени в националната кампания на Стандарт "Топ 10 на българските светини". Чрез вота на читателите онлайн изданието търси съкровища от историческото ни наследство, които да бъдат включени в новата карта на най-големите родни културни и археологически паметници.
Историята е дарила плевенски регион с уникално историческо наследство - античния град Улпия Ескус, припомнят от Регионалния исторически музей. Градът с неговата значимост е наричан от археолозите малкия Рим. През 2012 г. участниците в световния Лимес конгрес ще посетят Ескус. Районът на разкопките и околността се нуждаят от сериозни инвестиции, за да се покаже красотата на този величествен град.

....

^^
Гласувам с две ръце за него! Ходих там преди година-две и останах очарован. Има толкова много интересни неща, а и колко още има да се разкрива не е за вярване. Малко пари му трябват на това място и може спокойно да се превърне в уникална атракция. Колоните и капителите от храмовете в града са си там на място и спокойно могат да се сглобят отнояо както се прави в Рим например. Тази година пак ще го посетя ако мога. :cheers:

Kakvo e "Life"?

^^
Магазин за хранителни стоки.

Междудругото на мен Лайфа най ми допада като стоки и обслужване, а те много интересна схема са измислили с тия комплекси дето си строят - магазин и някое кафе под наем.

Интересно ми е какво става с МОЛ ПЛЕВЕН... нали щяха да го откриват на 8 март, а няма нищо оповестено... няма даже една реклама, Сентрал МОЛ бяха започнали с рекламите 2 месеца преди да го открият през 2008 :ohno:
Та някои да знае дали датата е променена?

Какви 2 месеца, с табелите започнаха сигурно 4 месеца, даже и повече... Аз също се чудя, какво става. =S

Няма да го бъде тоя мол май ще се окаже просто голямо пране на пари.

едно съобщение от сайта на общината
само дето не мога да се ориентирам къде точно се намира това :)

На основание чл.8, ал.5 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ДВ бр.25/2003г., посл. изм. и доп. ДВ бр.3/2011 г.), Община Плевен съобщава, че е издадено Решение № 2 ПР / 2011 г. на министъра на околната среда и водите за преценяване на необходимостта от извършване на оценка въздействието върху околната среда (ОВОС) за инвестиционно предложение на “Квант Инженеринг” ООД, гр. София за “Преустройство на вилни сгради в ПИ 56722.618.48, местност Кайлъка, гр. Плевен, във вилна сграда, бунгала, ресторант и СПА-център”.
Решението е да не се извърши ОВОС за инвестиционното предложение.
Решението е оповестено чрез поставяне на информационното табло и на интернет страницата на Община Плевен.

http://www.pleven.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=2175&Itemid=142

10 хил. души ще работят на площадката на АЕЦ „Белене”
07.02.2011 Близо 10 000 души ще бъдат ангажирани по строителството на площадката на АЕЦ „Белене” в пиковите моменти. Това е станало ясно на семинар по организацията на строителните дейности, организиран от строителя на централата – руската компания “Атомстройекспорт”. В семинара са участвали над 20 български строителни фирми.

30% от поръчките за изграждането на АЕЦ “Белене” ще бъдат възложени на български фирми, е припомнил зам.-началникът на Строителното управление на АЕЦ в България Валерий Рябенко. И обяви, че през 2010 г. компанията е подписала договори с български подизпълнители. Рябенко подчертал, че при реализирането на проекта “Атомстройекспорт” акцентира върху локализирането на доставките, дейностите и услугите.

Вицепрезидентът на “Атомстройекспорт” и началник на Управлението по строителството на АЕЦ “Белене” в България Генадий Тепкян е съобщил, че площадката на централата е подготвена, налице е цялата нужна инфраструктура, в момента се провеждат подготвителните работи за започване на строителството. По думите на Генадий Тепкян в момента между НЕК и “Атомстройекспорт” са подписани 11 допълнения съм Споразумението от 29 ноември 2006 г. за строителството на АЕЦ “Белене”. Срокът за изпълнение на допълнение №11 изтича на 31 март 2011 г. Към днешна дата се очаква подписването на допълнение №12 за изпълнение на дейностите за периода 2011-2014 г. След подписването на необходимите договори “Атомстройекспорт” има готовност още тази година да започне активното строителство на АЕЦ “Белене”, е декларирал Тепкян. Изграждането на Първи енергоблок трябва да завърши 59 месеца след изливането на първия бетон, а Втори блок да бъде пуснат в експлоатация 12 месеца по-късно. .

http://www.monitor.bg/article?id=278974

Няма да го бъде тоя мол май ще се окаже просто голямо пране на пари.

Прането на пари предполага оборот и внасяне на данъци, а не влагането на пари в нещо, което няма да ти изкара нито лев след това. Напротив - ако спреш на този етап не само не си изпрал парри, ами си показал и още с недоказан произход.

12 компании подадоха оферти за ремонт на пътя Плевен - Ловеч

8 компании и 4 сдружения подадоха оферти за ремонт на 10 км от пътя Плевен - Ловеч, съобщиха от агенция "Пътна инфраструктура". Всичките са български фирми.

Индикативната стойност на обекта е 9.788 млн. лв. Финансирането е по оперативна програма "Регионално развитие". Срокът за изпълнение е 24 месеца.

В търга са участвали пътни фирми от цялата страна. Това са "Пътни строежи - Велико Търново", варненските "Хидрострой" и "Пътища и мостове", пловдивската "Пътинженеринг", благоевградската "Агромах", старозагорската "Пътстрой" и софийската "ИСА 2000".

Две фирми, контролирани от бизнесмена Васил Божков, също играят. Монтанската "Пътинженеринг М" участва самостоятелно, докато плевенската "Пътинженерниг" играе заедно с плевенските "Инжстрой" и "Виягруп", като трите фирми са обединени в дружество "Плевен - ПИВ".

Другият голям пътен строител - "Трейс груп", също е предпочел да се яви в обединение заедно с "Интегрирани пътни системи".

В "Сдружение Север" влиза "Пътстрой 92", собственост на най-богатия българин според в. "Пари" Цоло Вутов, "Енергоремонтстрой", София, и "Виастрой", Ловеч.

"Пътстрой, Габрово", и "Пътприбор", София, са подали обща оферта.

http://www.dnevnik.bg/pazari/2011/02/07/1038851_12_kompanii_podadoha_oferti_za_remont_na_putia_pleven/


Търгът за ремонт на пътя Плевен - Ловеч предизвика огромен интерес

http://stroitelstvo.info/showimg.php?filename=zx480_1038808.jpg

Днес в Агенция "Пътна инфраструктура" бяха отворени офертите за избор на изпълнител на обект: "Лот 16: Рехабилитация на път II-35 Плевен - Ловеч от км 0+000 до км 4+991.13 и от км 8+320 до км 13+603.34", с дължина 10.274 км.

12 кандидати подадоха оферти в деловодството на АПИ преди изтичането на крайния срок:

- "Пътища и мостове" ЕООД
- "Пътни строежи - Велико Търново"
- ДЗЗД "Пътстрой - Пътприбор", състоящо се от "Пътстрой Габрово" АД - Габрово и "Пътприбор" ООД - София
- ДЗЗД "ПЛЕВЕН -ПИВ", в което влизат "Инжстрой" ЕООД - Плевен, "Пътинженеринг" АД - Плевен и "Виагруп" ЕООД - Плевен
- "Хидрострой" АД
- "Сдружение Север", състоящо се от "Пътстрой - 92" АД - София, "Енергоремонстрой" ЕООД - София и "Виастрой" АД - Ловеч
- "Пътинженеринг - М" АД - Монтана
- "Пътинженеринг" ЕООД - Пловдив
- "ИСА 2000" ЕООД
- "Обединение Трейс - ИПС", състоящо се от "Трейс Груп Холд" АД, "Пи Ес Ай" АД - Стара Загора и "Интегрирани пътни системи" АД София
- "Агромах" ЕООД
- "Пътстрой" ООД - Стара Загора.

Лот 16, чиято стойност е 9.78 млн. лв., е най-късият от 15-те лота, в които попадат 26 отсечки с обща дължина 311 км от схемата "Подкрепа за рехабилитация и реконструкция на второкласни и третокласни пътища".
15-те договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са по етап ІІ от рамковото споразумение между управляващия орган на оперативна програма "Регионално развитие" и Агенция "Пътна инфраструктура".
Предоставеното финансиране за отсечките е в размер на 264 985 729 лева, от тях 225 млн. лева са съфинансиране от Европейския фонд за регионално развитие. Бюджетите на проектите варират от малко над 8 млн. лева до малко над 24 млн. лева.

http://stroitelstvo.info/infrastructure/2011/02/07/1038790_turgut_za_remont_na_putia_pleven_-_lovech_predizvika/

:cheers: Този път плаче за ремонт,откакто се помня!Чак нямам търпение да видя отсечката завършена...сигурно няма и да я позная :D

Прането на пари предполага оборот и внасяне на данъци, а не влагането на пари в нещо, което няма да ти изкара нито лев след това. Напротив - ако спреш на този етап не само не си изпрал парри, ами си показал и още с недоказан произход.


Незнам но за мол който се очаква да отвори след месец работата е много зле - пълно мъртвило.

Доколкото знам мола е правен със доста сериозен взет банков кредит. Инвеститора явно силно се е надценил и кризата го е съборила. Като нищо скоро ще го обявят за продан...не съм чувал банки да стопанисват молове :), ама кой знае...

Дано не съм прав!

Днес в Агенция "Пътна инфраструктура" бяха отворени офертите за избор на изпълнител на обект: "Лот 16: Рехабилитация на път II-35 Плевен - Ловеч от км 0+000 до км 4+991.13 и от км 8+320 до км 13+603.34", с дължина 10.274 км.

12 кандидати подадоха оферти в деловодството на АПИ преди изтичането на крайния срок:

- "Пътища и мостове" ЕООД
- "Пътни строежи - Велико Търново"
- ДЗЗД "Пътстрой - Пътприбор", състоящо се от "Пътстрой Габрово" АД - Габрово и "Пътприбор" ООД - София
- ДЗЗД "ПЛЕВЕН -ПИВ", в което влизат "Инжстрой" ЕООД - Плевен, "Пътинженеринг" АД - Плевен и "Виагруп" ЕООД - Плевен
- "Хидрострой" АД
- "Сдружение Север", състоящо се от "Пътстрой - 92" АД - София, "Енергоремонстрой" ЕООД - София и "Виастрой" АД - Ловеч
- "Пътинженеринг - М" АД - Монтана
- "Пътинженеринг" ЕООД - Пловдив
- "ИСА 2000" ЕООД
- "Обединение Трейс - ИПС", състоящо се от "Трейс Груп Холд" АД, "Пи Ес Ай" АД - Стара Загора и "Интегрирани пътни системи" АД София
- "Агромах" ЕООД
- "Пътстрой" ООД - Стара Загора.

Лот 16, чиято стойност е 9.78 млн. лв., е най-късият от 15-те лота, в които попадат 26 отсечки с обща дължина 311 км от схемата "Подкрепа за рехабилитация и реконструкция на второкласни и третокласни пътища".
15-те договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са по етап ІІ от рамковото споразумение между управляващия орган на оперативна програма "Регионално развитие" и Агенция "Пътна инфраструктура".
Предоставеното финансиране за отсечките е в размер на 264 985 729 лева, от тях 225 млн. лева са съфинансиране от Европейския фонд за регионално развитие. Бюджетите на проектите варират от малко над 8 млн. лева до малко над 24 млн. лева.

Link: http://stroitelstvo.info/infrastructure/2011/02/07/1038790_turgut_za_remont_na_putia_pleven_-_lovech_predizvika/

Кметът Найден Зеленогорски се срещна днес с Никола Секай – изпълнителен директор на bauMax за България, Дияна Тодорова – ръководител продажби и инж. Борислав Иванов – управител на фирма Хоризонт. Поводът бе откриването на магазин на bauMax в Плевен. Той ще е пети в страната и първи в Северна България. Гостите запознаха Найден Зеленогорски с историята и дейността на фирмата.
bauMax e фамилна фирма с австрийски корени, пазарен лидер в страните от Източна и Централна Европа със 149 магазина в 9 държави и 10500 служители. Фирмата предлага над 40 000 продукта, разделени в 4 сектора – строителство, техника, интериор и градина и е известна със социалните си ангажименти. В тази връзка, гостите са изразили готовност да подпомагат хора с увреждания и да участват в съвместни културни проекти с Общината.bauMax ще открие своя магазин в Плевен в началото на април тази година.

http://www.pleven.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=2181&Itemid=56

На днешното правителствено заседание беше взето решение Плевен да получи право на собственост върху имот държавна собственост.

С цел развитие на туризма в региона, община Плевен получи безвъзмездно поземлен имот от близо 29 дка в местността „Белият бряг". Притежаването на собствеността върху историческия обект ще позволи на общината да кандидатства с Комплексен проект за развитие на устойчив туризъм в регион Плевен по Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG 161 РО 001/3.1-03/2009 „Подкрепа за развитието на природни, културни и исторически атракции" по Оперативна програма „Регионално развитие".

...

Резултатите от интернет преброяването са факт: Ако пропорциите се запазят (което може да се очаква) Плевенска област вече не е на 7-мо място по население, а на 9-то. Изправарена е по население от оласт Велико Търново и област Русе, а на път да изправарят област Плевен са Хасково, Пазарджик и София Област. Близките по население области Благоевград и Стара Загора вече са се откъснали напред (по-скоро Плевен се е откъснал назад).
По дял на преброените по интернет Плевен е на нивото на Области като Силистра, Сливен, Видин (около 30%) и бездадеждно зад "по-цивилизованите" области и градове (40-50%).

Смятам, че това преброяване потвърждава официално факта, че през последните 10 години Плевен е най-западналият голям град (над 100 хил.) в ЕС. Прогнозите ми са, че града вече няма 100 хил. Скоро ще разберем.

Резултатите от интернет преброяването са факт: Ако пропорциите се запазят (което може да се очаква) Плевенска област вече не е на 7-мо място по население, а на 9-то. Изправарена е по население от оласт Велико Търново и област Русе, а на път да изправарят област Плевен са Хасково, Пазарджик и София Област. Близките по население области Благоевград и Стара Загора вече са се откъснали напред (по-скоро Плевен се е откъснал назад).
По дял на преброените по интернет Плевен е на нивото на Области като Силистра, Сливен, Видин (около 30%) и бездадеждно зад "по-цивилизованите" области и градове (40-50%).

Смятам, че това преброяване потвърждава официално факта, че през последните 10 години Плевен е най-западналият голям град (над 100 хил.) в ЕС. Прогнозите ми са, че града вече няма 100 хил. Скоро ще разберем.




Учудва ли те нещо тази информация

Учудва ли те нещо тази информация

Не ме учудва. Натъжава ме малко, защото човек има едно родно място и няма как да е безразличен към него.

Редовно чета този форум, но рядко пиша. Просто не виждам какво може да се обсъжда за Плевен във форум за инфраструктурни проекти и градско развитие, при положение, че там от 20 години не се строи нищо, което е белег на развитието. Даже обратното. Наскоро нарязаха за скраб циментовия завод и въжената линия към него. Невероято е, че след 15 години закриване, Плевен още има какво да предложи на индустрията с вторични суровини.

И мен ме учуди затварянето на циментовия. Беше далеч от града и не го замърсяваше/поне по мои наблюдения/. Доколкото разбрах всичко е тръгнало от затварянето на каменоломната в "Кайлъка", дали поради еко съображения, Натура 2000 ли, не знам. Веднага след това нарязаха и камъкотрошачките в Тученица.

Резултатите от интернет преброяването са факт: Ако пропорциите се запазят (което може да се очаква) Плевенска област вече не е на 7-мо място по население, а на 9-то. Изправарена е по население от оласт Велико Търново и област Русе, а на път да изправарят област Плевен са Хасково, Пазарджик и София Област. Близките по население области Благоевград и Стара Загора вече са се откъснали напред (по-скоро Плевен се е откъснал назад).
По дял на преброените по интернет Плевен е на нивото на Области като Силистра, Сливен, Видин (около 30%) и бездадеждно зад "по-цивилизованите" области и градове (40-50%).

Смятам, че това преброяване потвърждава официално факта, че през последните 10 години Плевен е най-западналият голям град (над 100 хил.) в ЕС. Прогнозите ми са, че града вече няма 100 хил. Скоро ще разберем.




Не си много прав. Не гледай области,гледай градове. В Плевенска област нямаме големи градове освен нашия. Във великотърновска има Свищов /около 35 хил дущи/, Горна Оряховица /42 хил/, Павликени /15-на/, Полски Тръмбеш и т.н. Старозагорска си имат един град над 50хил - Казанлък, Благоевград - Сандански,Петрич /все немалки градове- над 20-на хил./.
Колкото и парадоксално да звучи в град Плевен има преброени в момента 63 хил души, което за мен значи,че има много големи шансове градът да си остане над 100-хил души. Не се сбъдват прогнозите на някой всезнайковци, стремящи се да дават все по ниски цифри на население на Плевен, стигащи до 50-60 хил.

Не си много прав. Не гледай области,гледай градове. В Плевенска област нямаме големи градове освен нашия. Във великотърновска има Свищов /около 35 хил дущи/, Горна Оряховица /42 хил/, Павликени /15-на/, Полски Тръмбеш и т.н. Старозагорска си имат един град над 50хил - Казанлък, Благоевград - Сандански,Петрич /все немалки градове- над 20-на хил./.
Колкото и парадоксално да звучи в град Плевен има преброени в момента 63 хил души, което за мен значи,че има много големи шансове градът да си остане над 100-хил души. Не се сбъдват прогнозите на някой всезнайковци, стремящи се да дават все по ниски цифри на население на Плевен, стигащи до 50-60 хил.

Донякъде и аз съм съгласен с мнението ти. В нашата област наиситна няма големи градове, в които всеки да разполага с интернет, а какво остава за селата... Не че това е оправдание... Ниската активност по-скоро е показател за достъпността на хората до глобалната мрежа. Или пък за мотивираността им да се включат в преброяването.
Поправаката ми е, че преброените 63 хил. души НЕ са за град Плевен, а за Община Плевен, която има население 145-150 хил. души. Естествено, доста вероятно е почти всички от тези 63 хил. души да са от Плевен, но да не гадаем. Аз ще съм доволен, ако градът не е паднал под 110 хил. души.

Да,точно. Само и аз една малка поправка - на предното преброяване Община Плевен беше 132 хил. души, а град Плевен - 122 хил.
Нека не се заблуждаваме - в България всичко освен София /и донякъде Варна и Бургас/ намалява в последното десетилетие с различни темпове. Това се отнася дори за град като Пловдив например. За община Плевен всичко над 100хил. души ще е успех. Отсега е сигурно че оставаме седмият по големина град в България. Впрочем освен Пловдив и Варна да си разменят местата /2 и 3/ и да се окаже че всички градове /без София,Варна и Бургас/ са намалели с по 10-20% аз не очаквам други изненади.
Относително малкият процент преброени в област Плевен сравнение с няколко други области пък значи да очакваме пък повече преброени по стандартният начин. Процентът преброени при нас се носи основно от Плевен и затова е по-нисък, а в другите области им помагат техните големи градове. На всеки е ясно,че в Свищов+Горна Оряховица има много повече интернет потребители, отколкото в Червен бряг+Левски например.

Задавам си въпроса защо всички са се втренчили в тези данни за броя на населението. Може би е важна не толкова тази стойност, а тенденциите за развитие на града. Мен лично не ме грее особено фактът, че Плевен ще е над 100 хил. души или пък, че ще остане 7-ми по големина, след като виждам, че нещата в него не вървят добре. Имам чувството, че почти всички плевенчани гледат с пренебрежение на всеки по-малък град, без да отчитат достойнствата му. Един град като Монтана например изглежда доста подреден и чист, с хубави улици... Последното в никакъв случай не може да се каже за Плевен.

Не само Монтана. Има десетки приемри на малки градове, които се развиват и предлагат възможноти за неселението си, за разлика от Плевен.

Добре известно е, че упадъка на Плевен e заложен в политиката на България, но за маргинализацията на града голяма роля има и управлението му.

За държавната политика:
- Нашият регион на практика е самотен остров в ЕС. На север сме откъснати от света от река без мост, на юг планина без тунел, на запад без магистрала към столицата, на изток море адекватен път до него. За да стигнеш до този остров даже няма летище. Кой очаквате да инвестира на токова място при положение, че адекватни на Плевен градове в южна България имат път, който води хората и стоките до София и до морето за два пъти по-малко време. Тамс е строят и жп. линиии - тук нищо.


- Администратовно обезкървяване на Плевен също е част от държавната политика - Апелативен съд, НАП и доста други центрове се преместиха в по-малкия по-население Търново. Плевен остана единствния град в БГ, който е административно подчинен на по-малък град. До колкото имам информация, МРРБ готви ново административно деление в границите на плановите региони. Скоро няма да сме и областен град и ще сме подчинени на Видин. Невероятно, но факт - Видин е столица на Северозападен регион за планиране.

За местното самоуправление:

Когато си лишен от възможността да привличаш инвестиции с липсата на национална инфраструктура , не ти остава друго, освен да разчиташ на еврофондовете. Това са си свежи пари, а Плевен има привилегията да се води голям град (над 100 хил.) и за него се полагат повече пари, отколкото за Търново например. Но за да вземеш тези пари, ти трабва работещ кмет и работеща община.
Плевен е седми по големина, но го няма в ТОП 15 на общините по спечелени европари. По пропорцията население/пари е на дъното.

Затова градът продължава да запада. Защото нито има добър кмет, нито добро отношение на държавата към него.

Жалко наистина за град като Плевен...

Здравейте и от мен,
аз принципно също съм от Плевен и е жалко, това което става през годините. Факт е, че огромна част от плевенчани се изнесоха, голяма част в София, а още по-голяма в чужбина (моя милост включително). Завършил инженер съм и града не предлага алтернативи. Развитието в последните години се състои в строителството на магазини, ужасно много магазини. Два кауфланда, 3-4 билли и т.н. Видно е, че от плевенчаните в чужбина идват много пари, за да си заслужава да ги строят. Иначе какво се получава - магазинерките от единия магазин си харчат парите в другите. Някакъв омагьосан кръг. Няма индустрия, хората реално няма къде да работят. Да не говорим за места в ИТ и т.н. Не знам гришата как ги излъга тия китайци да строят завод в Ловеч. Дано излезе нещо сериозно.

^^Аз се надявам точно този завод да събуди икономиката на Ловеч и Плевен...все пак той ще отвори много работни места,а предполагам,че и много хора ще се ангажират в по-странични,обслужващи дейности - например транспорт.

И аз залагам много на завода. Говори се за между 3 и 6 хиляди работни места, и това на по-малко от 30 км. от Плевен

Хубава дискусия се получава в тази замряла тема за Плевен.

Подкрепям мнението на SpPl, че причини за упадъка на нашия град са както държавната политика, така и местната. Плевен наистина се е превърнал в "град-остров", който има единствено регионално значение. В момента не сме нито основен административен център, нито промишлен, нито университетски, нито търговски, нито туристически, нито културен, нито спортен, нито какъвто и да е друг център. Може би единствено здравеопазването е на ниво и можем да се гордеем с него. А всички тези функции до голяма степен са взаимно свързани. Много може да се изпише за всяка една от тях и за това какво може да бъде направено за нормалното им функциониране. Иситната е, че от години Плевен пада от върховете, които е постигнал, и губи значението си.

Като говорим за създаване на работни места, трябва да отчетем един значим факт. Не е единствено важно колко на брой места се откриват, а колко е средната им месечна работна заплата. Ще се съгласите, че не е едно и също да се открият 1000 работни места със средна заплата 500 лв, и да се открият 1000 работни места със средна заплата 1000 лв.

Друг проблем за града ни е, е че парите не остават в него. Боли ме сърцето, когато чуя от някой инвеститор, който строи офис сграда, че е дал 300 хил. лв. за климатична система на фирма от друг град. И това при положение, че в Плевен има поне няколко фирми, които биха свършили същата работа при това и по-добре и на същата или дори по-ниска цена. Това е положението и в други сфери. В случая не става дума за местен патриотизъм, а за нещо напълно нормално от икономическа гледна точка. Оставайки в града, парите се насочват под различна форма в други сфери и част от тях по някакъв начин се връщат и при този, който ги е похарчил.

Плевен е град,който може да се сравнява със Стара Загора.Във вторият град обаче привлечените инвестиции са в пъти повече и като цяло оставам с впечатлението,че градът има и силно лоби в парламента.Това ме навежда и на мисълта,че община Плевен просто не работи - не се изготвят проекти,не се кандидатства по европейски програми(с малки изключения,но според мен нищо съществено),не се привличат важни инвестиции...Какво стана например с програмата за модернизиране и оптимизиране на градския транспорт - прекрасен шанс на града да модернизира и разшири образцовата си тролейбусна мрежа...да,но община спа и парите отидоха за Бургас.Като цяло мисля,че Найден за тези години управление свърши някаква работа(по-добър вариант беше от Румен Петков поне)...привлече инвестиции все пак - магазините,някое друго малко заводче като това за сандвич-панели и т.н.Но този мандат специално си взе почивка,изпя си песента и това е.Освен това от край време няма кой да лобира,кой да отстоява интересите на Плевен пред държавата,освен Румен Петков(колкото и да не го харесвам),но една птица пролет не прави.

Причините Ст. Загора да привлича повече инвестиции са абсолютно обективни и тя ще продължава да привлича все повече инвестиции на фона на Плевен. Там има инфраструктура (АМ Тракия, АМ Марица), перспектива за още инфраструктура, за единствената скоростна ж.п. линия в БГ. Там има индустрия - ТЕЦовете Марица Изток хранят половин южна България. Има гръбнак на икономиката. На фона на това върви всичко останало. Тук няма нищо. Вече няма нищо. През 1990 г. Плевен е трети по БВП град в България. Днес от град с много развита индустрия Плевен е бивш индустриален град. Вече и бивш административен и културен център.

Един пример:
Защо Загорка и Каменица станаха номер 1, а Плевенско пиво беше закрито? Защото, когато белгийците купиха заводите в Плевен и Пловдив изчислиха колко ще им отнема пътуването от Плевен до София и морето и съответно от Пловдив и така закриха завода в града без магистрала. Времето е пари, а пътуването по магистрала отнема по-малко време. Така е с всичко останало, освен с Плама. Там си беше чисто криминално деяние. Инвеститорите искат пътища, жп линии, пристанища и тн.

Трабва на всички хора да им стане ясно, че докато тук не се строи инфраструктура, Северна България ще става все по-голяма дупка. България е голям длъжник на нашия регион, защото просто не му дава шанс да се развива.

А за кмета: И аз преди по-скоро му симпатизирах, но третия мандат му дойде твърде много. Примерът с транспортния проект е най-фрапиращ. Заради некадърност и (може би) корупция се изпускат 20 милиона и шанс една от малкото оцелели гордости на града да оцелее и да се развие - електротранспорта. Вижте какъв цинизъм беше това с Юнион Ивкони. Пусна ги да източват Тролейбусен транспорт под предтекст, че мисли за инвалидите и заради нископодовите автобуси. Вече няма и помен от нископодовите. Сега има просто автобуси, които замърсяват, взимат субсииите на тролеите и въртят празни по линиите на тролеите. Това кмет ли е?? Дано проектът не е окончателно загубен, но кметството май не само не може, но и не иска да го спечели.

Много вярно е всичко казано до тук и все пак Плевен се държи мъжката.Градът се държи единствено на собствения си бизнес, защото няма кой знае какви исторически паметници за да привлича маса туристи, няма излаз на море, няма ТЕЦ-ве,няма възлови магистрали минаващи близо до него, медицинския ни университет не е много голям и приема скромно малко студенти, нищо което би помогнало за повишаване на икономиката ни.

Стана много хубава дискусия и я следя с удоволствие, но дълго чаках изказване, което направи в конкретния случай dge. Не можем да срявняваме Плевен със Стара Загора, въпреки че по статистиката до сега, последният град беше с 20 000 души повече. Това е така, защото, както беше казано, Северна България е трън в очите на управляващите и всички са и длъжници. До някъде е оправдано, там да има повече инфраструктура, поради 3-те граници там една от които е само с ЕС, това беше и причината, да се подсили военното присъствие там. И именно в С. Загора - т.е. от единия град, който е по-зле икономически(Плевен) взимаш ресурс и присаждащ в по-силния (защо!). Въпреки, че има и историческа обоснованост за това - областта Загоре е била дълги години разменна монета м/у нас и Турция. Както и да е, нямайки инфраструктурата, Плевен наистина разчита на малко чужди инвестиции и предимно на лични, което е много тъжно. Друго, с което се съгласявам, в Плевен има само един университет, престижен, но малък! Нещо, което не може да се каже за Загора - 2, Варна - 4, Пловдив - 3, Благоевград - 2 - и то много посещаеми, въпреки че ЮЗУ-то е пародия на учреждение, въобще! Търново - 2 университета! И въпреки всичко, отрицателния прираст е малък в нашата община.
Искам да допълня обаче едно нещо, защото аз обожавам града ни, живея в него и никъде другаде не бих живял. Причината да харесвам този форум, е че тук има много хора, като мен, но никой от вас не направи анализ на едно много важно нещо. Потенциалът на нащия град е много голям, базира се на някои неща, които зависят от ръководните решения, но случат ли се те, Търново няма да го обсъждаме, а Стара Загора, ще бъде малко след нас, след години. Първо АЕЦ "Белене" - дори и всички обществени поръчки да се спечелят от софиянци, само факта за наличието на толкова много нови хора в областта, в дългосрочен план, ще носи ОГРОМНА ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ! много дълги са факторите, затова няма да ги пиша. Второ - най-близкосрочното - завода за автомобили - пичове, ние сме най-индрустриалния град в Северна България, и знайте, дори и нито един плевенчанин да не работи в този завод, в което се съмнявам , защото тук има много специалисти, един такъв завод никога не работи изолирано, той изисква няколко други технически производства, потенциал за които има само в ПЛевен, да не говорим, че той е на 30 км! Не забравяйте, че и "Вапцаров", и "Алуком", който прави и автомобилни джанти, и "Стоманолеярният" работят!!! Трето - "Хемус" - дори и след години, тя случи ли се, Плевен ще бъде много по-близо до София от С.Загора или Търново!!!, а и е междиинна станция, между София и Варна. По този показател, ще сме мнгого по-добре от Търново, защото магистралата ще е по-бързо готова до нас, а и ще сме с 60 км по-близо. Като говоря за този град - той НЯМА на къде да расте, има само една индрустриална зона, която е мн мн мн мн малка и има 4 завода в нея. Само да ви кажа, за да направят метро там, взривяваха една огромна скална маса, която изнесоха, за да разчистят терен от 20 дка там! Положението там е , все едно ние да си разчистваме Кайлъка с трутил! Извинете, ама е смешно, да си мислите, че някой инвеститор ще погледне на сериозно тези неща. В контрапункт на това, ние имаме огромни свободни терени с индустриална цел - имаме "Домостроителен" и други фалирали, с готова инфраструктура, имаме и свободни терени, имаме урбанизиращи процеси към Буковлък, Опанец, Ясен, Брестовец, Къшин - града има на къде да расте!!!! Не забравяйте и за перспективата за индрустриална зона Телиш...
Не искам да споря с никой, но нека размишляваме и върху тенденциите и нека сме и малко оптимисти. Почти всико горе изписано е вярно и дълбоко анализирано, но едностранчиво - т.е. песимистично.

Мисля, че дойде и моят ред да се включа активно в дискусията.
Това, че има съществена диспропорция между Южна и Северна България - спор няма. Затова няма и да си правя труда да го въртя и суча, както и темата с университетското образование по градовете.
Иска ми се придам малко по-различен ъгъл - вие какво мислите за малките градове, които са центрове на огромни агломерационни ареали? Чудесен такъв пример е Брюксел - 100-ина хиляден град, обслужващ над 1 милион ареал. Същата е работата и в Германия и Италия - градчета от по 300 хиляди са с милионни ареали. Тоест така се запазва както самобитността на града-център, който просто не се превръща в гигантска панелна спалня, а и се поддържа живота, красотата и спокойствието в малките градчета и селцата. И номерът е в това как са го постигнали. По възможно най-простия начин - удобен транспорт. Поне аз виждам много потенциал в тази идея, или по-точно в т.нар. градски железници.
За какво говоря - обединяването на множество малки градчета, села, средни градове към един, който е седалище на цялата администрация за района. Пренесено в плевенския район район това би означавало връзване на Троян-Ловеч-Плевен, Плевен-Никопол (заради пристанището), Плевен-Белене-Свищов (с един удар АЕЦ-а и университетското градче), както и редица по-малки градчета като Долна, Кнежа, Червен бряг, Левски и по-големите села пътьом, като по този начин се образуват няколко лъча, които да обикалят Плевен по границите на "широкия център", и същевременно да хващат панелните квартали, Панорамата, автомобилния завод, за който ако се направи гара би станала като средище за маса производства и изложбени площи.
Плюсовете - хората от малките градчета ще могат да ползват услугите в по-големия град за половин час с влакчето (както в момента правят от Асеновград, Пазарджик, Карлово и Пещера при център Пловдив); ще позволи мобилност - примерно да сте си родом от Троян, където и да живеете, да работите в Плевен, а детето ви да учи в езиковата в Ловеч; или да учиш в Свищов и да работиш в Белене и Плевен... Ясно ви стават хилядите възможности за комбинации. Освен това ще се получи и намаляване на разходите на държавата - вярно, скъпа еднократна инвестиция, но би спестила множество текущи разходи по поддържане на локални клонове на администрацията. Пресметнете сами какъв би бил агломерационния ареал - възлиза на около 800 000 - доста добро привличане на инвестиции. Връзването на летището (което теоретично може и да работи) чрез градски транспорт с пристанище и туристическите обекти в града (а защо не и Улпия Ескус) и всичките му квартали и градчетата наоколо е твърде далновидно.
Знам, че подобна идея е утопична, но не смятате ли че поне е удачна?

Мисля,че идеята ти освен че е удачна,не е и толкова утопична,това е западният модел на развитие - равномерно разпределение на населението и на работната сила.Освен обаче развитие на транспортните връзки според мен е необходимо жизненият стандарт на хората да се повиши.Примерно много хора от Плевен(може би и някои от вас) имат къщи в селата в региона.Сигурен съм,че има такива,които биха предпочели да живеят на село или в по-малък град и да запазят работата си в Плевен,но за човек с 400-500 лв. заплата,15-20 лева за бензин всеки ден си е голям разход.

И аз се радвам на хубавата дискусия. Доволен съм,че все още има хора от Плевен, на които им е мило за града им. Подкрепям мнението,че трябва да сме оптимисти, с негативизъм няма да стигнем далеч.

В Плевен строят първите нискоенергийни сгради
Строителство Градът (http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1042638)

http://sg.stroitelstvo.info/showimg.php?filename=zx500_1042639.jpg


Първите нискоенергийни сгради в Плевен трябва да бъдат завършени още през тази година. Те са част от комплекс с общо 25 еднофамилни жилищни къщи, разположени в местността Стража, в непосредствена близост до парк "Кайлъка". Комплексът трябва да бъде напълно завършен до края на следващата година. Проектът е на водещите плевенски архитекти от "Проконсулт" Красимир Попов, Борислав Дочев и Сергей Бонев. Възложители и инвеститори са всички собственици на имоти в обособената територия с площ над 16 дка. Устройствените показатели са съобразени с приетите нормативи за устойчиво развитие за този начин на застрояване - 70-90 човека на хектар.
Всеки имот е с площ между 400 и 600 кв.м, разгънатата застроена площ на всяка от жилищните сгради е между 200 до 300 кв.м, височината им е ограничена до 7.5 метра, предвиденото озеленяване е над 50%.
Нашето желание е да създадем максимален комфорт с минимални разходи за експлоатация, да реализираме по-скъпи и по-качествени решения за по-висок стандарт на обитаване, споделя пред "Строителство Градът" арх. Красимир Попов.
На практика това е първият по рода си проект в Плевен, който стартира с всичките си крайни обитатели, съобразен с индивидуалните им нужди и потребности. В проекта са заложени и ще бъдат изпълнени съвременни решения на ОВК инсталациите, отговарящи на нискоенергийни сгради. Проектите в тази част са дело на инж. Людмил Игнатов и инж. Петър Стефанов. Архитектурата на всяка сграда е индивидуална.
Заложените по проект инсталации ще изразходват между 40 и 50 KW на кв.м за година при коефициент на топлопреминаване на покрива под U 0.15, за ограждащите стени – под U0.25, и за прозорците по-малко или равно на U 1.
Ще се приложат технологии със земно свързана вентилация, вентилация с рекуперация на въздуха. Въпреки че има осигурено газоподаване и изградена газопреносна мрежа, някои от жилищните сгради ще бъдат с термопомпено отопление и охлаждане - въздух – вода и земя – вода.
Всички остъкления с изключение на северните ще са с осигурена слънцезащита. Стъклопакетът ще бъде изпълнен със селективни стъкла. Практически сградите няма да имат топлинни мостове освен на бетоновите конзоли и там тя се преодолява чрез системата HIT на HalfenDeha, обяснява арх. Попов. За фасадата ще се използват освен конвенционални решения и студени (вентилируеми) фасади.
Към момента цялата инфраструктура е изградена – канализация, водопровод, газопровод, силнотокови и слаботокови канални мрежи. Полагането на финалната настилка ще завърши с приключване на грубото строителство на сградите. Към момента две от тях са изпълнени в груб строеж, а осем имат разрешение за строеж и предстои изграждането им. До края на тази година трябва да бъдат построени между 12 и 15 от жилищните сгради, част от тях в момента се проектират, други предстои да започнат.
Изпълнител на първите две сгради и инфраструктурата е плевенската фирма "Монолит" ООД. В изграждането на инфраструктурата участва и "Електра 94"ООД. Консултант по време на строителството е плевенската фирма "Лазарови 2002".

http://sg.stroitelstvo.info/showimg.php?filename=zx500_1042640.jpg

Обект Комплекс с еднофамилни жилищни сгради в местността Стража
Възложител "Домо" ООД, Плевен
Проектант "Проконсулт", Плевен
Изпълнител "Монолит" ООД, Плевен
Консултант "Лазарови 2002"
Площ на имота 16 дка
Общо РЗП на комплекса Около 6000 кв.м
Етап Строеж

Според мен Плевен си се развива доста добре.

Редовно посещавам града и ми прави впечатлени, че има все по-голям напредък.

Когато АМ Хемус и моста при Оряхово-Бекет станат факт, градът ще дръпне още.

Трябва само малко повече позитивизъм. ;)

Днес говорих с едни познати и казаха, че Мол Плевен няма да бъде открит на 8 март, тъй като все още няма 80- 90 % наети търговски площи:ohno: Дано да не е вярно! Смятам, че този мол ще допринесе много за града (нови работни места и т.н). Също така на Плевен му липсват места за развлечение! Единствената причина да се натискам толкова много за този мол... единствените места за развлечение са кафетата из центъра :х

Дори и да е така, по-добре наистина да се изчака месец-два. Иначе ще стане като някакъв МОЛ в Русе, който го даваха по новините - голяма сграда и вътре само едно заведение за хранене при откриването.

В Плевен строят първите нискоенергийни сгради

http://sg.stroitelstvo.info/showimg.php?filename=zx500_1042639.jpg

http://sg.stroitelstvo.info/showimg.php?filename=zx500_1042640.jpg

Първите нискоенергийни сгради в Плевен трябва да бъдат завършени още през тази година. Те са част от комплекс с общо 25 еднофамилни жилищни къщи, разположени в местността Стража, в непосредствена близост до парк "Кайлъка". Комплексът трябва да бъде напълно завършен до края на следващата година. Проектът е на водещите плевенски архитекти от "Проконсулт" Красимир Попов, Борислав Дочев и Сергей Бонев. Възложители и инвеститори са всички собственици на имоти в обособената територия с площ над 16 дка. Устройствените показатели са съобразени с приетите нормативи за устойчиво развитие за този начин на застрояване - 70-90 човека на хектар.
Всеки имот е с площ между 400 и 600 кв.м, разгънатата застроена площ на всяка от жилищните сгради е между 200 до 300 кв.м, височината им е ограничена до 7.5 метра, предвиденото озеленяване е над 50%.
Нашето желание е да създадем максимален комфорт с минимални разходи за експлоатация, да реализираме по-скъпи и по-качествени решения за по-висок стандарт на обитаване, споделя пред "Строителство Градът" арх. Красимир Попов.
На практика това е първият по рода си проект в Плевен, който стартира с всичките си крайни обитатели, съобразен с индивидуалните им нужди и потребности. В проекта са заложени и ще бъдат изпълнени съвременни решения на ОВК инсталациите, отговарящи на нискоенергийни сгради. Проектите в тази част са дело на инж. Людмил Игнатов и инж. Петър Стефанов. Архитектурата на всяка сграда е индивидуална.
Заложените по проект инсталации ще изразходват между 40 и 50 KW на кв.м за година при коефициент на топлопреминаване на покрива под U 0.15, за ограждащите стени – под U0.25, и за прозорците по-малко или равно на U 1.
Ще се приложат технологии със земно свързана вентилация, вентилация с рекуперация на въздуха. Въпреки че има осигурено газоподаване и изградена газопреносна мрежа, някои от жилищните сгради ще бъдат с термопомпено отопление и охлаждане - въздух – вода и земя – вода.
Всички остъкления с изключение на северните ще са с осигурена слънцезащита. Стъклопакетът ще бъде изпълнен със селективни стъкла. Практически сградите няма да имат топлинни мостове освен на бетоновите конзоли и там тя се преодолява чрез системата HIT на HalfenDeha, обяснява арх. Попов. За фасадата ще се използват освен конвенционални решения и студени (вентилируеми) фасади.
Към момента цялата инфраструктура е изградена – канализация, водопровод, газопровод, силнотокови и слаботокови канални мрежи. Полагането на финалната настилка ще завърши с приключване на грубото строителство на сградите. Към момента две от тях са изпълнени в груб строеж, а осем имат разрешение за строеж и предстои изграждането им. До края на тази година трябва да бъдат построени между 12 и 15 от жилищните сгради, част от тях в момента се проектират, други предстои да започнат.
Изпълнител на първите две сгради и инфраструктурата е плевенската фирма "Монолит" ООД. В изграждането на инфраструктурата участва и "Електра 94"ООД. Консултант по време на строителството е плевенската фирма "Лазарови 2002".

Обект Комплекс с еднофамилни жилищни сгради в местността Стража
Възложител "Домо" ООД, Плевен
Проектант "Проконсулт", Плевен
Изпълнител "Монолит" ООД, Плевен
Консултант "Лазарови 2002"
Площ на имота 16 дка
Общо РЗП на комплекса Около 6000 кв.м
Етап Строеж

http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1042638

И аз смятам, че идеята на thetracker, не е утопична или поне не би трябвало да е утопична за реалността на област Плевен, Ловеч и Велико Търново, касаеща Свищов. Това все пак е наистина работещ модел, както за малки градове - до 300 хил. души, концентриращи администрацията в себе си и обслужващи всичко наоколо, така и световните столици - пример - Мадрид е 2,5 млн. души, но заедно със всички сателити - градове и села, отстоящи до 50 км. от него, наброява 6 млн. души. Както вече беше казано - този модел започва да се разработва в област Пловдив, Пазарджик и Смолян, защото този район е с най-гъсто разположени агломерационни образования и естетнвеният център е Пловдив, който е страхотно инфраструктурно решен град - с много широки булеварди и няколко подземни бързи връзки и 3-4 такива в проект.
Искам да засегна и една също много дискутирана тема. Аз също смятам, че за да има реален разтеж в икономиката на едно място, трябва да има инвестиции във високотехнологични, съвременни производства, които ще ангажират образованието, строителството и науката след себе си. Магазините и търговията би трябвало да иват след това и това наистина е правилният начин за развитие. Ние, не само в Плевен, а и почти на всякъде сме поставени точно на обратната страна - първо се развиват търговските площи, а след това - производствените и се чудим, защо няма покупателна способност. Обаче, искам да кажа, че това не е само в Плевен, а като цяло икономиката на държавата е ориентирана към третичния сектор. Затова и цените на всички стоки са ни скъпи - защото се внасят, а докато стигнат до крайния потребител, минават през 2-3 посредника. Че тази практира в България, за развитие не е правилна, не е. Разликата между Плевен и другите по-развити градове е, че те също залагат на търговията и услугите, но в Русе (близо е Букурещ), Варна и Бургас - туризъм, транспорт и има и производство, Благоевград - много туризъм и транспортни потоци, Пловдив - пътя на коприната от древността още, Стара Загора - транспорт и енергопроизводство, В. Търново - почти никакво производство - просто много природни и исторически забележителности. Това и истината, за нашия град - просто ние имаме много история и то от най-новата, но историческия туризъм го има по-скоро в Търново и главно, поради вина на туроператорите, лобито на Търново и никаквата реклама на Плевен в тази насока. Едва сега се пробудиха някои хора, които казаха, че след Царевец, руските туристи е редно ра посетят и Панорамата. Дано от Община Плевен успеят да постигнат постъпки пред руския консул в Русе, но тук нещата са и политически и не знам дали ще стане лесно. Така че, просто другите градове си "помагат" местните икономики с миграционните процеси, които те самите не контролират, а само се възполват от тях - както от гърците и турците в Ю. България, така и туристите за черноморието. Не забравяйте, че историческият туризъм(какъвто можем да предложи ние) не може за сега да придаде тази масовост, каквато масовия. Иначе - за магазините - ние, поне по този параграф може да привличаме клиенти от областите Враца, Ловеч и Монтана, а и от В. Търново, защото като единствен голям град от Шумен, до Видин, инвеститорите са предпочели Плевен за магазини и услуги, каквито могат да се намерят в София и до някъде в Търново. Дали ще говорим за хипермаркети, молове или представителства на коли, (като изключим "Опел"), ние сме центърът, а това е възможно да се отцени, защоито щом е концентриран такъв вид бизнес тук, това предполага клиенто-поток, желан и нужен за всеки един бизнес - било производство, било търговия или туризъм.
Още нещо, с което се гордея е, че Област Плевен е Втората житница на България! По някои показатели, ние бием област Добрич, която през миналата година страдаше от наводнения и ние имахме по-хубава реколта.Личното ми мнение е, че земеделските крупни производители са новите богаташи и ако в С. Загора има ТЕЦ, то знайте, че 15% от земята там е като на Луната, т.е. абсолютно негодна да ражда нещо. Ние нямаме туризъм, но сме една от най-плодородните земи, свободна от стръмни терени, т.е. използваема на 90 %! Така че, загледайте се и вижте колко и къде има представителства на земеделска техника от световни производители и ще видите, че ние сме един от лидерите там, а и в самото производство. Това е първичният сектор и той също е много важен. Когато тези хора си върнат кредитите, те, рано или късно ще реинвестират и ще го направят там, където им е и основният бизнес - т.е. тук. Няма нищо по-скъпо от земеделската земя, нищо че все още в България това не го разбираме, а това е така, защото само тя е вече и винаги ще ражда и всички зависим от нея. Нито земята, с цел смяна на предназначението, нито сградите, нищо не е толкова възвръщаемо в дългосрочен план, колкото земеделската земя.

Днес говорих с едни познати и казаха, че Мол Плевен няма да бъде открит на 8 март, тъй като все още няма 80- 90 % наети търговски площи:ohno: Дано да не е вярно! Смятам, че този мол ще допринесе много за града (нови работни места и т.н). Също така на Плевен му липсват места за развлечение! Единствената причина да се натискам толкова много за този мол... единствените места за развлечение са кафетата из центъра :х

Така е, ще има работни места, които още НЕ СА запълнени .. Днес влизах в сайта на мола, та видях, че са сложили една връзка към Colliers, и като кликнах в/у него, гледам, как повечето важни позиции, не са заети .. :S

Иначе, да, съгласен съм, мола да се забави, но да не отваря празен като Мега Мол Русе.

Нашия мол отвори празен заради изгъзицата на тия кретени от Пикадили, чиито магазин на всичкото отгоре не става за нищо според мен. Целия мол е една голяма издънка. :bash: Кой е ключовият наемател на Мол Плевен?

Агломерациите по брой на населението в България са:

1. София 1 353 906 жители
2. Пловдив 575 297 жители
3. Варна 416 603 жители
4. Бургас 318 226 жители
5. Стара Загора 213 434 жители
6. Плевен 211 255 жители
7. Хасково 184 731 жители
8. Русе 175 935 жители
9. Сливен 173 722 жители

Агломерациите по брой на населението в България са:

1. София 1 353 906 жители
2. Пловдив 575 297 жители
3. Варна 416 603 жители
4. Бургас 318 226 жители
5. Стара Загора 213 434 жители
6. Плевен 211 255 жители
7. Хасково 184 731 жители
8. Русе 175 935 жители
9. Сливен 173 722 жители

Би ли посочил кой е източникът на информацията и по какви принципи са определяни тези агломерации?

Агломерация - процесът на сливането на големите градове и разположените около тях по-малки селища в една обща урбанизирана територия.Условията за възникването им са териториалната близост на населените места и сложните многообразни връзки между тях(икономически, социални, транспортни, културни)." МРРБ 2009 г

...............

Не, тези данни не са от електронното преброяване. При тях въпросът е как определят кои населени места от дадена област влизат в съответната агломерация. Агломерацията на Стара Загора е 213 хил., а само в Стара Загора и Казанлък живеят 200 хил. души. Та не знам нашата агломерация как е събрала тези 211 хил. души и кои градове включва. Наистина обаче съм съгласен, че в България е много пресилено да се говори за агломерации. Някои големи градове имат саталитни по-малки, но и те са откъснати, обособени административно, с независимо развитие...

Но най-важното е, че всички говорим за едно - необходимостта Плевен да заема средищно място в Централна Северна България, а и в по-голям периметър. Това е напълно постижимо, но не трябва да се чака само на държавата, а да се действа. От години обаче управниците на града ни не правят нищо по въпроса. Чак сега се сетиха да заговорят за университет.

Това е супер нереално. То за да са реални данните по-нагоре в таблицата една агломерация трябва да достига почти 50-60 км... А при това положение не трябва ли Разград, Цар Калоян, Кубрат, Исперих, Бяла и т.н. да се брои за агломерация на Русе? Или пък Ловеч да е в агломерацията на Плевен? Това е несериозно.

Не, тези данни не са от електронното преброяване. При тях въпросът е как определят кои населени места от дадена област влизат в съответната агломерация. Агломерацията на Стара Загора е 213 хил., а само в Стара Загора и Казанлък живеят 200 хил. души. Та не знам нашата агломерация как е събрала тези 211 хил. души и кои градове включва. Наистина обаче съм съгласен, че в България е много пресилено да се говори за агломерации. Някои големи градове имат саталитни по-малки, но и те са откъснати, обособени административно, с независимо развитие...

Но най-важното е, че всички говорим за едно - необходимостта Плевен да заема средищно място в Централна Северна България, а и в по-голям периметър. Това е напълно постижимо, но не трябва да се чака само на държавата, а да се действа. От години обаче управниците на града ни не правят нищо по въпроса. Чак сега се сетиха да заговорят за университет.

Агломерациите по брой на населението в България са:

1. София 1 353 906 жители
2. Пловдив 575 297 жители
3. Варна 416 603 жители
4. Бургас 318 226 жители
5. Стара Загора 213 434 жители
6. Плевен 211 255 жители
7. Хасково 184 731 жители
8. Русе 175 935 жители
9. Сливен 173 722 жители
Агломерацията на Стара Загора не включва Казанлък. Казанлъшката агломерация е отделна и наброява самостоятелно около 80 000 жители.

Агломерацията на Русе е напълно обективна, тъй като около града има само села и нововъзникнали градове - бивши села, които са по 4-5 хиляди души. :)
Единственият по-сериозен град Бяла е на цели 60 км от Русе, за Кубрат и Разград да не говорим, пък и при тая лоша инфраструктура, реално разстоянията до там се изминават още по-трудно.

В контраст в агломерациите на Плевен и Стара Загора няма населено място, отдалечено на повече от 30-35 км.

Интересно ми е дали когато влезем в Шенген тия агломерации ще се променят?

П.С: Ако възнамеряваш да ми отговаряш, по-добре на ЛС.

Нашия мол отвори празен заради изгъзицата на тия кретени от Пикадили, чиито магазин на всичкото отгоре не става за нищо според мен. Целия мол е една голяма издънка. :bash: Кой е ключовият наемател на Мол Плевен?

Carrefour. :)

За да изясня откъде нашия стар познайник черпи данните си ето ви карта:

http://media.snimka.bg/8075/022405907.jpg?r=0

Това е част от този документ:
http://www.tg.government.bg/docu/OP_RD_Dec_2005.pdf

^^Това, което си цитирал, е някаква стара бета версия от 2005 г.

Ето я истинската актуална и официална Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013, одобрена на 05.11.2007 г. от Европейската комисия:
http://www.europe.bg/htmls/page.php?id=11538&category=368
http://www.europe.bg/upload/docs/_____CE_CF_D0_D0.pdf
Данните са на 48 страница.

Честит празник на всички който и от 2та да празнувате! :)

Интересна дискусия сте заформили. :popcorn:

Причините Ст. Загора да привлича повече инвестиции са абсолютно обективни и тя ще продължава да привлича все повече инвестиции на фона на Плевен. Там има инфраструктура (АМ Тракия, АМ Марица), перспектива за още инфраструктура, за единствената скоростна ж.п. линия в БГ.


Коя пък е тази скоростна жп линия, дето минавала през СЗ? :dunno:
АМ Марица също не минава от там.
Виж пак картата.

Освен затворената рафинерия, имало ли е други производства от този мащаб в района на Плевен?

^^ Според мен мнението, че Плевен имал лоша инфраструктура особено сравнено със Стара Загора просто не отговаря на истината. Двата града са абсолютно сравними.
Що се отнася до ОПРР, сравнението между 2005 и 2007г. е доста интересно. Най-вече в т.н. "агломерационни ареали" на големите и средни градове през 2007г. са добавени много несъществуващи връзки. Например Враца и Бяла Слатина, Сливен и Нова Загора, Стара Загора и Чирпан, Варна и Балчик. Според мен Варна има много по-тесни връзки на база ежедневни трудови пътувания и такива с цел обучение с Провадия отколкото Балчик. Но щом някой така е преценил, няма проблем. Така или иначе "меренето" на агломерационния ареал нищо не означава.
BTW, Пловдив и Пазарджик имат много тясна икономическа връзка и те заедно с Велико Търновския район образуват най-отчетливите агломерации у нас.

^^
Да, и може би Перник и София. Много отчетлива е връзката им, то даже е застроено почти всичко между тях.

Според мен мнението, че Плевен имал лоша инфраструктура особено сравнено със Стара Загора просто не отговаря на истината. Двата града са абсолютно сравними.

Проблемът идва от това, че за разлика от Южна България, в Северна не се набляга на развиването на пътната мрежа. В момента, заради изключително лошия път от Плевен до Враца, градът ни на практика е откъснат от Северозападните области, които са свързани основно със София. Така Плевен губи предимството си от това, че е разположен в центъра на Северна България, и остава на неизползваемата "граница" на дивия Северозаапад.

А за АМ Хемус какво да коментираме. Очевидно е, че не е приоритетна за държавата след като толкова години не помръдна.

Според мен мнението, че Плевен имал лоша инфраструктура особено сравнено със Стара Загора просто не отговаря на истината. Двата града са абсолютно сравними.
Що се отнася до ОПРР, сравнението между 2005 и 2007г. е доста интересно. Най-вече в т.н. "агломерационни ареали" на големите и средни градове през 2007г. са добавени много несъществуващи връзки. Например Враца и Бяла Слатина, Сливен и Нова Загора, Стара Загора и Чирпан, Варна и Балчик. Според мен Варна има много по-тесни връзки на база ежедневни трудови пътувания и такива с цел обучение с Провадия отколкото Балчик. Но щом някой така е преценил, няма проблем. Така или иначе "меренето" на агломерационния ареал нищо не означава.
BTW, Пловдив и Пазарджик имат много тясна икономическа връзка и те заедно с Велико Търновския район образуват най-отчетливите агломерации у нас.

Да, наистина между Стара Загора и Нова Загора транспортът е 2 пъти по-редовен, а като добавим и влаковете, става 3 пъти по-достъпен транспорт, сравнено с Нова Загора-Сливен.
Има много транспортни и работни връзки Стара Загора-Гълъбово, не толкова интензивни колкото Стара Загра-Раднево, но почти толкова, но незнайно защо Гълъбово не е включено в старозагорската агломерация.

Към най-отчетливите агломерации със сигурност е и старозагорската, където за хората реално няма значение в коя община живеят и в коя работят. Има хора, пътуващи всеки ден чак от Тулово до Раднево - сменят влака на гара Стара Загора и после взимат рейс до Раднево и пътуват по 1 час в 1-та посока години наред, което дори и за моите критерии е прекалено. Но така са се устроили. :)
......

Още 1 цитат от оперативна програма регионално развитие (на 31 страница), който казва в прав текст, че южна България е приоритет, заради по-големите градове:
Местоположението на особено важните центрове на селищната мрежа - градовете София, Пловдив,
Стара Загора, Бургас и Варна - е причина за построяването на магистрали и първокласни пътища
предимно в Южна България, докато в Северна България (и особено в западната й част)
първокласната пътна мрежа е по-слабо развита.

Абе, какво сравняваме градовете, все едно може да излезе нещо?! Кой град бил по-хубав, кой по` имал икономика - все едно като ги опишем тия неща и се оплюем взаимно ще успеем да оправим цялата българска икономика...
Пък иначе за производствата в Плевен - в Северна България никога не може да има един силен и ясно доминиращ град. Причината е твърде простичка - през Възраждането всички, еднакви тогава по големина градове (с изключение на Шумен и Русе, които са били от общ, малко по-голям, калибър) започват да се развиват бурно, едновременно и в доста случай конкурирайки се кой от тях ще успее да произведе по-висока "култура". Да не говорим пък, как са изглеждали (или изглеждат, ако не са се разпаднали съвсем вече) заводите в Габрово - все едно са еврейските къщи в Пловдив.
По същия начин става не само с производствата, но и с образованието, културата - не може да не ви прави впечатление, че в района има 2 технически университета (Русе и Габрово), 1 медицински(Плевен), 1 хуманитарен(Търново), 1 военен(Търново), 1 икономически(Свищов), и това е разпръснато в сметнете колко града, докато на юг цялата работа е концентрирана в един център - Пловдив. И тука финта е уникалността - уникално за страната производство, уникален образователен център привличат и осигуряват устойчиво привличане на хора. Моделът на ветеринарния в Ст.Загора, селско-стопанския и хранително-вкусовия в Пловдив, техническите в Габрово и Русе. Ето защо аз твърдя, че ако ще се прави нов университет, където и да е било в България, той трябва да предложи уникални специалности, за да не се напълни с малоумници, които са се класирали само в него.
А пък за обезлюдяването на Плевен мисля, че освен Плама, циментовия (който между другото мисля все още е най-големия в Европа, нищо, че е правен 1903), ядрения и сие, май пропускаме много голям спад от обслужващото звено - ШЗО. В него имаше не само хиляди наборничета, които пазаруваха, ядяха, ходеха по проститутки и т.н., но и огромен брой постоянно пребиваващ научен, военен, обслужващ персонал. Сами можете да изчислите комбинирането на всички тези фактори (както и закриването на учителския институт), какви човешки отливи правят. Затова и тези от нас, които помнят града от 80-те и началото на 90-те ни се струва, че запада толкова много.

Местоположението на особено важните центрове на селищната мрежа - градовете София, Пловдив, Стара Загора, Бургас и Варна - е причина за построяването на магистрали и първокласни пътища предимно в Южна България, докато в Северна България (и особено в западната й част) първокласната пътна мрежа е по-слабо развита.

Този цитат ме озадачава! Нима в Северна България няма важни големи градове - Варна, Русе, Плевен, Велико Търново, Добрич и др.? Наистина има разлика в населението като цяло. В Северна България живеят около 2.9 млн. души, а в Южна 4.8 млн., но в тях влиза и населението на София, което е над 1 млн. А коя е причината столицата да се причислява към Южна България, а не към Северна? Има географски фактор - Стара планина, но според мен основният е много по-добрите пътни връзки на София с Южната част на страната.

Интересна дискусия сте заформили. :popcorn:




Коя пък е тази скоростна жп линия, дето минавала през СЗ?

Линията Пловдив - Бургас (в медиите й казват железопътната магистрала тракия) се рехабилитира и става за скорост 160 км/ч. По-скоростна линия в България няма и няма и да има. Линията минава през Стара Загора.


АМ Марица също не минава от там.
Виж пак картата.

Ако тази магистрала не подпомага условиятя за развитие на трафика и търговията в Стара Загора, значи и хипотетичната АЕЦ Белене няма нищо общо с Плевен.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bulgarian_motorway_network_bg.svg

Освен затворената рафинерия, имало ли е други производства от този мащаб в района на Плевен?

Обещавам да сканирам и да пусна в интернет и връзка с този форум на една книга за икономиката на Плевен, издадена през 1975 година. Там са изредени всичките над 100 завода от средата на 70-те. Ако само Плама беше унищожена и цялата останала индустрия на Плевен беше запазена, градът днес щеше да е сред най-богатите в България - алуминиеви отливки, машиностроене, електроника, електрокари, пивоварна, винзавод, циментов завод - това са само отрасли, за които се сещам на прима виста. Плевен е имал две работещи летища - гражданско и военно.

Не сравнявам Плевен с други градове, за да се "пъчим" или да се обиждаме. Сравнението е задължително, защото конкуренцията между регионите в ЕС е част от пазарната философия на Европа и на развития свят. Европа на регионите. Давам тези сравнения, за да подкрепя тезата си, че България не е предоставила равна възможност на Плевен да се развива. Плевен се намира в най-бедния и изосталал регион в ЕС. Това не е песимизъм, а просто факт. Затова сравнявам. Защото не ми се струва нормално, европейско и справедливо всички екстри да са за една част на България и цялото внимание да е за там.

Моето мнение по въпроса е, че всичко се свежда до добро управление на местно ниво.Особено за инфраструктурата - изключвам обектите от национално значение, които се споменаха по-горе.Що се отнася обаче за улици и междуобщински пътища, в която и да е област, всичко опира до местната управа.Не искам да звуча в стил Адвенчър, но истината е, че при нас в Стара Загора и областта, уличната мрежа (основните пътни артерии в града) и голяма част от общинската, са може би на едно от най-високите нива що се отнася до качество.И причината не е, че бюджета на града е надут поради някаква причина - напротив за втора поредна година той намаля, но хората се стараят да използват максимално наличния ресурс.И резултатите са налице и давам един много прост пример от всекидневния живот - аз като шофьор започнах да правя редовно окачване и джанти по колата си, когато отидох във Варна, град 3 пъти по-голям от Стара Загора, но очевидно управляван от калпава администрация, която трябва да си ходи вече.При нас, когато се появи нуждата от ремонт на даден пътен участък не разбираш кога са извършили ремонта, а последно когато правеха канализация по една от основните пътни артерии (по Ботев) в града използваха доста иновативен метод (поне за нашия град) и сериозни щети като цяло след процедурата нямаше.Нито пък предвижването пострада.Давам примери с които да подкрепя твърдението си, че се работи добре, а не за да изпадам в сляпо самохвалство.Не че не се и краде, като във всеки друг град, не че няма какво да се прави още - крайните квартали изпитват остра нужда от инвестиции в инфраструктура (особено Малкия Железник, където положението е трагично), но си личи, че парите на данъкоплатците отиват за града им - може да се види с просто око, това е.Що се отнася до инвестиции - там положението не е много по-различно, но роля играят и обектите с национално значение, които не споменах в началото.Една градска управа трябва да работи за това града да изглежда атрактивен за инвеститорите, да развива най-големите му предимства.Един Ямбол например, който няма висше учебно заведение (изключае един колеж за автоинструктури), което беше споменато по-горе като значим фактор, в последните седмици бе споменат в новини свързани с 3 различни инвестиции - една в енергетиката (фотоволтаиците) и две в земеделието.Незнам какъв е точно приноса на местната управа, но със сигурност мога да се сетя защо инвеститорите са се насочили именно към Ямбол - равно поле, земеделски район, плодороден, а за Тошиба съм убеден, че и наличието на една японска компания оперираща вече в града е изиграла съществена роля.Същото се отнася и за всеки друг град, съзщото се отнася и за Плевен - трябва да се използват всички благоприятни фактори, всичко предимства, които градът има за да привлича инвестициите, целият му потенциал трябва да се впрегне.Но е много важно кой ще го ръководи това начинание.Това за мен е основното.

SpSI, това, което пишеш, явно е известно на политиците, след като е включено в оперативната програма регионално разивитие (страница 18-19 на вариант 2005 г.)
Метрополитенският район на София е с доминиращ принос в БВП, като през 2003 г. произвежда 30% от БВП на страната и над 40% от общия размер на нетните приходи от продажби.
На второ място по темпове на развитие е ареалът на Варна, следван от този на Стара Загора.
В Северозападния район за планиране единствено Враца отбелязва относително по-високи темпове на развитие.

Останалите градски центрове и ареали се характеризират с все още забавена динамика. Тази тенденция е характерна за по-голямата част от центровете с регионално значение, но подобни процеси в периода до 2003 г. се отбелязват и в такива градски центрове с национално значение като Пловдив, Плевен, Бургас, Ловеч и др. Едва в последните две години преобладаващата част от градските центрове с национално значение преодоляват забавеното развитие и се ориентират към по-висок растеж. Въпреки това в тях са налице редица дефицити и пазарни дефекти, което
поражда необходимост от допълнителен външен импулс, за да повишат своята конкурентоспособност в национален и международен план.
За развитие на плевенския регион би допринесла на 1-во място АЕЦ Белене, 2-ро място АМ Хемус и на 3-то място директна връзка р.Дунав-Плевен-Пловдив-Кавала.

spatrandeho започна мнението си така:

Моето мнение по въпроса е, че всичко се свежда до добро управление на местно ниво.Особено за инфраструктурата - изключвам обектите от национално значение, които се споменаха по-горе.Що се отнася обаче за улици и междуобщински пътища, в която и да е област, всичко опира до местната управа.

Мисля, че е прав. Безспорен факт е, че държавата не спомага развитието на Плевен, но според мен безспорен факт е и това, че Плевен също не прави нищо, за да се развива. Обвинението си насочвам директно към местното управление. Дори без много силна икономика един град може да бъде подреден, изчистен, да предоставя социални придобивки на хората като достъп до култура, спорт... В Плевен вече повече от десетилетие не се прави нищо! Посочете ми една насока, в която градът е напреднал? Ако все още се гордеем с нещо като символ на града, то е от доброто старо време и все още не е разсипано. Чудя се с кое по-напред да дам пример!

Погледнете парковете ни - Кайлъка, Скобелев и Цар Освободител. Тънат в мизерия и разруха. Ако ги харесвам, то е само от местен патриотизъм. Където и в България да съм ходил, парковете са по-добре поддържани от нашите.

Погледнете състоянието на спортната база и на спорта въобще. От един от клубовете с най-силни традции, ФК Спартак се срина до дъното и дори под него. Общината през всичките години не си мръдна пръста да направи дори един дребен ремонт на общинския стадион "Плевен" и днес той е буквално развалина. А през това време четем заглавия от пресцентъра на кмета от рода на: "Общината ще продължава да инвестира в плевенския футбол". И баскетболът е тръгнал надолу от години... А спортът е социално явление, от което хората имат нужда.

Спирам дотук, защото ще стана многословен.

spatrandeho, местното самоуправление е твърде важно, но базата е националната инфраструктура. Дали причината за раздвижването на Ямбол като място за инвестиции не е АМ Тракия? Трасираха пътя на магистралата и още преди да е асвалтиран, там има три сериозни намерения за инврестици!
Плевен има нещастието да има много слаб кмет и почти никакви условия за развитие откъм национална инфраструктура.

getsov, за спорта съм напълно съгласен. Състоянието на спортната база в Плевен си е изцяло заслуга на общината. Не знам дали има град, където разрухата в спортаната база за масов спорт и в професионалния спорт да стиганала до положението на Плевен. Футболът го закрихме, тази година закриваме и женския волейбол и баскетбола. Как искаме младите да живят в този град??

Така е съгласен съм и все пак предполагам, че има аспекти в икономическото и социално развитие на Плевен, които могат да се подобрят и в момента, докато се изчаква пренасочване на част от държавния ресурс от Юга към Севера, което ще се случи в обозримо бъдеще имайки предвид заявенто намерение и желание да се изгради АМ Хемус например.Плевен нали е свързан пряко с Никопол и пътя е рехабелитиран доколкото знам.Каква е ситуацията с Никополското пристанище?

Подготвят се процедури за избор на изпълнители за реализация на дейностите по одобрения проект на Община Плевен „Оптимизиране на част от общинската образователна инфраструктура за привеждането й в съответствие с наложените стандарти и изисквания”, обявиха на среща с журналисти на 11 февруари кметът Найден Зеленогорски и неговият заместник инж. Огнян Цанев – ръководител на проекта.
Целта на проекта е да бъдат внедрени мерки за енергийна ефективност в сградите на осем плевенски училища - ''Единство'', ''Св. Климент Охридски'', ''Стоян Заимов'', ''Иван Вазов'', ''Анастасия Димитрова'', ''Отец Паисий'', МГ ''Гео Милев'' и Гимназията с преподаване на чужди езици. В учебните заведения ще бъде направена изолация на фасади, стени и покриви, ще бъде извършена подмяна на абонатни станции, радиатори и осветителни тела.
По този начин трайно ще се подобрят условията за предоставяне на образователни услуги, ще се намалят вредните емисии, ще се постигне чувствителна икономия на енергия.
Ползватели на резултатите от реализацията на проекта са над 10 000 деца в предучилищна възраст, 8 400 ученици на възраст от 7 до 14 години и 6 100 гимназисти.
Проектът е на обща стойност 4 158 903,23лв., от които 623 835,48лв.(15%) са принос на Община Плевен и 3 535 067,75лв.(85%) са безвъзмезден финансов принос от Европейския фонд за регионално развитие, чрез Оперативна програма „Регионално развитие”2007-2013г.
Неговата продължителност е до 12 декември 2012 год., основните дейности ще стартират през предстоящите летни ваканционни месеци, увери инж. Огнян Цанев.

http://www.pleven.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=2194&Itemid=56

Така е съгласен съм и все пак предполагам, че има аспекти в икономическото и социално развитие на Плевен, които могат да се подобрят и в момента, докато се изчаква пренасочване на част от държавния ресурс от Юга към Севера, което ще се случи в обозримо бъдеще имайки предвид заявенто намерение и желание да се изгради АМ Хемус например.Плевен нали е свързан пряко с Никопол и пътя е рехабелитиран доколкото знам.Каква е ситуацията с Никополското пристанище?

Пристанището е в Сомовит. Малко е, не е реновирано и служи за разтоварнане на въглища. В Никопол има ферибот (срещу Турну Мъгуреле), за който бяха изхарчени (казвам изхарчени като пропилени) 6 милиона евро от фондовете. Фериботът Беше завършен през 2006 г., но административни неуредици го оставиха затворен до 2010 г. Миналата година уж го отвориха, но на практика не работи. Знам го от личен опит. Има един или два курса на ден, но не се знае кога са. Обявени са едни часове на тръгване, но тръгва в други, няма дори сайт, където да провериш кога тръгва, няма никаква информация и трябва да си търсач на силни усещания, за да разчиташ на подобна "продобивка" за транспорт. Фериботът в Никопол е един добър пример за поговорката, че Господ дава, но в кошара на вкарва и че за цялата си мизерия сме си виновни сами. Готови пари, подарени, но полза от инвестицията НУЛА!

А за АМ Хемус ... моля ви. От 20 години се строи утре и всеки момент започва. Трябва да сме идиоти, за да смятаме АМ Хемус за нещо реално. Тя дори няма проект, няма каквато и да било яснота кога, дали и изобщо дали ще има пари за нея.По-скоро е ясно, че няма. Даже не е ясно дали ще мине до Плевен или южно от Ловеч. В най-най-най-оптимистичния вариант, ако тя стане приоритет утре, може да стигне до Плевен/ Ловеч през 2020 година, но това са хипотетични неща, за които даже не си струва да се коментира. А като чуя накой политик да я обещава, изпитвам неистово желание за физическа агресия спрямо него. Плевнелиев поне беше честен до скоро и откровено си казваше, че тази магистрала няма да стане. Сега наближиха избори и той се включи в познатата песен.

Имам роднини в Плевен и много често ходя.
Града е много красив особено централната част и старата главна.
Там има голям потенциал да стане като главната в Пловдив, има много красиви стари сгради само кмета да се сети да сложи хубави плочки и да се пооправят фасадите и атмосферата ще стане като в Германските градове.
Наистина ме боли като гледам колко е занемарен парка на входа на Кайлъка а и около езерото е толкова мръсно и неугледно че чак ме е яд за това уникално място.
А пътя на входа от към Ловеч е в ужасно състояние. Немога да разбера как община Ловеч има по-добри пътища.
Явно много от проблемите идват от ръководството а не от бедният регион.
А региона не е чак толкова беден защото земеделието е много по разито от където и да било другаде в България. Почти няма необработвани земи.
Пътя между Плевен и Никопол е супер европейски.
Всичко е въпрос на правилно управление.

Пътя между Плевен и Никопол е супер европейски. Всичко е въпрос на правилно управление.

Европейски е, но единственото до което води е 5-хилядния град Никопол. В Северна България няма трансгранична търговия и обмен на хора и услуги, което поставя региона в изолация. Ако територията на България беше населена с швецараци или австрийци, Северна България щеше да е по-развита от Южна, защото плавателната река, която е най-евтиния път до центъра на Европа, би била невероятен трамплин за търговия, туризъм и развитие. Тук реката доста успешно служи за изолация от света. Дори при Русе, където има мост, държавата е направила всичко по-силите си да скъса възможностите за обмен с 16 лева такса за преминаване в едната посока.

Като стана дума за Дунав, ще ви разкажа за един холандски град, в който бях миналата година - Утрехт. Той има около 300 хил. жители, намира се на около 50 км от Северно море, във вътрешността на страната и има .... пристанище. Всъщност се оказа, че всеки холански град има канал до морето и дълбоководно пристанище, каквото нямат Варна и Бургас. Как да се сравняваме с тези хора и да очакваме да догоним развитието им с тази инфраструктура? По скоромното ми мнение, няма как

Ами има го и следния момент...През 90-те, когато властта беше в СДС, Плевен беше червения бастион с Р.Петков. Стигна се дори дотам, че направиха Ловеч областен град! Град 5 пъти по-малък и по-слаб икономически (не непадам и не искам да обиждам никой от Ловеч :) ). След 2000 се получи точно обратното: превърнахме се в бастиона на СДС с Найден Зеленогорски, когато те практически изчезнаха от политическата сцена. За последните десет години поне местното управление е в опозиция на държавното, никой не може да ме убеди, че това няма значение по отношение на градски бюджет и т.н. В БГ всичко е централизирано, парите се събират в един кюп и после правителството казва за кого колко. За децентрализация се говори отдавна, без реално да се случва кой знае какво.

След 2007, когато реално еврофондовете со появиха като възможност нещата реално можеха да потръгнат, но с този кмет с трети мандат, тотално демотивиран и с изградени и преплетени връзки на местно ниво града няма шанс! Има спешна нужда от смяна на екипа според мен. Не може да се чака на държавата, помогни си първо сам...

..........

Ами аз лично никого не мразя. Напротив, имам приятели от Ловеч. Да не говорим, че подобни реплики дето си ги чул са присъщи именно на селяни. Ама то това е сериозен проблем и за двата града предполагам. Аз навремето завърших математическа гимназия, от 30 човека днес в града са само двама! Подобна е и статистиката и с випуските на езиковата, предполагам с немската в Ловеч също. Тоест в града остават масово хора със средно и по-ниско образование...като тенденцията се запази 10-15 години...

Факт е, че в Ловеч почти всички хубави неща се случват покрай Гришата. Може да е всякакъв, но прави много за града. Само да е жив и здав, че то в татковината какви ли не неща се случват на хората от неговата черга...

П.С: това с 5те пъти беше преекспонирано разбира се :))

.............

На мен дори Ловеч доста ми харесва като град. Осъма, моста на Колю Фичето, старият град, крепостта и скалите около градът много ми допадат.Незнам преди имаше и конна полиция сега съществува ли още.

..........................

Наистина е крайно време да оставим високото самочувствие настрана и да погледнем към хубавите неща, които можем да заимстваме от всеки един български град. Докато се присмиваме на "селяните", те си работят и правят нещо, а ние в Плевен не!

Давам пример с Ловеч, защото е любимият град за нападки от страна на плевенчани. Наистина градът е малък и едва ли хората в него имат повече възможности за работа от нас. Да, обаче въпреки всичко в Ловеч всяка година се случва нещо. Точно това липсва в много голяма степен на Плевен - нещо да се случва! В Ловеч вече изградиха традицията да отбелязват празника на града с концерти и много хора от региона им се радват. Никой не може да си изкриви душата - това е нещо страхотно! Няма да приписвам заслугата за съществуването на ФК Литекс на Общината, но е факт, че покрай неговите успехи в Ловеч има една целогодишна емоция. Е, наистина местните не могат да напълнят стадиона, но пък стотици и дори хиляди плевенчани им помагат.

В същото време в Плевен вече е новина, че на площада ще има новогодишна програма. А какво да кажа за празника на Плевен? Да, 10-ти декември е труден за празнуване заради големите студове, а и тогава е по-скоро ден за преклон, а не за забавления. Но нали точно поради тази причина се заимахме и с втори празник през пролетта – в най-хубавото време от годината. Честно казано, не съм го запомнил с нищо този 15-ти май. Дори бирфестовете през лятото, които все пак предлагаха нещо различно за десетина дни, ги няма от няколко години. Покрай тях идваха да свирят различни изпълнители и това създаваше някаква атмосфера. Сега през летните месеци остана един поп-фолк концерт на стадиона, който без да искам да засягам никого, не е кой знае какво културно мероприятие. Летният театър също не функционира от години, не се осъществи и идеята на кмета в Градската градина да се направи сцена (което може и да е за добро). Вместо това на каскадата се появи такава, ако въобще тези 15-20 квадрата плочки може да се нарекат нещо значимо. А в Ловеч си направиха и малка сцена на площада след Покрития мост.

Като се замисля, донякъде в първите години изложението Плевен Експо беше някакво атрактивно събитие за плевенчани. Дори се гордеехме, че е второто по големина след Пловдивския панаир. Но може би не е само мое мнение, че и то се изчерпа.

А къде останаха различните спортни мероприятия, които би трябвало да са целогодишно развлечение за хиляди плевенчани? От доста години събота не е ден за футбол и градският стадион-развалина е празен. Темата за Спартак ми е много болна и няма да я продължавам. Остана ни баскетболът, но за всички е ясно, че там не Общината оказва подкрепа. Дано не се простим и с него. Женският волейбол... Зала „Спартак” е за не повече от 100-150 човека публика и това не позволява този спорт да има масова подкрепа.

Поправете ме, ако съм прекалил. Може би съм твърде черноглед и не виждам, че в Плевен се случва нещо.

На финала е съвместен туристически проект на стойност около 6 милиона лева на Общината и Областната управа, който включва парк Кайлъка.
Впечатлението от последната работна среща в София във връзка с транспортния проект е, че Плевен е най-напред в подготовката, сподели инж. Огнян Цанев.

Не искам да оправдавам който и да е, но докато в тази държава не се случи инстинската децентрализация и парите от данък общ доход на плевенчани да остават в Плевен нещата няма да се оправят. В момента местните приходи на общините в България са около 10-20% от бюджета им , с малки изключения.Осстаналото е субсидия от държавата.
Какво се получава - индиректно държават решава кой град да задуши и кой да изстреля нагоре чрез държавната субсидия, която отпуска за него. Да не забравяме - тези пари вече са взети от хората под формата на данъци и са заминали за София.
Освен това от тази държавна субсидия само около 15-на процента се разпределят от местните власти. Останалите са строго целеви. И когато отгоре ти отпускат пари за улични ремонти, които стигат за асфалтиране на 200м участък на година е ясно какво ще се случи в този град.

Не искам да оправдавам който и да е, но докато в тази държава не се случи инстинската децентрализация и парите от данък общ доход на плевенчани да остават в Плевен нещата няма да се оправят. В момента местните приходи на общините в България са около 10-20% от бюджета им , с малки изключения.Осстаналото е субсидия от държавата.
Какво се получава - индиректно държават решава кой град да задуши и кой да изстреля нагоре чрез държавната субсидия, която отпуска за него. Да не забравяме - тези пари вече са взети от хората под формата на данъци и са заминали за София.
Освен това от тази държавна субсидия само около 15-на процента се разпределят от местните власти. Останалите са строго целеви. И когато отгоре ти отпускат пари за улични ремонти, които стигат за асфалтиране на 200м участък на година е ясно какво ще се случи в този град.

Местните данъци и такси си остават в общината. Държавната субсидия е малка за всички градове( за София, съвсем малка) и не може да се разчита на нея много. Трябва да се събират пари от реклама, сини зони, еврофондове ит.н. Няма друг начин.

За София и Несебър например може и да е малко,затова казах ,че има изключения. За повечето общини обаче е над 50%, в повечето случай 60-70%. За сравнение собствените приходи на Община Плевен са около 20млн.лв, а бюджета й е 60-70млн.Има го на сайта.
И Европа не дава пари за пътища ВЪТРЕ в градовете, освен ако не са част от международен коридор.

Цитат:
"Проектът за бюджет на община Плевен за 2011 година е в размер на 74 309 121 лева. /реално е 60,защото 14млн. приход е предвиден от евентуално изтеглен кредит/
В частта си “Държавни приходи” възлиза на 32 665 041 лева, от които 30 481 802 лева трансфер от Централния бюджет, приети със Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 година"

Т.е. от 60 млн., 32 са държавна субсидия. И като им ги резнат септември,че няма да им преведат 32, а 25 и нещата отиват тотално надолу.Режат се разходи, и понеже не може да се реже от образование , детски градини, хуманитарни дейности и т.н., първо страда инфраструктурата. Така става вече втора година.

Община Плевен търси строител на олимпийски басейн (http://stroitelstvo.info/obshtini/2011/02/18/1046294_obshtina_pleven_tursi_stroitel_na_olimpiiski_basein/)
stroitelstvo.info

В центъра на Плевен започва изграждане на закрит плувен басейн.

За целта са осигурени средства в размер на 2.2 милиона лева. Басейнът ще бъде с олимпийски размери и ще се намира до училище "Иван Вазов", съобщават от общинската администрация.

В момента текат процедурите за избор на изпълнител, към които е проявен голям интерес, информират от общината.

През годината ще бъдат изградени още няколко обекта за спортни дейности. Сред тях са велосипедна алея през града до парка "Кайлъка", спортна площадка в гъсто населения жилищен район "Сторгозия" за 450 хиляди лева и други по-малки съоръжения.

Средствата за построяване на спортните обекти са от общинския инвестиционен кредит и от приходи от приватизация.
Заемът е в размер на 20 милиона лева, а договорът за него вече е подписан с Райфайзенбанк. През тази година ще бъдат усвоени 11,4 на сто от отпуснатия кредит.

От общината съобщиха още, че се обмисля в дългосрочен план да започне и обновление на градския стадион "Плевен", който има капацитет 20 хиляди седящи места и разполага с лекоатлетическа писта.
Засега идеята е да се даде на концесия на бизнесмени, които имат амбицията да развиват футбол и лека атлетика.

В ход е тръжна процедура за изграждане на инсинератор в Университетстката болница в Плевен (http://stroitelstvo.info/news/2011/02/17/1045553_v_hod_e_trujna_procedura_za_izgrajdane_na_insinerator/)
stroitelstvo.info


В ход е тръжната процедура във връзка с изграждане на инсинератор в УМБАЛ "Георги Странски" в Плевен, очаква се разрешение от РИОСВ, информират от здравното заведение.
Това е проектът, в който ще бъдат вложени най-много собствени средства на болницата.

Около 7 тона е боклукът на Университетската болница месечно. Той се обезврежда от фирма, която го кара до Пазарджик. За това се плаща цена от 2.20 лв. на килограм и така разходите по това перо са между 11 и 14 хил. лв.

С реализацията на проекта от плевенската болница планират да се сключат договори с други болнични заведения в региона, които също нямат собствен инсинератор и така срещу съответното заплащане техният боклук също ще се унищожава от системата в Университетската болница.
Така вложените в закупуването на техниката средства ще се възвърнат по-бързо.

Предстои и одобряване на проект на здравното заведение, подаден в Министерството на регионалното развитие. Той е за 6 млн. лв. и предвижда закупуване на модерна апаратура.

Ето накратко по-важните новини:- Сключен е договорът за кредита за 13.4 милиона лева, банката е Райфайзен, условията, по думите на Найден Зеленогорски, изключително изгодни. Това означава

старт на проектите за основен ремонт на десетки улици в центъра на Плевен
в “Сторгозия” и “Дружба”, както и в селата.- Буквално вчера в сключен договор с общинска фирма “Инжстрой” за две от позициите в обявената през октомври м.г. обществена поръчка за основен ремонт и изграждане уличната мрежа - за двата градски района. Те включват съответно: Централна градска част с граници на района и включително улиците: ул. ”Дойран”, ул. ”Ген.Ат. Стефанов” (бивша ”Хемус”), ул. ”Сторгозия” до граница гр.Плевен посока София и посока гр.Ловеч, включително улиците в ж-к “Дружба”, ж-к “Кайлъка, кв.”М.Денчева”, промишлена зона до граница гр.Плевен посока гр.Русе (първи район) и кв. “Сторгозия”, с граници на района ул. ул. ”Ген.Ат. Стефанов”, ул. ”Дойран”, ул. ”Сторгозия” до граница гр. Плевен посока с. Къшин, с. Дисевица и промишлена зона - ул.”Г.М.Димитров” (втори район). Срокът за изпълнение е 48 месеца. Известен е и победителят в конкурса за третата позиция - за улиците в селата, но кметът ще обяви фирмата след подписване на договор.
След като стана ясно, че дори ул. “Хан Крум” най-после е предвидена за основен ремонт, макар и само за 100 000 лева, зададохме от ваше име конкретен въпрос за това

кога най-после ще бъдат ремонтирани улици в плачевно състояние като “Антим Първи”, “Брацигово” и “Дрин”
Отговорът е, че и трите са включени в плана за текущ ремонт за тази година. А работите по ул. “Дрин” ще започнат, според зам.-кмета Цанев, още в края на март и включват платното и уличното осветление;Колко точно ще струва изграждането на покрития плувен басейн до училище “Иван Вазов”,което май-май ще стартира тази година - 1.750 или 2.3 милиона, не стана ясно. Още не е ясно и как точно ще се ползва той от децата от целия град. Според кмета отсега се знае е само, че ще са необходими допълнителни средства за поддръжката му.
Обстойно, с включването на председателя на групата на дясното мнозинство в ОбС - Стефан Ганев, беше обсъден въпросът за забавленията за деца в Кайлъка и в центъра на Плевен. Поставихме го от името на А.Иванова. Въпросите, свързани с Кайлъка са парирани от общинската администрация с обяснението, че паркът е държавна собственост, но този път и от това питане излезе новина. А тя е за пореден мащабен проект.

На финала е съвместен туристически проект на стойност около 6 милиона лева на Общината и Областната управа
който включва района около моста, на който е пленен Осман паша и Паметника на победата там, а също парк Кайлъка и специално крепостта Сторгозия. А по темата за съоръженията за игра в Градската градина съветникът Ганев в качеството си и на дядо заяви, че надали родители и баби ще се възпротивят билетчетата за въртележките и виенското колело да поскъпнат с малко - от 60 стотинки на левче, а според него и повече, стига да бъдат освежени и ако е възможно подменени с по-нови.
Впечатлението от последната работна среща в София във връзка с транспортния проект е, че Плевен е най-напред в подготовката, сподели инж. Огнян Цанев. Особено оптимистично прозвучаха думите му, че

Общината има готовност до 1 месец да внесе проекта за обществено обсъждане
Няма да го пропуснем.
Получихме информация от първа ръка и за реакция по отношение на превозвача, за който преди няколко броя алармирахме от страниците на “Посредник”, че не изпълнява задълженията по част от градските линии да пътуват автобуси, адаптирани за хора с увреждания. Да разговарят с фирмата и

ако не спазва изискванията да последват санкции, които може да стигнат и до разтрогване на договора се зарече кметът
След преместването на Северняшкия ансамбъл в освободената сграда на ЦРД - когато там бъде направен ремонт

малката сграда в Градската градина ще стане отново художествена галерия
за каквото цел е построена. Така Плевен ще се сдобие с пет галерии на общинска издръжка.За издръжката на 28 щатни бройки от състава на Плевенска филхармония за 2011 г. са планирани 220 000 лева, отговори зам.-лметът Матеев на желанието ни да се конкретизира делът на този нов разход в посочената ангро сума от 2.7 милиона за културни институти.
Отговори получиха и няколко въпроса, пристигнали в Общината по електронната поща. Както и въпроси на граждани в залата - за смисъла от охрана по селата, която ни струва близо 300 000 за година, и за справянето с проблема с бездомните кучета.
Анализ на бюджета очаквайте в следващ брой на “Посредник”.

http://www.posredniknews.com/site/index.php?option=com_content&view=article&id=14461:2011-02-17-09-42-31&catid=96:social-problemi&Itemid=354

Преди няколко години имаше един форум на сайта на общината, доста неща се обсъждаха там обаче често се и политизираше и не знам точно по какви причини, но го закриха...някой знае ли дали се е преместил някъде? Не е лоша идея да се заформи пак такъв и да се събират добри идеи и предложения, граждански инициативи и т.н. Тук може би не е най-доброто място за дискусии от всякакъв характер...

Закриха го точно защото се политизира. Поне това са моите наблюдения.

От есента: Дистанционни бакалаври на Аграрния университет в Плевен (http://www.posredniknews.com/site/index.php?option=com_content&view=article&id=14511:2011-02-18-10-06-24&catid=65:2009-04-22-12-51-49&Itemid=324)
Ваня КЮРЧЕВА, в.Последник


С доц. Димитър Греков, ректор на Аграрния университет в Пловдив, се срещнахме за първи път през есента при откриването на колежанска паралелка за четвърта квалификационна степен в ПГ по лозарство и винарство. Още тогава доц. Греков сподели, че в началото на 2011 година може да има още по-добри новини за бъдещо сътрудничество между Пловдив и Плевен.
Затова при втората ни среща с доц. Греков - на Трифон Зарезан, няма как да пропуснем въпросите - ще имаме ли филиал на Аграрния университет в Плевен и как ще се развива в бъдеще сътрудничеството в ПГ по лозарство и винарство.

- Доц. Греков, правилно ли подозирам, че идването ви навръх Трифон Зарезан в Плевен е свързано с новини?
- Ще започна от празника. С удоволствие присъствам в ПГ по лозарство и винарство, въпреки, че на Трифон Зарезан празнува и Аграрния университет в Пловдив. Да, има символ в идването ми- знаете, че сключихме договор с гимназията в Плевен за разкриване на колеж. А новината? Да, има такава. От есента вероятно ще започнем дистанционно обучение за бакалавърска степен на студентите на Аграрния университет, които ще приемем тук. Реших да присъствам на професионалния празник на гимназията, защото от нея са тръгнали едни от нашите най-добри студенти. Използвам възможността да поздравя преподавателският състав, всички ученици, нашите колежани и всички бъдещи кандидат-студенти и плевенчани за това успешната съвместна работа. Още повече, че празникът е двоен - хармонията на виното и любовта, които са взаимосвързани.
- Има ли нови тенденции в аргарното образование и на какви кадри в селското стопанство залагате?
- Напоследък Аграрният университет в Пловдив работи изключително серозно върху устойчивостта на развитието на аграрното образование в България. Отдавна сме свързани с такива училища като ПГ по лозарство и винарство в Плевен, училищата в Кнежа и в Добрич. Само така можем да създадем приемственост на студентите, които идват в Аграрния университет с учениците, които идват в средното училище. Земеделието е любов. То не е ражда само в училището. Ние залагаме на приемственост и от родителите, от по-старите поколения, които могат да насочат по-младите в осъзнаването на техния път. Аграрният университет е в непрекъснат контакт със земеделските училища - те са потенциалът. Разбира се, не изключвам останалите училища, но нашият потенциал са професионалните гимназии. Ако ние задълбочим още повече тези взаимоотношения, няма да има повод за обвиненията, които често се чуват - училището е виновно за недоброто образование, университетите са виновни, че не поддържат веригата.
Знаем, че връзката от основното до висшето образование, бизнеса и науката е важна във всяка брънка от тази верига. Много е важно веригата да е цяла, защото само по този начин ще отговорим на потребностите, необходими за практиката. Ако това се случи, България действително ще е развита аграрно страна.
- Как ще задържим добрите аграрни специалисти? За никого не е тайна, че те масово бягат навън?
- Съвършено се права - наши студенти остават в държави от ЕС, в които практикуват. Затова казвам, че ние трябва да създадем връзка с практиката. Как ще стане това?
От далновидните бизнесмени очакваме да са съпричастни, да осигуряват стипендии, а в последствие и възможности за реализация на младите специалисти.
Не може да продължава практиката да се чакат някакви готови кадри, които излизат от професионалното училище или от университета.
Бизнесът е този, който трябва “да хване бъдещия специалист още на входа”, за да инвестира в него. Ако бизнесът инвестира в нашите студенти и специалисти, те няма да бягат в чужбина. А ще се върнат, защото България има по-добри възможности в аграрния сектор от много други западноевропейски страни. Това е пътят - да си подадем ръка и да изградим заедно веригата.

Ток от слънцето - произведено в Обнова

Първата фотоволтаична централа за Плевенска и Ловешка област произвежда зелена електроенергия

Първата фотоволтаична централа за Плевенска и Ловешка област започна да произвежда зелена електроенергия. Тя се намира в село Обнова на територията на община Левски.

На мястото на изоставено дворно място с площ 2.7 дка в близост до местното училище, сега е изградена фотоволтаичната централа с мощност 96 kW.

Инвеститор е плевенската фирма "Солар инженеринг проект". Проектът е на "СТС Солар" – Габрово. Изпълнител по строителната част е "Стройконсулт" - Плевен, а технологичната е дело на инвеститора. Консултант по време на строителството е "Лазарови 2002".

Бетоновите площадки са изградени върху 630 кв.м, като върху тях е вдигната метална конструкция и са монтирани фотоволтаичните модули. Към централата е изграден собствен трафопост, кабелна линия до електрoпровод 20 kV.

Две години след старта на инвестиционния ни проект и шест месеца след началото на строителните работи на 3 февруари мина приемателна комисия, с което обектът официално е въведен в експлоатация, споделиха пред "Строителство Градът" управителите на "Солар инженеринг проект" инж. Нина Дечкова и инж. Петко Цаков, които са с дългогодишен квалификационен опит, придобит в Германия.

Фотоволтаичните модули са доставени именно оттам, производство са на германската фирма "ЦентроCолар". Инверторите и комуникационното оборудване са световния лидер в производството на инвертори SМА.

Според направения слънчево–енергиен одит годишно централата в Обнова трябва да произвежда между 120 и 130 хил. kWh.
Фотоволтаичната централа в Обнова е първата в България с този вид фотоволтаични модули с антирефлексно стъкло, което значително увеличава ефективността, обясняват още от "Солар инженеринг проект".

Фирмата има необходимата квалификация за изграждане и на други фотоволтаични централи. Интересът към подобни инвестиции е голям, но всичко опира до финансиране, казват още инвеститорите. Средната цена на инвестицията е 3 евро за 1 kW. Допреди година–две цената беше един път и половина в повече. Тенденцията е към падане на цените поради усъвършенстване на технологията и производството на по-мощни модули, категорични са експертите.

http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1047326

Вече външната част на Baumax е готова. ;)
За тези които не знаят, отваря през април! :)

Евентуални 40 000 лева за светофар на “Христо Ботев” и “Шипка”

40 000 лева да бъдат предвидени за светофар на кръстовището на “Христо Ботев”, "Шипка" и “Трети март”. Това реши местният парламент по предложение на съветника от левицата Пламен Дилов. Дали идеята ще види бял свят зависи от изпълнението на плана за приватизация, тъй като средствата са заложени в програмата за насочване на средство постъпили в инвестиционния приватизационен фонд.

Парите бяха пренасочено от сумата за улични ремонт – 1 милион лева, с аргумент посочен от кмета на Найден Зеленогорски, че от инвестиционния кредит и предстоящата реализация на проект за подобряване на градската среда ще постъпят достатъчно средства за улици.

в-к "Посредник"

Крайно време е да се сложи светофар на това кръстовище. В пикови часове е почти невъзможно да се направи ляв завой при спускане по "Трети март". Да не говорим колко е трудно за пешеходците при пресичане.

^^Наистина,ако идваш от Шипка,левия завой е доста кофти.От друга страна пък си мисля,че един светофар ще предизвика опашка по гореспоменатата улица и имайки предвид наклона,сигурно честичко ще се "целуват" броните на колите.Все пак,може би това е по-добрия вариант.А какво стана с този прословут ремонт на бул. Христо Ботев :bash: .Състоянието му в момента е под всякаква критика и много ми се иска,освен да го ремонтират,да забранят това паркиране в дясната лента(особено около магазин Фантазия)...не мисля,че тези,които спират на булеварда ще ги сбърка да паркират в околните улички(макар че на наш Ганьо не му е там работата на метър и половина :bash:),а движението в 2 ленти ще прекрати опашките,предизвиквани от тролеи,камиони и т.н.

^^Наистина,ако идваш от Шипка,левия завой е доста кофти.От друга страна пък си мисля,че един светофар ще предизвика опашка по гореспоменатата улица и имайки предвид наклона,сигурно честичко ще се "целуват" броните на колите.Все пак,може би това е по-добрия вариант.А какво стана с този прословут ремонт на бул. Христо Ботев :bash: .Състоянието му в момента е под всякаква критика и много ми се иска,освен да го ремонтират,да забранят това паркиране в дясната лента(особено около магазин Фантазия)...не мисля,че тези,които спират на булеварда ще ги сбърка да паркират в околните улички(макар че на наш Ганьо не му е там работата на метър и половина :bash:),а движението в 2 ленти ще прекрати опашките,предизвиквани от тролеи,камиони и т.н.

Проблемите с паркирането в Плевен и по-специално по бул. "Хр. Ботев" и бул. "Русе" са много. Обърнете внимание как се паркира на двата булеварда в района на кръстовището на хотел Балкан. Там колите вече не спират успоредно на тротоара, а перпендикулярно. Понякога по "Хр. Ботев" е трудно да мине камион, а по "Русе" се налага да се навлезе в насрещното. Има и коли дори на пешеходната пътекана на светофара. Да не говорим какво става, когато така паркирала кола тръгна да излиза назад без никаква видимост.

Ами защо това е така - защото Ганьовеца иска да си спре на половин метър от блока и също на толкова от мястото,където има работа.Освен това,с изключение на синята зона в центъра,знаците "Забранено паркирането и престоят" стоят само за украса - и по "Дойран",и по "Русе",и по "Христо Ботев".Ако трябва да съм честен и аз си паркирам така в Плевен,понеже знам,че няма никакъв контрол и така или иначе е пълно с други паркирали коли.Или да наложат забрана за паркирането,или поне да махнат знаците :lol:.

Търгът за надзор на рехабилитацията на пътя Плевен - Ловеч привлече 14 кандидати

http://stroitelstvo.info/showimg.php?filename=zx480_1048645.jpg

Вчера в Агенция "Пътна инфраструктура" бяха отворени офертите за избор на изпълнител на консултантска услуга на лот 16 по Оперативна програма "Регионално развитие", област Плевен.

Лот 16 предвижда рехабилитация на участъци от път II-35 Плевен - Ловеч от км 0+000 до км 4+991.13 и от км 8+320 до км 13+603.34, с обща дължина 10.274 км. Проектът е част от първи етап на пътната схема на ОПРР.

Бяха отворени следните оферти:
- "Експертинвест" АД
- "Трафикконсулт БГ" ЕООД
- ЕТ "Божо Дар"
- "ЕЖИС Пътища - България" ДЗЗД - ЕЖИС Рут-Сеторут и ЕЖИС България ЕАД
- "Пътинвест Инженеринг" АД
- "Ен Ар Консулт"
- "Три Ес" ЕООД
- ДЗЗД "Мизия Консулт" - "Рафаилов Консулт" ЕООД и "Трансконсулт Инженерингс" ООД
- "Път Консулт 2000" ЕООД
- Обединение "СЖС-СН" - СЖС - България ЕООД, СЖС - Чешка Република и Сник ЕООД
- "Транс Консулт - БГ" ООД
- "Рутекс" ООД
- Сдружение "Контролс - Деомид"
- Обединение "Софинвест" ЕООД и "Градиакт Консулт" ООД.

Припомняме, търгът за изпълнител на пътните участъци, също предизвика огромен интерес - на 7 февруари бяха отворени офертите на 13 фирми и обединения.

http://stroitelstvo.info/infrastructure/2011/02/23/1048643_turgut_za_nadzor_na_rehabilitaciiata_na_putia_pleven_-/

Молът отваря през март, но догодина

По инициатива на основния наемател в Мол Плевен – хипермаркет “Карфур”, откриването на търговския център се отлага за пролетта на 2012 г. Инвеститорът Аладин ЕООД се съобрази с изискванията им и подписа анекс към договора си с френския гигант, според който Мол Плевен ще отвори врати за клиенти след една година.
“Плевен винаги е бил част от плановете ни за експанзия в България и тук Карфур ще отвори магазин в различен формат от вече познатите в останалите градове. Изчаквахме подемът на икономиката в страната да стане факт, за да сме сигурни, че това начинание ще бъде успешно, както за Карфур, така и за Мол Плевен”, така изпълнителният директор на КМБ Българи, Кристиан Шарита, коментира промените.

www.posredniknews.com

Правилно решение, не бива да се бърза в най-голямата криза да се показват мускули.

Правилно решение, не бива да се бърза в най-голямата криза да се показват мускули.

Защо смяташ, че сегашното икономическо положение "най-голямата криза" е временно явление? Временно явление беше имотно-строителната спекула и кредитирането на кьораво и сакато, което напомпа потреблението. Сега е времето на релността. А реалността е такава, че Германия днес бележи по-голям икономически растеж отколкото преди кризата. Защото произвежда. Има релана икономика. Наш Ганьо с 500 лева държавна заплата си купи маркови дънки, плазма и ауди на лизинг, "напазарува" кредитни карти на кило и ние решихме, че имаме икономика и започнахме да градим молове. Тази пирамида рухна. 20% от кредитите не се обслужват, а в София има 30 хил. празни нови апартамента. По морето не знам колко са. Тази заетост в строителството не я чакайте вече. Друго по-мащабно няма. За Плевен да не говорим. какъв мол, какви пет лева. Невероятно е, че за този стъклен паметник са похарчени 80 милиона лева. Представяте ли си колко пари са това?!?!?!?! А предствяте ли колко безумно са похарчени??

^^Съгласен съм,но специално за вложената сума и т.н. мисля,че това си е проблем на арабина - имал е,вложил ги е в нещо.Поне не са от твоя или моя джоб :)

^^Съгласен съм,но специално за вложената сума и т.н. мисля,че това си е проблем на арабина - имал е,вложил ги е в нещо.Поне не са от твоя или моя джоб :)

Сигурен ли си, че са негови? По-вероятно е да са банков заем, който е обезпечен с МОЛ-а.

Сигурен ли си, че са негови? По-вероятно е да са банков заем, който е обезпечен с МОЛ-а.
Дори и да не са негови, негов е проблема да ги върне.:)

Мол на лизинг в Плевен за 80 милиона е като плазма на лизинг за 2 бона в панелка и ауди на изплащане, натоварено на паяк на съдия изпълнител за неизплатени вноски. Едни и същи потребности и виждания за парите, различни мащаби.

Преди време бях писал - от дюнери към мол за 80 млн. лв трудно се минава. :)

..

"тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път..."
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=674610

Лесно е отстрани да правим сметка на чуждите пари. В интерес на истината и аз бих взел подобно решение.

Райфайзенбанк отпусна дългосрочен инвестиционен кредит на Община Плевен на стойност 13.4 милиона лева. Срокът на кредита е 10 години, като банката бе избрана да финансира общината след проведена процедура по Закона за обществените поръчки, при която бе класирана на първо място.

Средствата от кредита ще се използват за финансиране на инвестиционни проекти на община Плевен - основен ремонт и рехабилитация на улици в гр. Плевен и населените места в общината, изгражадне на общински плувен басейн, отводняване на подпочвени води в с. Бохот и изграждане на енергийно ефективно улично осветление.

Градът се намира на 170 км от София. Плевенска област е с 350 000 жители, от тях 140 000 населяват самия град и така го превръщат в силно урбанистичен център и седми по големина град в България. В общината има 25 населени места. По последни данни от Бюрото по труда, равнището на безработицата за Община Плевен е около 7%.

money.bg

ПЛЕВЕН ЩЕ РАЗВИВА КУЛТУРЕН И ИСТОРИЧЕСКИ ТУРИЗЪМ

Плевен ще развива културен и исторически туризъм по проект, в който ще бъдат инвестирани над 6 милиона лева. Това съобщи кметът на града Найден Зеленогорски. Идеята ще бъде реализирана съвместно от областната администрация и общината, уточни кметът.
Проектът ще бъде финансиран с европейски средства. Той включва реставрация и обновление на паметниците и парка при река Вит на западния вход на Плевен.
Предвижда се ново архитектурно решение на "партерната част" на защитената местност Парк Кайлъка и изграждане на нов подход за посетителите към античната крепост Сторгозия, открита в парка.

Районът около архитектурно-художествения комплекс Панорама Плевенска епопея 1877 г. също ще бъде превърнат в по-привлекателно място за отдих на жителите и гостите на града. С помощта на Министерството на земеделието предстои да се възстанови държавната собственост около Панорамата, за да се осъществи проектът, поясни кметът.

дано този път да се реализира прокта!


http://www.magelanbg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=7025:2011-02-28-14-29-33&catid=37:2009-01-14-12-15-32&Itemid=55

баумакс 06.03.11

качеството не е добро щото снимах в движение :)

http://img203.imageshack.us/img203/9364/1023991.jpg

http://img40.imageshack.us/img40/8091/1023992.jpg

Уникална технология дава нов живот на културни ценности и експонати
Художник замисля пълна дигитална възстановка на Улпия Ескус

http://stroitelstvoimoti.com/upload/news/12246/10-18art.jpg
След заснемането на обектите се прави тримерна мрежа, а след това и дигитални образци.

Експонати от Регионалния исторически музей в Плевен ще продължат живота си по нов начин, благодарение на уникална авторска Zn аrt технология, разработена от художника Красимир Тодоров. Методът представлява изследване на триизмерната форма и реализацията й след това в материал, чиито вид и размер всъщност нямат ограничение и зависят единствено от въображението на твореца. „Това, с което се занимаваме, е възможността да популяризираме античния свят чрез модерните технологии, да го вкараме в съвременното разбиране и мислене на съвременния човек“, казва Красимир Тодоров. Разработката е отпреди 10 години и е уникална, тя е много сериозен принос за развитието на културните ценности, музейните експонати и за създаване на продукти от типа на новите Zn аrt пъзели.

Първо обектите се заснемат и се прави тримерна мрежа, след това се създават дигиталните образци, за които може да се избира как да бъдат представени пред публика - дали малки, или големи, във вид на сувенири или на големи скулптури, обяснява Красимир Тодоров. По думите му така се създава и възможност не само за бизнес, но и за образоване, за натрупване на познания и промяна на мисленето на младите хора. „Вече стигаме тавана на компютърните игри, започва да се лее истинска кръв, стават реални убийства и децата се насищат. В един момент те ще искат да се върнат, ще се роди нуждата от преосъзнаване на истинските стойности и неминуемо ще се стигне до идеята за възможността човек да създава със собствените си ръце уникални неща, като Zn аrt пъзелите, и да се сблъсква с античния свят“, казва художникът. Според него дизайнът, интериорът и екстериорът, новата жизнена среда, в която искаме да живеем, и нашата култура и възприятия водят до промяна, която неминуемо ще ни свърже с античния свят.

Красимир Тодоров има идея да се направи и пълна дигитална възстановка на Улпия Ескус. „Така човек ще може да си прави виртуални разходки например в базиликата, която е за 2500 души“.

http://stroitelstvoimoti.com/index.php?lang_id=1&prm=news&rub_id=&news_id=12246&page=

Софийски десант в търга за ремонт на сградата на Медицинския университет в Плевен

http://sg.stroitelstvo.info/showimg.php?filename=zx500_1054547.jpg

Осем е общият брой на участниците в обявения от висшето учебно заведение търг за извършване на строително-ремонтни и монтажни работи на сгради и съоръжения и доставка и монтаж на асансьори за нуждите на Медицински университет – Плевен.

Проектът се реализира по оперативна програма "Регионално развитие", приоритетна ос "Устойчиво и интегрирано градско развитие", операция 1.1 "Социална инфраструктура", "Подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна инфраструктура на висшите училища в градските агломерации", съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие. Броят на закупените документации за участие в поръчката беше значително по-голям.

Шест от участниците в търга са софийски фирми, Шумен и Плевен отбелязват скромното присъствие с по един участник. Двама от участниците – "Лифтком" ЕООД – Варна, и "Мистрал – Дунев" – София, бяха отстранени още в самото начало поради неспазения срок за подаване на офертите до 18 февруари. Отварянето на офертите се състоя на 22 февруари.
Обществената поръчка е разделена на три обособени позиции. В първите две, касаещи строително-ремонтните работи, кандидатите за изпълнител са шест. Това са"Булкон Х" ЕООД – София, "Билдингстрой експрес" ЕООД – Шумен, "Билдинженеринг" 77" ЕООД – София, "Стройпродукт" ЕООД – Плевен, "Дядо Божко" ЕООД – София, ЕТ "Васил Иванов Костов" – София.
Конкуренцията в третата позиция е по-слаба предвид естеството на предмета й - доставка и монтаж на асансьори за нуждите на МУ - Плевен. За нея подадените оферти са на "Трез" ЕООД – София, и на "Бак 2" ЕООД – София.

Както в. "Строителство Градът" е информирал, ще бъдат ремонтирани Ректорат 1 (Корпус 1) и Ректорат 2 (Корпус 2) и ще бъде извършена доставка и монтаж на асансьори при Медицински университет - Плевен, по обособени позиции.
Прогнозната стойност на поръчката без ДДС е 2.65 млн. лв. Обявеният срок на договора или краен срок за изпълнение на поръчката е 240 дни. Според заповедта на ректора на университета изпълнителят трябва да е избран до 27 април.

Участникът трябва да е изпълнил пет договора с предмет, сходен с предмета на ообособена позиция №1 и №2, за последните пет години всеки за не по-малко от 1 млн. лв., за обособена позиция № 3 за последните 3 години да е изпълнил 3 договора, сходни с предмета на доставка на асансьори.

Гаранцията за участие в обществената поръчка е в размер на 26 565 лв. за цялата обществена поръчка. Ако участникът участва в обособена позиция №1, гаранцията е в размер на 18 613, за обособена позиция №2 тя е в размер на 7002 лв. и за обособена позиция №3 е най-малка в размер на 950 лв.

Сред минималните изисквания са оборотът от строителство, сходно с предмета на обществената поръчка сумарно за последните три години (2007, 2008 и 2009), да не по-малко от 6.8 млн. лв. без ДДС общо за трите обособени позиции. За участниците в една обособена позиция съответно - за обособена позиция №1 минимумът е 4.5 млн. лв. оборот, за обособена позиция №2 – 2.1 млн. лв. оборот, и за обособена позиция №3 - минимум 200 хил. лв.

Най-голяма тежест при оценката на офертите ще има цената, като за позиции 1 и 2 тя ще е 50%, а за позиция 3 – 60%. Срокът на изпълнение и съответно гаранционният срок са следващи по тежест. Техническото предложение по първите две позиции и срокът на доставка при третата позиция ще са с най-малка тежест.
Председателят на деветчленната комисия в търга и ръководител на проекта инж. Асен Мангов не изключва възможността работата на комисията да приключи и по-рано, преди обявената в заповедта на ректора дата.
Междувременно ще бъде избрана и надзорната фирма, като за целта ще бъдат поканени три фирми, обяви пред "Строителство Градът" инж. Олег Караджов, помощник-ректор и координатор на проекта.

ОБОСОБЕНА ПОЗИЦИЯ №1 - Строително-ремонтни и монтажни работи на Ректорат 1 (Корпус 1) при МУ - Плевен
Прогнозна стойност, без ДДС 1 861 311 лв.
Срок за изпълнение Осем месеца.

ОБОСОБЕНА ПОЗИЦИЯ №2 - Строително-ремонтни и монтажни работи на Ректорат 2 (Корпус 2) при МУ - Плевен
Прогнозна стойност без ДДС е 700 244 лв.
Срокът за изпълнение Осем месеца

ОБОСОБЕНА ПОЗИЦИЯ №3 - Доставка и монтаж на асансьори за нуждите на МУ - Плевен
Прогнозна стойност без ДДС е 95 040 лв.

Участници в търга по реда на постъпилите оферти
1."Трез" ЕООД – София
2."Булкон Х" ЕООД – София
3."Билдингстрой експрес" ЕООД – Шумен
4."Билдинженеринг" 77" ЕООД – София
5."Стройпродукт" ЕООД – Плевен
6."Бак 2" ЕООД – София
7."Дядо Божко" ЕООД – София
8.ЕТ "Васил Иванов Костов" – София

http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1054546

Баумакс 08.03.2011г

От една седмица пред него е върволица от тирове, които го зареждат.
Официалното откриване ще е на 05 април 2011г по полуофициални данни. (дано не ви излъжа неволно)

Баумакс отваря врати на 5 април. От около седмица пред него е пълно с тирове, които го зареждат.
Има и снимки, но нещо не мога да ги кача в тази тема.
P.S. 4 хоста смених и с хиляди зора успях!

Баумакс 08.03.2011г

http://store.picbg.net/pubpic/C3/9C/dce6f1265b0fc39c.jpg

http://store.picbg.net/pubpic/79/44/78c30ed6dda17944.jpg

http://store.picbg.net/pubpic/8E/E9/22e7351fe9e98ee9.jpg

http://store.picbg.net/pubpic/48/AA/1619cc60218448aa.jpg

Нови улици и ремонти. За инвестиционната програма, инфраструктурата и устройствения план в интервю със зам.-кмета инж. Огнян Цанев

http://lotus.superhosting.bg/~plevens/mambots/content/multithumb/images/b.800.600.0.0.stories.news.2011.09.canev.gif

http://lotus.superhosting.bg/~plevens/images/stories/news/2011/09/emisii.gif

- Зимата вече си отива, кога започват ремонтите на улиците и обновяването на инфраструктурата?
- С отминаването на последните студени дни вече правим графици за стартиране на работата по инвестиционната програма на Общината. По ред причини тази година тя ще бъде много силна, много обемна, и в няколко направления. Ето, през август миналата година подписахме договора по Оперативна програма „Регионално развитие”, за проекта за градска среда, който включва обновяване на три основни улици - „Георги Кочев”, „Хемус” и „Гренадирска”, изграждане на две многофункционални спортни площадки и на четири детски площадки, както и на велоалеята, която ще свърже центъра на града с Кайлъка. . В момента сме на етап процедура за избор на изпълнители и очакваме до два месеца да стартира работата по обектите.
- По инфраструктурата ще работите и със средствата, отпуснати от „Райфайзенбанк”...
- Да, това е другото направление. Процедурата също бе стартирана в началото на 2010 година и през декември същата година бе избрана банката, а през януари на тази подписахме договор с банката и приключи изборът на изпълнители. Осигуреното финансиране на първи етап е 13 400 000 лева. Невероятно ниска е лихвата, с която е взет този заем - най-ниската за момента в страната. Дори не съм чувал досега друга община или представител на бизнеса да е получавал такава ниска лихва - под 5 процента е годишната лихва с всички надбавки.
- Кои са фирмите-изпълнители?
- За първи и втори район на град Плевен е избрана фирма „Инжстрой”, а за малките населени места – „Пътинженеринг”, които се явяват като сдружение. Договорите ни с „Инжстрой” са подписани вече, тази седмица подписваме договора и с „Пътинженеринг”, с което ще стартираме и работата в малките населени места.
Пак по заема, в момента върви търг за избор на изпълнител на общинския плувен комплекс до училище „Иван Вазов”. На 21-и март се отварят офертите, но отсега мога да кажа, че има огромен интерес към този търг.
Подготвили сме и документацията във връзка с отводняване на високите подпочвени води в село Бохот.
Освен тези обекти, от този инвестиционен заем ще бъдат изградени или основно ремонтирани близо 20 улици в град Плевен.
- Кога стартира работата по уличната мрежа?
- По график до края на тази седмица започва работата по две от улиците: единият обект е пробивът на ул. „София” за връзка с „Георги Кочев”, предвидени са почти 2.5 милиона лева. Имаме уверението на фирмата-изпълнител, че до Нова година ще бъде завършена тази отсечка и ще се разтовари движението от „Гренадирска” и „Васил Левски”. Нашите съграждани ще усетят голямо облекчение на трафика, и в района на Колелото до бензиностанцията на „Шел”, и на кръстовището на „Гренадирска” с „Георги Кочев”.
Другата улица, която започваме още тази седмица, е улицата, свързваща двете части на жк „Кайлъка” - т.нар. южна и северна част. Заради отчуждителни мероприятия на бивши собственици на земеделски земи вече 11 години не можем да прокараме улица, защото делата на наследници не са приключили в съда. Успяхме да се справим с този проблем само на една улица, където нещата съдебно са приключили, има и прекарана канализация. С реализацията на новата улица, най-после жк „Кайлъка” ще има нормален достъп и от двете страни - и откъм бул. „Христо Ботев”, и откъм колелото на тролеите в началото на парк Кайлъка. И за двете улици имаме изработени работни проекти, разрешение за строеж - до края на седмицата започваме работа.
За останалите 18 улици ремонтите ще стартират поетапно, при направена временна организация на движението, за да не остават затворени улици и да не затрудняваме трафика. Пропуснах още една нова улица – тя ще е в жк „Сторгозия”, но ще е на по-късен етап. В местата с по-натоварен трафик ще направим и няколко светофарни кръстовища.
- Паралелно с ремонтите върви и работата по уличното осветление...
- По всички нови улици ще изградим енергийно ефективно осветление, там, където ще ремонтираме улиците, ще бъде направена и рехабилитация на осветление, ако има нужда. На места в града има все още остарели осветителни тела, стълбовете са в лошо състояние. Малко са останали, но все пак ги има и трябва да се обновят. На 5 места трябва да се изгради изцяло ново осветление.
От няколко години уличното осветление е приоритет на общинската администрация и моята мечта е до края на 2011-та да нямаме в Плевен нито една от най-старите грозни и енергоемки живачни лампи, които ще бъдат заменени със 70- или 100-ватови енергоспестяващи осветителни тела.
- Предполагам, активно се подготвяте и за старта на проекта за енергийната ефективност в училищата...
- Подготвили сме тръжната документация за избор на изпълнител по този проект, който включва пълна рехабилитация на осем от най-големите плевенски училища. Договорът подписахме декември м.г., финансирането е осигурено, с много висок процент на авансово плащане, което доста ще подпомогне изпълнителите. Намерението ни е до лятната ваканция да бъдат избрани изпълнителите и още със старта й да започне работата. Максималният срок на дейностите е до 90 неучебни дни, в зависимост от това дали договорът ще бъде подписан на 1 юли, на 15 юли или на 30 юли /съгласно Закона за обществените поръчки/. Т.е. ако „хванем” от лятната ваканция 30 работни дни, останалите ще бъдат във всички неучебни дни през учебната година. Такива са сроковете и вярвам, че до края на календарната година всички тези училища ще имат съвсем нова визия. На някои от тях е подменяна дограмата през годините, там, където няма или е частично подменена, ще бъде поставена нова. Ще бъде направена пълна топло- и хидроизолация на покриви, пълна топлинна изолация на стените и пълна рехабилитация на отоплителната система, независимо дали е на централен ТЕЦ или на газ. И най-важното: във всички класни стаи ще бъдат подменени осветителните тела с енергоефективни. Така осветеността в класните стаи да бъде съгласно всички най-съвременни изисквания. С този ремонт училищата ни ще бъдат прекрасни, на истинско европейско ниво.
- Няма как да не попитам и за проекта за развитие на интегриран градски транспорт...
- В много напреднала фаза сме, работим с консултантски екип, дори от ресорното министерство потвърдиха, че сме много напред от останалите пет града. Очаквам към юли т.г. да сме готови с идейните проекти, през август да подадем апликационната форма, и най-късно октомври да имаме сключен договор с оперативната програма.
Целта ни е да развием изцяло контактна мрежа за всички несвързани с тролейбусен транспорт квартали и индустриалната зона. Изцяло ще променим спирките и спирковите знаци, ще поставим навсякъде нови информационни табла. Ще направим интелигентна система за управление на транспорта с GPS система за всички возила, ще има център за управление на градския транспорт, нова организация на движението с бус ленти или предимства за градския транспорт на светофарни кръстовища. Тогава ще се правят няколко от тежките светофарни кръстовища, например кръстовището на „Шипка” и „Трети март”. Ще реконструираме основни, възлови кръстовища от контактната мрежа, които в момента затрудняват движението на тролеите.
- Това е много сериозен, тежък проект...
- Очакваме реалното изпълнение да стартира през 2012 година и да приключи 2013 година. Имаме осигурени около 23 милиона лева за това. Трябва да спомена и бъдещото ново тролейбусно депо, за което вече има отреден терен и идеен проект. Засега ще бъдат включени само дейности то да бъде осигурено, за да може там да паркира целия тролейбусен състав, а в следващия програмен период вече ще бъде и оборудвано, тогава ще се купят и нови мотриси и ще имаме истински европейски транспорт. Имаме стегнат график как ще се движим през тази календарна година, през следващата, до 2013 година...
- И след приключването на проекта градът ще бъде покрит на 100 процента с тролейбусна мрежа?
- Да, контактната мрежа ще влезе в жк „Кайлъка”, през „Дойран” ще бъде свързан и целия Девети квартал. По бул. „Европа” и ул. „Климент Охридски”, с продължението до телевизионната кула, целият този район между бул. „Русе” и жилищен комплекс „Дружба”, който сега е откъснат, също ще има тролейбусен транспорт. Тролеи ще пътуват и в Индустриалната зона, ще се влиза през надлеза над жп гарата, ще се минава по „Георги Кочев”, по „Кара Кольо” и по „Българска авиация”, като на следващ етап изследванията, които правят в момента консултантите, ще покажат дали контактната мрежа да продължи и в Северната индустриална зона в посока Стъкларския завод или да спре донякъде. Под въпрос е изграждането на контактната мрежа в парк Кайлъка, в момента се обмисля и се инспектира такъв вариант.
За да осигурим града ни изцяло с най-екологичния транспорт – тролейбусния - на първи етап ще осигурим контактната мрежа. В следващия програмен период 2012-2020 година уверението на Европейската комисия е, че за развитие на градския транспорт в новите страни-членки ще има много повече пари. Пък и за нас е по-добре сега да се научим да ги усвояваме и да направим важни публични мероприятия, а тогава, когато и състоянието на страната и на общините ще бъде много по-добро, ще преминем към закупуването на подвижен състав и други неща. Защото Европа дава средства, но те са строго определени за направленията, по които се отпускат. Един пример: за закупуването на подвижен състав съфинансирането е 85% от ЕС, а 15% от бенифициента - общината. Но тук има един голям проблем - ДДС-то. Европейският съюз не финансира ДДС-то върху подвижния състав, защото казва, то носи приходи, така че съфинансирането на общините става не 15%, а плюс още 20% за ДДС - става близо 35% върху сумата за подвижен състав. Ето, например в Бургас, по големия проект сега имат точно такъв проблем. След като вече кандидатстваха пред Европейската комисия, имат съгласието на одобряващия орган в България, излезе на преден план проблема с ДДС-то и в един момент техният проект се оскъпи с няколко милиона евро. Затова ние в Плевен ще правим по-малки стъпки, ще изграждаме публична инфраструктура, важна за гражданите. Пък и с начина, по който инж. Ангел Несторов поддържа тролеите, смятам, че ще се издържат с тези коли още 3-4 години. Защото дори в момента да намерят средства за 5 нови машини, при 70 стари изобщо няма да реши проблема. Тук е мястото да кажа, че сме много доволни от начина на управление на фирма „Тролейбусен транспорт”. Категоричен съм, че това е най-добре развиващият се тролейбусен транспорт в страната, и всички специалисти го потвърждават.
- Кажете няколко думи и за комплексния туристически проект...
- Внесохме документите в управляващия орган. Този проект е за повече от 5 милиона лева и след като го завършим, ще имаме три изключително атрактивни туристически обекта.
Първият е крепостта Сторгозия, с подходите към нея. Единият подход е от партерната част на парк Кайлъка до Зоокъта, включва паркинга, който е под крепостта, стълбищата, цялата инфраструктура. На самата крепост ще изградим посетителски център, допълнителен паркинг, ще направим ефектно осветление, изобщо - съвсем нова визия ще има района и ще стане наистина добра туристическа атракция. Крепостта ще бъде достъпна от поне две места, ще бъде видима с ефектното си ново осветление, там ще могат да се правят исторически възстановки. Де факто, цялата партерна част на парк Кайлъка ще бъде обновена, такава, каквато плевенчани очакват да я видят от много дълги години.
Вторият голям проект е Панорамата. Там ще подменим изцяло климатичната инсталация, която отдавна е в много лошо състояние, ще бъдат взети и всички мерки по саниране на сградата. Ще се направи нов панорамен асансьор, който ще води до покрива на сградата. Оттам, на специално оформена площадка, ще има прекрасна гледка към целия град – една допълнителна атракция за гостите, които посещават Плевен. И друго важно, ще бъде благоустроено цялостното пространство около Панорамата. Ако за самата сграда на Панорамата сумата е около милион и половина, за благоустрояването на пространство около нея са предвидени 800 хиляди лева - доста сериозна сума.
Третият проект включва възстановяването на Моста на победата при село Ясен и на Паметника на победата, също с ефектно осветление. Районът изцяло ще бъде възстановен такъв, какъвто е бил по време на Руско-турската война, ще бъде охраняван, ще изградим подходи към паметника.
- В партерната част на Кайлъка се намира и Зоопаркът, включен ли той в инвестиционната програма?
- Там ще работим със средствата от втория етап на инвестиционния кредит. Знаете, миналата година направихме много за Зоопарка с малко средства. В момента правим ветеринарна амбулатория, която е задължителна, съгласно предписанията, които получихме, когато ни дадоха лиценза. Тя ще бъде готова до два месеца, ще продължим с други дребни неща. А в туристическия проект е включено възстановяването на втория подход към Зоокъта зад тенискортовете, както и на двете мостчета в долната част. Надяваме, че за гражданите и гостите ще е интересно да го посещават.
- Има ли новини около дългочаканото Регионално депо?
- Там сме в много напреднала фаза, готова е апликационната форма, имаме готов нов, преработен проект по препоръка на консултантите, който в момента се одобрява. Надяваме се до май-юни да сме представили всичко в управляващия орган, да подпишем договора и да стартираме необходимите процедури, дори в момента подготвяме процедури за избор на изпълнител. Сумата е наистина голяма, проектът е за повече от 11 милиона евро.
- Предстои нова детска градина да бъде изградена в центъра...
- Ще се намира във вътрешното междублоково пространство между улиците „Цар Борис”, „Гренадирска” и „Данаил Попов”, в непосредствена близост до съществуващата детска градина там. Ще бъде за четири групи. Сега се правят работните проекти и мисля, че до май месец ще имаме търг за избор на изпълнител. Надявам се до септември да е започнал строежа и до другата пролет тя да заработи. Все пак е хубаво да се знае, че реално сега недостиг на места в детските градини има само в централната градска част – в детските заведения в комплексите „Дружба” и „Сторгозия” има свободни места. Тази площадка бе единственият терен, който можахме да отделим в централна градска част. Имаше идеи за разширение на другите детски градини, но има строго определен норматив за квадратен метър площ на дете, и предвид материалната им база това просто няма как да се случи.
Проблемът с наличните терени в центъра на града е сериозен. Ето, сега държавата ни възложи да намерим шест терена и да построим шест домове за деца, лишени от родителски грижи. Много ни е трудно да го направим, тъй като терените са малко и недостатъчни като квадратура. С новия общ устройствен план, обаче, който в момента работим, ще бъдат заложени основните критерии и ще се осигурят такива терени.
Разчитаме също и на бившите военни терени. От години ги искаме от държавата, още от 2000-та година, но през цялото време ни бе отказвано. Сега обаче държавата иска да се освободи от тях и вероятно ще ни ги даде. Дано това се случи в близките две години, за да можем тези бивши военни терени, които все още не са продадени, да ги резервираме за бъдещи публични мероприятия на Общината.
- Няколко думи и за новия приют за бездомни кучета?
- Имаме работен проект. Подготвяме документация и сме в процедура за избор на изпълнител за новия приют. Той ще бъде в землището на Бохот. Тази година ще започне строителството му и до края на годината или най-късно в началото на следващата. Сградите са две, но не е толкова сложно строителството и се надявам да стане бързо. Успоредно с това взехме под наем съществуващия приют от Ловно-рибарското дружество, в момента извършваме там необходимите ремонти, за да отговаря на всички санитарно-хигиенни изисквания на ДВСК. До края на месеца ще бъде готов. Сформираме и общинско звено, което ще работи оттук-нататък по въпроса с популацията на бездомните кучета.
- Кога Плевен ще има нов общ устройствен план?
- Общият устройствен план е най-важният документ за развитието на един град. Последната актуализация за град Плевен е влязла в сила 1985 година. Оттогава повече от 25 години градът расте и се развива в много посоки, което прави задължително изготвянето на нов план. Още повече, че най-сетне приключи сагата с всички местности по т.нар. параграф 4. Казвал съм го и ще го повторя - това е най-голямата сага на Плевен. Вместо да се направят вилни зони, през минали години са раздавани места за земеделско ползване, за овощни градини, за лозя, за зеленчукови градини - 17 хиляди на брой! - като преди това са били отчуждени земите на 8 хиляди собственици на земеделски имоти. Цялата територия, която обхваща параграф 4, е 12 хиляди декара. Сравнението е впечатляващо - град Плевен в регулация има 18 хиляди декара. Разбирате за каква огромна територия става въпрос, която на много места тангира с регулационните граници, а другаде е леко отдалечена /Нежовец например/. Вече има влезли в сила планове за всички местности и в момента се обработват документално. Това значи, че всеки квадратен метър от тези 12 хиляди декара вече има собственик, и тези хора поетапно се снабдяват с документи.
Затова много важна част от новия общ устройствен план е да се даде определен статут на всички тези местности, те да бъдат адаптирани, да се прецени кое може да влезе в регулация. Това е едно от основните направления на новия общ устройствен план. Говорим за дванадесетте местности около града, някои от които са непосредствено до регулация. Колективът, който работи по плана, ще прецени кои местности и части ще влязат в регулация, кои други да получат статут за трайно ползване с право на застрояване - от земеделски земи, каквито са в момента. До тези точки по новия комуникационен план трябва да бъдат изградени комуникации на свързаност. Много е и важна Южната дъга, тъй като в момента нямаме околовръстно шосе. Откъде ще мине то, е една от дилемите на проектантите, както и разширението на Индустриалната зона.
- Вероятно много аспекти в общия устройствен план опират до бъдещата магистрала „Хемус”?
- Ако тя влезе в рамките на тази календарна година като част от първостепенната европейска мрежа, съм убеден, че ако не следващата, то по-следващата година ще започнат търгове за избор на изпълнител и тя ще започне да се строи. С други думи, в период между 5 и 10 години магистрала „Хемус” ще бъде построена. А в момента, когато в който магистралата мине на 9 километра южно от Плевен, посоката на развитие на града ще се обърне и цялото южно направление ще придобие нов статут. Именно това ще бъде заложено като перспектива в работата по новия общ устройствен план.
Ще припомня, че за да стигнем дотук, първо бе направен опорен план и задание за общия устройствен план. На тази база имахме много дълга процедура за избор на изпълнители, повече от 8 месеца. Всички участници представиха готови, разработени концепции по всички направления на общия устройствен план. Сравнявахме концепциите и в крайна сметка избрахме фирмата, която ни показа най-добри показатели в цялата тази дълга процедура. Сега се събира огромен обем от информация и материали, които трябва да бъдат и обработени от колектива. До края на календарната година или до януари следващата трябва да го има вече идейният вариант на общия устройствен план, за да тръгнат процедурите. Следват няколко месеца з