Dohodno Zdanie is an imposing Neoclassical edifice on Freedom Square in the city centre of Rousse, Bulgaria, built in 1902 to accommodate the local theatre performances.

Доходното здание е архитектурна забележителност в стил неокласика в центъра на Русе, построена през 1902 г. с цел да приюти театралните представления на града.

http://www.ruse-bg.eu/index.php?p=gallerypic&img_id=306&galid=5

http://www.retrobulgaria.com/ruse/Ruse.jpg

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/62/Dohodnozdanie-rusemunicipality.jpg

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/81/Dohodno-zdanie-laskov-ifb.jpg/800px-Dohodno-zdanie-laskov-ifb.jpg

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/24/Dohodno_Zdanie_Nedko_Night.jpg/800px-Dohodno_Zdanie_Nedko_Night.jpg

Nice! One of my favorite buildings in Ruse

Yeah, thi building is amazing. Fantastic architecture, but I don't think it's Bulgarian. :lol:

Варна Катедрален храм "Успение Пресвятия Богородици" построен през 1886г.
http://varna.info.bg/cathedral.htm

http://www.retrobulgaria.com/varna/vn153.jpg

http://www.retrobulgaria.com/varna/vn101.jpg

http://storage3.album.bg/511/cathedral_day_05523_10248480.jpg

http://storage3.album.bg/dd9/p1080124_800_x_ratio__aa485_10248514.jpg

Yeah, thi building is amazing. Fantastic architecture, but I don't think it's Bulgarian. :lol:

In Bulgarian cities has more European and Russian architecture!:lol:

everything you need about BG architecture is in old Plovdiv, VT and Koprivshtica.

Something interesting I found in one bg blog about architecture :)

Architectural project for a house in Momchilgrad ... from 1937 ...

За началото на новата година — нещо старо. Това е архитектурен проект за къща или по-точно „за направа на двуетажна масивна постройка” от 1937г.

Къщата е в Момчилград. И противно на очакванията, че в малък град (може би тогава още село) се строи единствено с помощта на знанията на местния майстор, архитектът е от Пловдив, а проектът му е по-пълен с информация от някои съвременни примери.

Има подробни детайли на всички врати и прозорци на къщата, за съжаление в много лошо състояние.


http://whata.org/images/524.jpg

Антетка. Както и в съвременните проекти дава информация за обхвата на проекта, мястото му, възложителя и задължително има личен печат от архитекта с номера на удостоверението му за правоспособност и печат за одобрение от съответната община


http://whata.org/images/529.jpg

Разпределението е с много характерния за времето тъмен вестибюл с портал към едната стая. Тоалетната (отбелязали сме я с червено) е на терасата — преход от селския към градския начин на живот. На село тоалетните са на двора, а в града — на терасата. Хората са смятали, че тоалетните нямат място в къщата


http://whata.org/images/525.jpg

На разреза се вижда, че със стоманобетонна конструкция е само първата плоча. Втората подова конструкция е гредоред, покрива и стълбата също са дървени. Това може отново да е преход между познатото строителство с дърво и сравнително новата технология със стоманобетон, или пък защото бетона е бил по-скъп


http://whata.org/images/527.jpg

Фасадата...


http://whata.org/images/526.jpg

... с човек в потури за мащаб


http://whata.org/images/530.jpg

През 1937 са слагали гербова марка, за да удостовери, че всички такси са платени и проектът е законен





And one more thing ... Why is this thread moved in the "Infrastructure" section ??? :?

Mr. mod, can we have it back into "Градски Площад" :)

And one more thing ... Why is this thread moved in the "Infrastructure" section ??? :?

Mr. mod, can we have it back into "Градски Площад" :)

It wasnt me..:runaway:

because the original poster opened it in the infrastructure section, although I'm not sure why.


Great thread.
although... are any of these buildings really "bulgarian" architecture?
Nie iadem palachinki, ama te ne sa "bulgarska kuhnia"

Сградите на централна гара Варна и Бургас

Бургаската гара
http://static.panoramio.com/photos/original/9061527.jpg
http://photo-cult.com/pics/374/pic_10008778_0374328.jpg
http://www.dnevnik.bg/shimg/zx450y250_302400.jpg

"Благодаря на твойта стара,

добра и нежна жп гара!

Последната - почти утеха

в часа на зимната мъгла."

Христо Фотев
Не само тези стихове на незабравимия поет доказват любовта и привързаността му към Бургаската гара - място на най-запомнящи се срещи и раздели. Приел го като съдбовно, поетът го носи в себе си, за да възкликне вдъхновен в друго свое стихотворение: "Движение на влакове по релсите - / издигай ме със своята експлозия!"

И една негова по-малка сестра - Димитрина Баева, не остава безразлична към Бургаската гара: "Всички линии тук са отсечени. / Някой кратко и вечно отсъдил - / в необятния праг на морето / всички влакове да се спъват."

Свои творби са й посветили и майстори на четката като Райна Рачева, съхранила върху платно зимния облик на сградата с часовниковата кула.

Има и още примери за особено отношение на творци към тази толкова красива и важна за Бургас сграда, към усещането на перона, към историята на нейното създаване.

Коловози в тинята

В "Юбилейна книга на град Бургас 1878 - 1928 г." с автор Ат. Христов четем: "При освобождението ни в Бургас, освен че нямаше модерно пристанище, но липсваха и усъвършенствани съобщителни средства с близката и далечна околност. Тогавашните съобщителни средства бяха конските, волски и биволски коля, а сегиз-тогиз даже и камили. Добри шосета и пътища също нямаше, а и след дъждовно време, всички пътища се покриваха с непроходима кал. От Ямбол до Бургас нямаше железопътна линия, а съществующите линии в Тракия бяха компански. За постройката на железопътна линия Бургас - Ямбол се замисля едва през 1898 г., а с влизане на 21 януари (ст.ст.) 1899 г. специален закон за постройката на тази и други линии се почва реализирането на постройката."

Трасирането на пътя започва през 1898 г. През пролетта на 1899 г. пристига русенският пионерен полк начело с командира си майор Андреев и строителните работи по линията започват. Те се осъществяват от държавата.

За директор - инструктор на тази линия, е назначен чешкият инженер Харовер. Седалището на дирекцията е в гр. Ямбол. Линията до Бургаската гара (Старата гара - гара "Владимир Павлов") е била привършена през 1890 г. и на 14 май същата година се открива за експлоатация. През 1893 г. тази жп линия се удължава до пристанището.

Проектантите

При такова революционно за времето си развитие на железопътния транспорт построяването на гарова сграда било крайно необходимо. След проведен конкурс проектирането на постройката е възложено на двама талантливи архитекти - Кирил Маричков, зам.-кмет по градоустройството на София, и неговия сътрудник Никола Костов. Днес личи, че авторите на проекта отчитат динамиката на развитието на градовете Бургас и Варна.

По това време Бургас удвоява населението си за 13 години - през 1888 е 5749 души, а през 1901 - 11 738 жители. Творческият тандем е готов през 1903 г. с един модерен във функционално и естетическо отношение проект за приемни сгради на железопътните гари в Бургас и Варна. Двете сгради са еднакви в архитектурното си решение и се различават само в някои детайли на авторското ръководство - бургаският обект се ръководи от арх. Никола Костов, а варненският - от арх. Кирил Маричков.

Изпълнението на проекта трябвало да започне през 1906 г., но поради трудности при отчуждаването на терените и разчистването им от постройки се забавя до 16 юни 1908 г. Тогава е поставен "първият камък в основи". В периода на войните за национално обединение (1912 - 1918 г.) се налага прекъсване на строителството. Така с времето стоежът приключва етап след етап. Според някои съобщения, въпреки че сградата не е довършена, нейното използване започва през 1915 г. През 1922 г. една част от нея се открива официално като пътническа и влакообразуваща. Строителството обаче продължава и на 27 август 1929 г.* сградата е открита официално изцяло с всички свои крила.

Тя е построена върху площ от 2088 кв.м, а обемът й е 2300 куб. м. Изпълнена е на два етажа, със сутерен и тъй като е във формата на буквата Г, има две представителни фасади - по-късата - към източния, а по-дългата - към северния площад. Този разкош се допълва от балансираща композицията кула с четири часовника, изключително необходими за пътниците и жителите на града. Архитектурата на сградата съчетава стила модерн с елементи на барока и сецесиона.

Реставрацията

С европейския си вид Бургаската гара се превръща в архитектурна забележителност, вписана органично в пространството на морския град. Затова никой не е изненадан, когато по-късно е обявена за паметник на културата.

Когато през 1998-1999 г. е предприет ремонт, реставрацията на фасадата и фоайето се съобразяват с изискването да се съхрани уникалният характер на сградата. Проектантският колектив освен арх. Людмила Кьосева, която ръководи ремонтно-реставрационните работи, включва архитектите Петко Йовчев и Събин Попов, а също и художника Никола Станчев.

Целта е да се възстанови първообразът на сградата. Работата започва, но още в самото начало арх. Кьосева установява, че голяма част от автентичните елементи от интериора и екстериора не са изпълнени по време на нейното строителството. Разбира се, колективът не пропуска този момент и грешката, както се казва, е поправена.

Реставрацията и консервацията на интериора засяга касетираните тавани на фоайето, тавана в ресторанта, кафенето, дървените обшивки на входното фоайе, касите, обновени са подовите настилки, коридорите, стълбищата. Реорганизирани са ресторантът и кафе-аперитивът, щандовете за закуски, вестници и книги и др.

Време и посоки

Интересно изследване на Мила Чуклева, д-р на ист. науки, разказва за един оригинален елемент в гаровата сграда - часовника. След повече от половин век той отново заема някогашното си място пред касите на централното фоайе. Часовникът е бил там и през 1929 г., когато е открита цялостно построената гара. След това неизвестно по какви причини той е сменял местонахождението си - бил е в магазията за колети, в стаята на ръководител движение на гарата. До деня, в който семейството галеристи Антония и Петър Кесерджиеви го открива случайно. Захващат се с ремонтирането му, за да може както някога часовникът пак да отмерва ритъма на Бургаската гара.

Днес надпис върху месингова плочка, поставена върху дървената му кутия, разказва: "Този часовник е отново тук благодарение на Галина и Зияд ел Масри, Найден Милков, Васил Илиев, Веселин Пренеров, Бисерка Хънкова, Георги Пенев, Нина Иванова, Радостин Рахнев, Тинка Петкова, Антония и Петър Кесерджиеви, Емилия Русьова, Иван Марев, Илияна Грошкова и др."

Постигнатото с ремонта на Бургаската гара носи удовлетворение и на колектива, който го е осъществил, и на обществеността.

Художникът-реставратор Климент Атанасов категорично твърди, че "гарата е единственият паметник на културата, реставриран с автентичните цветове на своето време".

Арх. Дунка Герганова споделя, че резултатите от възстановителните дейности биха били далеч по-привлекателни, ако беше реставриран и така нареченият Княжески павилион, който е в най-западната част на корпуса на сградата.

"Това, разбира се, не поставя в никакъв случай под съмнение огромната свършена работа, която ни кара да се възхитим на блясъка на тази уникална сграда, казва арх. Атанас Сиркаров - един от най-сполучливите архитектурно-градоустройствени акценти на града.
*Датата е посочена от арх. Атанас Сиркаров в "Приемната сграда на железопътна гара - Бургас" (в. "Черноморски фар" № 13 105 от 20.03.1985 /

Варненската гара

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8b/VarnaRailway.JPG/800px-VarnaRailway.JPG
http://shipsbg.info/gallerry/albums/userpics/10378/vrec_(1).jpg
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ee/Varna_Railway_Station_HDR.png/505px-Varna_Railway_Station_HDR.png

Изграждането на гарата се осъществява на няколко етапа, с архитект Никола Костов. През 1929 г. е монтиран специално доставен от Германия часовников механизъм за часовниковата кула на сградата. Последователно е оформен и площадът пред гарата. Любопитен факт е, че през периода 1883-1885 г. през ЖП гара Варна е минавал прочутият Ориент Експрес. Също интересен факт е, че сградата на ЖП гара Бургас е построена по същото време от същите архитекти. Те са искали двата морски града да имат идентични ЖП гари.

Историята... Сградата на варненската гара е била една от първите построени станции в България, тъй като от гр.Варна е тръгвала и първата жп линия в България: Варна-Русе, която е била открита на 26 октомври 1866г. Гарата е строена върху площ от 2100 кв.м. Проектът на сегашната гара Варна е изработен от архитект Никола Костов, който проучва в чужбина модерни и подходящи за нашите условия жп гари. Архитект Костов стига до заключението, че най-подходящата форма е тази на буквата Т", с тенденция в бъдеще да се направи едно разширение, което да допълни формата на буквата "П". Зданието е построено така, че дългата северна фасада е обърната към града. Челната източна фасада гледа към площад "Славейков". Строителството на Приемно здание гара Варна започва на 11 юли 1907 година след провеждането на предприемачески търг. Крайната стойност на търга е 214 000 лева. Грубата работа, от изкопните работи до покрива, се изпълнява от български работници. В строителството вземат участие и италиански архитекти. Те извършват вътрешното оформление и външното орнаментно строителство. Ръководител на строежа е инженер Георги Петков. Балканската, Междусъюзническата и Първата световна воина забавят и практически спират строителството в края на 1919 година. Строителните работи се възобновяват през 1920-1921 година под ръководството на инженер Георги Петков, а източното крило се строи от предприемача Тодор Капитанов. Окончателното завършване на приемното здание се осъществява от предприемача Нико Станков. Мраморът и плочките са докарани от Австрия. Открита е на 03 март 1925 година, като 14 години по-късно се построяват навесите на пероните и чак през 1952 гарата е завършена и вътрешно. Сградата е обявена за архитектурен паметник от местно значение. В първите години високата кула е без часовник. Часовникът е поставен през 1929 година.

Наздраве за двете най-красиви гари в България (поне според мен де :) ) :cheers:

From http://stara-sofia.blogspot.com/

Каменоделецът на Стара София

Георги Киселинчев е автор на някои от най-известните каменни скулптури и фасади в София. Майсторът-каменоделец е роден в костурското село Косинец, Егейска Македония. Занаятът научава от баща си, а по-късно учи и в Италия. Брат е на известния костурски войвода Лазар Киселинчев. (Повече за фамилията тук (http://paper.standartnews.com/archive/2003/08/03/family/index.htm).)

http://i51.photobucket.com/albums/f371/naster11/kis.jpg

Георги Киселинчев ръководи каменоделските работи по катедралата "Св. Александър Невски" и Руската църква "Св. Николай".

Негови произведения красят емблематични за столицата сгради:


Централните софийски хали, герб на София (1909 г.)

http://i51.photobucket.com/albums/f371/naster11/kam1.jpg


Централната общинска баня, вход (1910 г.)

http://i51.photobucket.com/albums/f371/naster11/kam2.jpg


Сградата на Строително-занаятчийското сдружение на бул. Христо Ботев, композиция на централната фасада (1910 г.)

http://i51.photobucket.com/albums/f371/naster11/kam3.jpg


Сградата на Банка ДСК, ул. Московска. Украсата е съвместно дело със скулптора проф. Марин Василев. (1914)

http://i51.photobucket.com/albums/f371/naster11/kam4.jpg

http://i51.photobucket.com/albums/f371/naster11/kam5.jpg

http://i51.photobucket.com/albums/f371/naster11/kam6.jpg

Too bad this building is no longer at its place :ohno:

Source: http://stara-sofia.blogspot.com

Домът на генерал Георги Вазов


Един от най-красивите частни домове на Стара София е този на генерал Георги Вазов. Къщата се намирала на ъгъла на улица Раковска и улица Гурко. Парцелът (също както и мястото, на което е построен домът на Иван Вазов малко по-нагоре по улицата) е принадлежал на Кирко Вазов, техен чичо.
Сградата е построена в периода 1898-1902 г по проект на бележития български архитект Николай Лазаров. Тя била на два етажа и се отличавала със забележителна архитектура, фасада в ориенталски стил и кубе, красящо върха й.
За съжаление, къщата е разрушена през 1938 г., като на нейно място е издигнат пететажен жилищен блок.


Къщата на ген. Вазов.

http://i51.photobucket.com/albums/f371/naster11/rakovskagenvazov.jpg



Домът в контекста на ул. Раковска.

http://i51.photobucket.com/albums/f371/naster11/rakovskaview.jpg



Съвременен вид на ъгъла на Раковска и Гурко, сградата е заменена с кооперация.

http://i51.photobucket.com/albums/f371/naster11/rakovskaDSC00302.jpg

The building of the Constituent Assembly in Veliko Tarnovo, located at the old “Konak” (Turkish municipal building), built by master Nikola Fichev in 1872. This is also the building where the Turnovo Constitution was made in 1879.

Този архитектурен паметник е изграден през 1872 г. от големия възрожденски строител майстор Колю Фичето. Представлява кръстовидна сграда с арковидно оформен вход от север. Теренът, върху който е изградена, е предопределил архитектурното и решение – от север етажите са два, а от юг – четири. През 1985 г. е завършена адаптацията на сградата с оглед предназначението и за музей. Експозицията е разгъната на три от етажите.


http://radulov.blog.bg/photos/22336/original/staro%20tarnovo%20-%20ob6t.jpg

http://www.veliko-tarnovo.net/gallery/1024/vt-33-1024.jpg

http://img221.echo.cx/img221/9687/17ez.jpg

http://farm1.static.flickr.com/103/267052091_a9c762e764_b.jpg

http://gallery.slovar.org.uk/data/media/18/_IGP4860.jpg

http://photo-cult.com/pics/273/pic_9998970_0273022.jpg

http://lh4.ggpht.com/Katqta/SANl2Shz69I/AAAAAAAACY0/1k244mLWy4U/IMG_9413.jpg?imgmax=800

http://www.museumvt.com/Expozicii/Vazrajdane/1.jpg

http://imagesfrombulgaria.com/d/88757-6/dscf0398.jpg

http://radulov.blog.bg/photos/22336/original/SS854059.JPG

http://farm3.static.flickr.com/2387/2261094100_b890fb0a1f_b.jpg

http://www.veliko-tarnovo.net/gallery/dirs_big/muzei30-vyz.jpg

http://www.museumvt.com/Expozicii/Vazrajdane/2.jpg


More photos here - http://www.veliko-tarnovo.net/page.php?file=vyz.inc

Grand Hotel Musala Palace was built in the period 1906-1912 after the design of Architect Dobko Dobkov. At that time, its name was Grand Hotel London and it was one of the most beautiful buildings in Varna. Furnished to the highest standarts of comfort, it was in no way inferior to the West-European hotels.
Its unique appearance, preserved until today, ranks it among the distinguished architectural monuments of the city.
Throughtout its almost 100-year history it has been welcoming discerning business and leisure guests from all over the world. The extensively refurbished Grand Hotel Musala Palace revives the tradiotions of the most classic hotels. The exquisiteness of interior typical of the beginning of the 20-th century is combined gracefully with contemporary level of comfort.
http://img147.imageshack.us/img147/8625/vn104.jpg

http://img217.imageshack.us/img217/4152/old035.jpg

http://img140.imageshack.us/img140/6890/hotelmusalapalace.jpg

http://img243.imageshack.us/img243/8631/hotelmusalapalace1.jpg

http://img140.imageshack.us/img140/5081/hotelmusalapalace2.jpg

^^ Great! :okay: Keep them comming , this is a good thread and i wonder why people are so inactive in it ...

It needs a better managament. Some advertisement in the other sections maybe :lol:

Oт provocad.com

Loading… вторичен градски център / проект

http://provocad.com/uploads/loading/p0.jpg

Проект: Нов правителствен център - вторичен столичен център
Автори: Мартин Ангелов, Росен Пецев, Веселин Цветанов, Корнелия Бонина, Милен Мечкуев
Местоположение: Цариградско шосе (4-ти километър - теренът на военните)
Конкурс организиран от САБ

Хванахме се да участваме в конкурса, който САБ организира за новия правителствен комплекс на 4-ти километър. Конкурсът бе организиран паралелно с официалния и бе наименуват “работилница за идеи”, тоест първи места и награди няма, всичко е на доброволни начала. Въпреки всичко имаше сериозно участие (бяха записани 30 екипа и предадоха почти всички). В крайна сметка не стана ясно САБ как ще си изиграе картите и какво ще предприеме с тези проекти, но от това зависи бъдещото доверие към съюза и дали друг път някой ще се навие да участва на подобни похвални инициативи. Изложбата на проектите е този четвъртък от 18:00 в САБ. Ето какво сътвори екипът заедно с Росен и Веско в няколко топли априлски дни…

http://provocad.com/uploads/loading/p1.jpg

Тръгнахме с няколко определящи намерения. Първото бе да избегнем строгото зониране и изолиране на правителствения център, искахме да създадем дисперсия и плавно преливане на функциите. Дълго време се чудихме дали да се придържаме към безумно интензивното задание или да направим нещо съвсем шантаво като протест, в крайна сметка решихме да играем по правилата, което всъщност не е бягане от проблема. Единствената промяна, която направихме беше да увеличим броя на жилищата за да не остане тази територия стерилен бизнес-парк. Второто нещо което си поставихме за цел беше да се усети човешкият мащаб, като избегнахме да правим гениални композиции и парадно-монументални пространства.

http://provocad.com/uploads/loading/p2.jpg

Схемата се получи след дълго напластяване на различни идеи. Основната улична мрежа представлява равномерна правоъгълна решетка, относително обособена във вътрешността на парцела. Теренът се прекосява в средата от основна автомобилна артерия, която се включва в мрежата и дава начала за развитие на територията в двете посоки.

http://provocad.com/uploads/loading/p3.jpg

Надлъжно на терена са получават 3 ивици от квартали, като решаваме, че средната ще е смислово различна - в нея се помещават министерствата. Те представляват една поредица от гъсто разположени широкоплощни, които образуват един своеобразен блат-основа. Този блат се формообразува от разминаващи се в двете посоки ленти, които тръгват от покривите на министерствата и завършват в съседните квартали. Пред всяко министерство се оформя представителен площад, който също комуникира с прилежащите му квартали. Самите министерства са обвързани със служебен транспорт, който представлява топла връзка на второ ниво прекосяваща всички сгради надлъж.

http://provocad.com/uploads/loading/p4.jpg

Лентите могат да имат различен характер като структура и материал, което да разнообразява допълнително средата. В средната част се получава град на две нива, като основното пешеходно и велосипедно ниво се разполага горе. Тук всъщност е и символиката - обикновените хора се разхождат върху покривите на управляващите. Администрацията от една страна е в средата, но не и на върха, нейната роля е да служи. Общуването и усещането е друго та дори само на абстрактно ниво. Високите сгради са офиси с възможност на поместване и на жилищни функции.

http://provocad.com/uploads/loading/p5.jpg

От двете страни на министерствата се образуват микроквартали със собствен живот и преобладаващо жилищно строителство. Във всеки от тях разполагаме по един притегателен център с обществено значение, което оживява и придава характер на квартала.

http://provocad.com/uploads/loading/p6.jpg

Градът който се получава обграждаме със зеленина, в която се поместват спортните дейности. Зеленината от една страна е развитие на съществуващата такава, а от друга прави по-плавен прехода към съседните територии. Зеленината има сериозно присъствие и в самите квартали както и върху въпросните ленти.

http://provocad.com/uploads/loading/p7.jpg

Поглед към жилищните квартали.

http://provocad.com/uploads/loading/p8.jpg

http://provocad.com/uploads/loading/p9.jpg

Силует на проекта, който всъщност си стана пълноценен град - един своеобразен мравуняк от различни хора с различни интереси.

http://provocad.com/uploads/loading/p10.jpg

Ако не друго, този проект беше една градоустройствена тренировка и то доста забавна тренировка.

http://provocad.com/uploads/loading/p11.jpg

^^ Много интересен проект... Кара ме да си мисля за La Défense - квартал, приличащ на многолистно тесто с толкова много нива, че има дори галерии, които са били предвидени още през 70-те години за станции на метро и гари, и все още седят празни като бетонни бункери... Винаги ми се е искало да видя подобен квартал в България...Дали ще доживея? ;)

^^ Тези момчета Ангелов и Мечкуев показват много интересни неща. Дано не ги загубим нанякъде и тях ... но ако това е цената, която трябва да платят за да се развиват, аз нямам нищо против :okay:

Ето още нещо интересно от БГ архитектурата, така и неосъществилo се впоследствие :

Операта на София - конкурс от 1973

Принципът на субординация се появява не само при създаването на сложни архитектурни ансамбли, но и в случаите, когато са налице само две сгради.
Такъв типичен случай беше проектирането на сградата на Операта в София, която трябваше да попадне в един парцел с Конгресния център (сега Народен дворец на културата "Людмила Живкова") - фиг. 2.9. Очевидно беше че основната сграда както по важност, така и по композиционен замисъл трябва да бъде Конгресният център. Ето защо Операта беше проектирана в по-изчистени и сдържани форми с оглед двете сгради да образуват архитектурен ансамбъл, в който сградата на Операта да създаде архитектурната среда, рамката, в която да се изяви Конгресният център. По-късно взетото решение сградата на Операта да не се строи на това място по наша преценка не подобри, а направи по-бедно изявяването на Народния дворец на културата.

http://i51.photobucket.com/albums/f371/naster11/op1.jpg

Методика на архитектурното проектиране: Моногр. / Стефан Стефанов Попов
изд. Техника, 1983, стр. 39 (http://www.alba-books.com/index.php?go=products&id=4734)


* * *

2.2.6. ОПАСНОСТИ ОТ ПОДЦЕНЯВАНЕТО НА ГРАДОУСТРОЙСТВЕНИТЕ ПРОУЧВАНИЯ ЗА ПРОЕКТНОТО РЕШЕНИЕ КАТО ЦЯЛО

Често пъти предварителните градоустройствени проучвания се подценяват, особено от начинаещите в проектирането. При тях понякога се случва ситуацията да се прави в последния момент и тогавa вече теренът да се нагажда към готовото решение на сградата, а не обратното - сградата да се проектира спрямо градоустройствените предпоставки. Случвало се е неведнъж именно в този момент да се констатира, че сградата е по-дълга, отколкото позволява теренът, или че цели етажи се закопават в земята. Случвало се е студентите да изказват почти възмущение, защо непрекъснато, и то още в самото начало се занимаваме със ситуирането на обекта.
Очевидно елементарната истина за добрия проектант, че сграда не се прави никога сама за себе си - "изобщо сграда", а винаги трябва да произтича от околната обстановка дори и в случаите, когато тя съсзнателно ще контрастира на тази обстановка, не е нещо, което се осъзнава от всички. Ето защо с един характерен пример ще покажем, че в редица, и то най-отговорни случаи един проект може да бъде отхвърлен изцяло още на нивото на градоустройственото решение, като останалата негова част, за която са хвърлени огромни усилия и труд, изобщо не се разглежда. Този подробен пример ще покаже нагледно също почти всички разгледани в тази глава проучвания по отношение на градоустройствените проблеми в действие, и то при едно сложно и конфликтно взаимно преплитане.
Примерът е свързан с международния архитектурен конкурс за сграда на Народната опера в София, проведен през 1973г.
За място на сградата беше определен теренът между бул. "Патриарх Евтимий", бул. "Витоша", бул. "Толбухин" и ул. "Фритьоф Нансен" (теренът пред по-късно построения Народен дворец на културата "Л. Живкова", София) - фиг. 2.41. С какво се характеризираше той в момента на обявяването на конкурса?
Основния подход към сградата е очевидно от центъра на града, т.е. от северната страна, откъм бул. "Витоша". Допълнителни подходи са тези по бул. "Толбухин" и бул. "Патриарх Евтимий". Комуникационно в системата на грда теренът се обвурзва както посредством бул. "Витоша", който е и основният диаметър север-юг, така и с булевардите "Патриарх Евтимий" и "Толбухин", които играят ролята на градски ринг. Улица "Фритьоф Нансен" в този участък има локално обслужващо значение. В общата схема на града теренът фактически представлява основният вход към Южния парк на града, разположен в южна посока.
В рамките на терена съществуваше ценна дървесна растителност главно в неговата северна част, където той беше оформен като парк. Денивелацията е незначителна със слабо покачване в южна посока.

http://i51.photobucket.com/albums/f371/naster11/op2.jpg

Околната среда се оформя с 5-6-етажни жилищни сгради, строени главно през 30-те и 40-те години, с не особено изразителна и характерна архитектура. На юг по посока на южния парк се разкрива красива гледка към Витоша.
Представени бяха около 180 проекта. Както можеше да се очаква, те криеха безкрайно разнообразие, но най-общо, по градоустройствен признак могат да се разделят на няколко групи.

1. Група при която сградта е разположена централно на терена с площад, вход и фоайета откъм бул. "Патриарх Евтимий" (фиг. 2.42а). Това решение има следните положителни качества:
- добър подход към сградата;
- запазва се зеленината на терена;
- позволява разгръщане на класическо решение на театрална сграда;
- добре се вписва на фона на Витоша.
Отрицателни качества на решението са:
- запушва се входът към Южния парк; хората трябва да се процеждат от двете страни на сградата;
- за изилизащите от Южния парк сградата остава в гръб;
- от фоайетата не се разкрива поглед към планината.

2. Група от проекти, при които сградата на операта е поставена в най-северната част на терена с площад, главен вход и фоайета, гледащи на юг (фиг. 2.42б).
Положителни качества на решението:
- добър поглед към планината;
- добро оформяне на края на Южния парк, ако се приеме, че той започва от сграта на юг.
Отрицателни качества:
- сградата се загърбва изцяло спрямо основния подход към нея от бул. "Витоша";
- сградата попада точно върху най-хубавата зеленина.

3. Група от проекти, поставящи сградата в югоизточния дял на парцела с площад, вход и фоайета откъм бул. "Витоша".
Положителни качества:
- добро ориентиране спрямо главния подход откъм бул. "Витоша";
- добро възприемане на сградата при излизане от Южния парк;
- осигуряване на добър подход на пешеходците към Южния парк;
- осигуряване на добър изглед към планината от фоайетата на сградата;
- запазване на съществуващата зеленина.
Отрицателни качества:
- приближаването на сградата до бул. "Фр. Нансен" влошава гледката, която се разкрива от жилищните сгради по тази улица.
В тази група попаднаха и двата премирани български проекта - този с ръководител арх. Б. Камиларов (фиг. 2.42в) и проектът с ръководител арх. С. Попов (фиг. 2.42г).

4. Група от проекти, предлагащи комбинация от посочените основни решения на базата на манипулиране с ходовата линия вътре в сградата или около нея. Тази група е твърде разнородна, за да може да бъде коментирана единно. В нея обаче попадат първопремираните проекти.

http://i51.photobucket.com/albums/f371/naster11/op3.jpg

Проектът на арх. Великанов например комбинира качествата на проектите от първата група, като подобрава решението в два основни момента: създава широк свободен проход през сградата, който да служи за минаване към и от Южния парк, и обръща фоайетата на юг с гледка към планината. Основните входове са ориентирани към вътрешния проход.
Получилия първа премия проект на арх. Иван Щраус (СФРЮ) разделя голямата от малката зала и пуска между тях пешеходното движение за и от Южния парк като през пропилеи (фиг. 2.42д). Входовете остават откъм центъра на града, а фоайетата се обръщат главно към планината. Проектът предлага очевидно едно от най-оригиналните и същевременно най-безконфликтни решения. по отношение на всички важни градоустройствени аспекти на сградата. Основните критики към него се изразяваха в това, че част от главното фоайе гледа не само към Витоша, но и към сградите по ул. "Фр. Нансен" и че съществуват някои вътрешни трудности от функционален характер.

Разгледаните примери показват как различното отчитане или неотчитане и оценяване или недооценяване на основните градоустройствени фактори води до твърде различни решения. Онова обаче, което е много показателно в случая, е решението на журито още в първата фаза на гледане на проектите да отстрани от по-нататъшно журиране всички проекти от първата група като незадоволителни. в градоустройствено отношение. Личното мнение на автора е, че би трябвало да бъдат изцяло отстранени и проектите от втората група.
Следователно независимо от високите професионални качества, които криеха някои от решенията на тези проекти, и огоромните усилия и труд на техните автори само неотчитането на някои основни градоустройствени фактори беше причина за отстраняването им от по-нататъшно разглеждане. при това трябва специално да се изтъкне, че разгледаният случай не е изключение, а честа практика при оценяването на проекти и тяхното журиране. Ето защо и най-малкото недоглеждане или подценяване на градоустройствените фактори при решаването на един проект маже да се окаже от съдбоносно значение за успеха или неуспеха на самото решение.
Най-често най-оригиналните в архитектурно отношение проекти черпят вдъхновенир именно от градоустройствените предпоставки в съчетание с функционалните възможности на сградата.

Методика на архитектурното проектиране: Моногр. / Стефан Стефанов Попов
изд. Техника, 1983, стр. 88-92 (http://www.alba-books.com/index.php?go=products&id=4734)

Тези откъси от книгата на арх. Стефан Попов (http://www.vsu.bg/main.php?lang=bg&m=m1&dir=Specialnosti&page=cv&cv=cv_popov&n1=%D0%A1%D0%9F%D0%95%D0%A6%D0%98%D0%90%D0%9B%D0%9D%D0%9E%D0%A1%D0%A2%D0%98&n2=%D0%90%D0%A0%D0%A5%D0%98%D0%A2%D0%95%D0%9A%D0%A2%D0%A3%D0%A0%D0%90&n3=%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%B8) разказват една от историите, които се крие зад мястото на паметника пред НДК в София. Както и той отбелязва - много усилия са хвърлени в проучване и проектиране на това място и не е ясно използвани ли са при крайния продукт, който имаме в момента. Въпросът ще ги използваме ли и ние, започвайки да правим планове за това място или ще изобретяваме батерийка за откриване Америйка.

Благодаря за този откъс на моя приятел арх. Димитър Кокаланов

Дали този или друг проект, но София се нуждае от нова сграда на ново място за "Националната опера и балет" - сегашната е на такова забито място, че няма накъде повече - никаква видимост, никаква атмосфера около нея... Забита някъде между кооперации и ходи търси къде е Операта...
Което ме кара да попитам - сградата като е правена, цялата за БЗНС ли е била или в последствие е превърната в Опера?

^^

Spored mene triabva da butnat malkoto NDK i na negovo miasto da postruiat nova opera...tuva chudo e mnogo grozno i tazi chibana "kula" koiato starchi do nego e ....:ohno:

Дали този или друг проект, но София се нуждае от нова сграда на ново място за "Националната опера и балет" - сегашната е на такова забито място, че няма накъде повече - никаква видимост, никаква атмосфера около нея... Забита някъде между кооперации и ходи търси къде е Операта...
Което ме кара да попитам - сградата като е правена, цялата за БЗНС ли е била или в последствие е превърната в Опера?

Operata si e stroena za opera i se smjata za edna ot po-dobrite operi po sveta.. Ako sgradata na ugula se remontira i vatreshnoto prostranstvo se otvori i stane parkovo, operata shte blesne. Tja ima mnogo krasiva fasada ot vatreshnata strana, kojato ne se vizhda.
Ne si spomnjam zashto BZNS ima chast tam... imashe njakakvalogichna prichina. Sgradata e stroena v kraja na 40te godini ot mnogo dobar arhitekt.

Operata si e stroena za opera i se smjata za edna ot po-dobrite operi po sveta.. Ako sgradata na ugula se remontira i vatreshnoto prostranstvo se otvori i stane parkovo, operata shte blesne. Tja ima mnogo krasiva fasada ot vatreshnata strana, kojato ne se vizhda.
Ne si spomnjam zashto BZNS ima chast tam... imashe njakakvalogichna prichina. Sgradata e stroena v kraja na 40te godini ot mnogo dobar arhitekt.

Не оспорвам архитектурата на Операта, а мястото й и взаимодействието и там с останалите сгради - отвратително от-до!

http://arhitektura.bg/blog/?p=4046

Интересна история...

...

Книга за износ

от Николай Ангелов (http://whata.org/blog/kniga-za-iznos), 24.03.2010

Когато преди 3 седмици четиримата от WhATA прелиствахме книгата България — архитектурни фрагменти (http://www.helikon.bg/books/29/128787_balgariia---arhitekturni-fragmenti-bulgarien---architectonische-fragmente.html), реакциите ни бяха:

— Ехаа, това българска сграда ли е! Баси!
— А тоя хотел в Поморие знаете ли го?
— Гледай колко пясък е имало на Слънчев бряг тогава!

Ставаше дума за снимки отпреди 30 или 80 години.

След седмица, когато прочетох и текстовете в книгата, реакцията ми беше: “Скука”. Другите казаха, че дори не са ги и завършили.

Каква е тази книга?

Преди 3 години в архитектските среди се вдигна шум за една изложба на българската архитектура във Виена. Стари и млади бг архитекти бяха подбрани в представителна извадка за пред света.

Казват, че изложбата минала добре. И специално за нея е направена книга, която представя основните периоди от българската архитектурна история пред виенчани. На 2 езика. Издадена в австрийско издателство.

Оказа се обаче, че книгата се продава и в книжарниците тук.

http://whata.org/images/1172.jpg

Сгради от 30-те. На големите снимки: Почивен дом на Министерството на финансите в Несебър (Крум Плакунов, 1936)

Много снимки

Може би такъв сборник не е правен от времето на Людмила Живкова насам. Най-ценното са многото снимки — особено на соц сгради, за които не сме и подозирали.

Тук може би е първият по-сериозен опит да се систематизира историята на соц архитектурата. Както и на съвременната ни архитектура — с примери от I/O аrchitects, ZOOM Studio, Атанас Панов, Аедес студио (общо взето сградите, които бяхме класирали и ние като сгради на десетилетието (http://whata.org/blog/desette-sgradi-koito-opredelikha-bg-arkhitekturata-na-desetiletieto)).

Отделните глави са писани от различни български архитектуроведи (ползва ли се тая дума?), а предговорът е от австриец.

http://whata.org/images/1171.jpg

Зала за тенис, София (Стефка Георгиева, 1968)

Някой чете ли текста?

Статиите в книгата показват, че българските архитектурни историци и критици не умеят да пишат четивно. Текстовете в повечето случаи са сведени до дъъълго изброяване на имена и години. Или пък са патетично-претенциозни. Ето 2 цитата от Анета Булант:

“Въпреки че възрожденските къщи не са по-стари от около 250 години, като че ли философският им хинтергрунд лежи далеч назад при първоначалното формиране на натурата на българския народ.“

“Тази [...] архитектура, без претенции за потвърждаване на миналото, със своя диалектически хинтергрунд и със своята трансформируемост, има един напредничав, демократичен характер и сочи, учудващо, винаги към бъдещето.“

Ех, тази палава думичка “хинтергрунд”.

Вярно е, че в такива книги (с много картинки) обикновено никой не чете текста, но лошото е, че и самите текстове не правят усилия да спечелят внимание.

Е, да, двете аналитични статии на Георги Станишев са интересни, но академичният им жаргон, моден през 90-те, би отказал доста читатели.

Българските текстове в книгата показват и липсата на коректор — пълни са с правописни грешки. Може би е редактирана само от австрийска страна?

http://whata.org/images/1170.jpg

Примери от 70-те. Велико Търново, Смолян и Враца

http://whata.org/images/1169.jpg

Хотел в Поморие (Николай Дамов, 1973)

Национален PR

Всъщност това е книга “за износ”. Целта й е да прави PR на България. И като че ли изпълнява успешно тази цел. Защото представя българската архитектура доста по-добра отколкото всъщност тя е. Създава един нереален образ. Ако човек гледа само подбраните примери в книгата, ще си каже, че сме били съвсем адекватни със света в цялата ни история. Дори сме го изпреварвали.

А, да, имаме си и нова легенда. Льо Корбюзие. На няколко места в книгата, в различни глави, различни автори (може би без да се влияят един от друг) споменават как Корбюзие се е вдъхновил от българската възрожденска къща, за да постигне своя стил и да застане на върха на модернизма. Явно това е архитектурното “И ний сме дали нещо на света!” За книга за износ — става.

Брациговските майстори-строители и македонските българи

http://i47.tinypic.com/2gvsjgk.jpg

Публикация по: П. Бербенлиев и Хр. Патръчев. Брациговските майстори-строители през ХVІІІ-ХІХ век и тяхното архитектурно творчество. С., 1963 г. с. 12-27.

[....]

ХАРАКТЕР, БИТ И КУЛТУРА НА ПРЕСЕЛНИЦИТЕ

По-голямата част от преселниците, дошли от селата Омоцко и Орешче, били дюлгери-строители, а от с. Слимница - предимно чаракчии. Още през първите години след преселването си те построили стружни (чаркове) на р. Преврен и мелници (караджейки) на същата река и на р. Умишка, която минава през Брацигово.

Идването на македонските българи в Брацигово се отразило благоприятно върху неговото развитие. Обществените връзки с близки и с далечни напреднали центрове и оживената строителна дейност повдигнали стопанския живот. Благосъстоянието на жителите се подобрило. Селището добило вид на същинска крепост. Постройките били масивни, изградени от дялани камъни. Върху повечето къщи имало мазгали (бойници), от които стопаните могли да отбиват нападенията на кърджалиите и хайтите. Голяма част от къщите били на два-три ката (етажи), запазени и до днес в селището.

[....]

ПЪРВИ МАЙСТОРИ СТРОИТЕЛИ В БРАЦИГОВО

Предполага се, че още дубровничани и генуезци, с които македонските българи са били в допир и са сътрудничили в работата си, са дали образец на тяхната занаятчийска организация и у нас. И днес в Брацигово се срещат множество думи в говора на населението от италиански и немски произход като: регула, лонжа, скала, калцун, бандера, пиято, бомба, витло, була, порта - италиански думи; гърфел, панча, кубе, плавец, щивали, лапка и пр. - немски думи.

Различните занаятчии в Брацигово се групирали в еснафски сдружения. До 1845 г. се основали над 10 еснафски сдружения: сапунджийски през 1840 г., кацарски - 1841 г., кираджииски - 1842 г., дърводелски - 1842 г., грънчарски-1843 г., дюлгерски-1844 г. и др. По същото време били образувани и еснафските сдружения: шарланджийско, му тафчийско, табашко, кожухарско, налбантска каменарско, търговско (търговия с дървен строителен материал).

Най-голям бил еснафът на дюлгерите. В същност той бил образуван още в началото на XIX в., но според членовете - млади и стари, бил разделен на две. По това време от Брациговската строителна школа излизали годишно по 200 души майстори и калфи и над 100 души чираци, които се пръскали на работа по цялата страна. През 1875 г. дюл-герският еснаф давал работа на 243 майстори и калфи и на 150 чираци.

Основното ядро майстори били дошлите от македонските земи. От тях са известни по спомени и предания имената на около 120 души.

http://4.bp.blogspot.com/_jGsf8Lsa1NY/SmUB3Hg4hbI/AAAAAAAACdw/I99MZ40uRB0/s1600/bracigovski%2Bmaistori-makedonci1.jpg

http://4.bp.blogspot.com/_jGsf8Lsa1NY/SmUBxr1KL0I/AAAAAAAACdo/Sasrd5PgPss/s1600/bracigovski%2Bmaistori-makedonci2.jpg

По-известни майстори-строители от македонските краища

2. Троянов Хр. Никола (1775-1862) бил роден в с. Слимница, Корчанско. Преселил се в Брацигово през 1791 г.

През 1846 г. майсторът построил известната църква „Петър и Павел" в гр. Вазовград, през1847 г. „Св. Никола" в гр. Карлово. В кондиката на карловския еснаф е отбелязано, че през 1846 г. там работил и майстор Никола Игнатов от Брацигово.
Синът на Никола Троянов - Христо Н. Троянов-Боянин, строил големия мост на р. Вардар при Солун.

3. Стойо Иванов-Уста Стойо (1782-1862) - наследил занаята на баща си и на дядо си, Като строител той се издигнал до степен на архитект-практик. Известен е най-много като майстор строител на църкви. В Калофер майстор Стойо построил църквите „Св. Атанас" (1842) и „Св. Богородица" (1849)82, а в Панагюрище - „Св. Георги" (1856). Той изградил и много обществени сгради, часовникови кули, джамии и др. (в Пловдив, Казанлък, Сливен, Одрин, Трявна, Търново, Цариград и др.). Стойо бил първомайстор на дюлгерския еснаф по време на обединяването на сдружението (1844) и е вписан в страниците на кондиката през 1844-1858 г.

4. Боз Петко - Гизда Петко (1784-1846) бил преселник от с. Орешче - Корчанско. Заедно с баща си дошъл в Брацигово през 1791 г. По-късно той наследил занаята на баща си и на дядо си и станал известен предимно като майстор строител на църкви.

Първите църковни сгради на майстор Петко са „Св. Троица" и „Св. Богородица" в град Казанлък. Първата е завършена на 15. III. 1834 г., а втората - на 15. IV. 1834 г. Той построил в с. Змейово - Старозагорско, църквата „Св. Никола", която била завършена през 1837 г. (бел. 9). На източната страна на църквата „Св. София" в Сливен - квартал „Ново село", е поставена каменна плоча с надпис: „Сей черква направи първомайстор Петко Петров от Брацигово". На западната страна на църквата също има каменна плоча с дата 1836 г.24.28.35. От разказите на стари хора се знае, че църквата „Св. Георги" (1837) в с. Енина - Казанлъшко, е строена от същия майстор.

От запазената кондика на дюлгерския еснаф в Брацигово се вижда, че един от основоположниците на еснафа е първомайсторът Петко Боз - Гизда Петко. (Сведенията са взети от Райна В. Дамянова на 76-годишна възраст и Атанас Ст. Терзикин на 96-годишна възраст.)

5. Мечкаркин, Хр. Атанас - Насе Гърнето (1786-1845) бил роден в с. Омоцко - Корчанско. Преселен е в Брацигово през 1791 г. заедно с баща си Ицо Гърнето. Негово дело е църквата „Йоан Предтеча" в Брацигово, градена през 1833 г.

6. Боянин Хр. Иван - Ване (1818-1877) произхождал от дюлгерско семейство. Баща му е майсторът строител Христо Н. Троянов - Боянин.

Иван Боянин бил известен не само по българските земи, но и в Румъния (Влашко), Турция, Хърватско и други страни като архитект-практик. За направата на моста над р. Струма (Кресненското дефиле) от Цариград дошъл специален пратеник в Брацигово, за да го придружи до турската столица, където му възложили направата на съоръжението на това място, където многократно водите на реката разрушавали много мостове. След изграждането на моста султанът го възнаградил със специален орден, мундир с еполети, малка, богато гравирана сабя и диплом, с който се признавал за „ архитект-практик".

При строежите на мостове, църкви и къщи в тайфата на Иван Боянин работили неговите братя Ангел и Петко, Димитър (Митето) Аджиско със синовете си, Ване и Доле (Тодор), Нестор Буров, Коле Анреево, Христо Арнаут, Христо Аджиски, Христо Янков, Атанас П. Янков, Димитър Гинков, Петър Д. Гинков, Христо Т. Дипгозов и др.

По сведения от жена му, дъщеря му, внуците (някои още живи) и съвременниците в дома му се пазели следните инструменти и вещи: една голяма подплатена кутия с пергели-различни форми, специални метални линии, дълги цилиндрични кутии от тенеке, в които имало навита на рула тънка хартия (оризова хартия) с ширина от 40 до 80 см и дължина от 5 до 10 м. Там се намирали и начертани с черно и червено мастило сложни и фино изработени чертежи с обяснения по тях. Металните кутии от цинкова ламарина били на брой 15 и се пазели до 1918-1919 г., когато неговият зет ги продал на тенекеджиите. Хартията впоследствие била употребена от неговите внуци за направа на хвърчила и други детски играчки.

Сандъкът на майстор Иван бил обшит с метална ламарина и гравиран с ориенталски орнаменти. Той имал 6 ордена, на някои от които имало изобразен двуглав орел, а други с турско писмо. В къщата му са открити и три запазени железни лоста-свредли, дълги 1,5, 2 и 2,5 м, едно павурче (манерка за ракия) от калай и една икона, донесена от Света гора (Зографския манастир)

Установи се, че като майстор-строител Иван Боянин е изградил следните строителни обекти: моста над р. Струма при Кресненското дефиле; църквата „Св. Неделя" в София (1856); църквата при манастира в Етрополе (1858); „Св. Людвиг"-католическата църква в Пловдив (1861); църквата при девическия манастир в Калофер (1862); магазина (мазата) на Васил А. Петлешков в Брацигово (1872), много къщи в Пловдив, Пазарджик, Сливен, Карлово, Казанлък, Одрин и др., както и училища, мостове, часовникови кули, стопански сгради и др. в Станимака (Асеновград), Поморие, Калофер, Самоков, Румъния и др.

От неговата жена София, починала в 1911 г., и дъщеря му Аница (Ничка), починала в 1914 г., се знае, че той ходил често в Цариград, Влашко (Румъния), Хърватско, Беч (Виена), Одрин и други места, а също така посетил Света гора (Зографския манастир) и Охрид (манастира „Св. Наум" и „Св. Климент"). Специални пратеници са идвали в Брацигово у дома му, за да го търсят и ангажират за строежи на обществени сгради и частни къщи.

За добросъвестността и честността в работата на майстор Иван Боянин свидетелствуват спомените на неговия съвременник майстор Васил Дамов Джабаров, който работил на постройката в Пазарджик (така наречената „Щаба") до моста над р. Марица - собственост на църквата „Св. Богородица"(бел. 11). Неговите съвременници, включително и неговата съпруга София, твърдят, че като майстор строител Иван Боянин не е могъл да постави дори една тухла или камък в градежа, обаче като проектант бил ненадминат28,в8,45. (Сведенията мети от внуците му Иванка Хр. Дялова на 68 го-м, София Кацарова на 63 години, Атанас Търпома-1КШ на 58 години и от майстор Атанас Терзикин на 96 години.)

7. Боянин (Троянов) Н. Христо (1798—1875) наследил като майстор строител занаята от баща си Никола Троянов. Той построил големия мост на р. Вардар при Солун, за което султанът го наградил с грамота и орден. В Пазарджик Боянин построил заедно с майстор Дамян Попов - Петковичин църквата „Св. Архангел" (1860). Около 1840 г. станал кмет (чорбаджия) на Брацигово (по кондиката 1833—1873).

8. Боянин Хр. Ангел (1825—1902). Неговият най-голям брат Иван и по-малкият Петко също били дюлгери строители, а другият брат Никола бил търговец - един от първите хора на революционния комитет в Брацигово през 1876 г. И тримата братя ходили по гурбет из страната и вън от нея.

В Карлово Ангел Боянин строил с брат си Петко търговските магазини и складове (мази) на Иван Христов Фурнаджиолу през 1862 г., за което свидетелствуват запазеното писмо на сина на Фурнаджиолу и спомените на внука на майстор Ангел - Ангел Хр. Боянин, сега на 71 години (бел. 12),

9. Боянин Хр. Петко (1828-1889) наследил занаята на баща си и на дядо си. Той е известен майстор строител па къщи, църкви, стопански сгради и др. През 1862 г. построил заедно с брат си Ангел в Карлово търговските магазини на Иван Хр. Фурнаджиолу. (нж. № 8 и бележката към него).

10. Боянин, Димитър - Митето (1800-1876) бил убит от турците. Той също е известен майстор. Построил е църквата „Св. Константин и Елена" в Пазарджик през 1874 г. (по кондиката 1853-1872 г.).

11. Арнаут Щерю - Стерю (1780-1860) се преселил от с. Омоцко - Корчанско, в Брацигово през 1791 г. Като първомайстор той строил църквата „Св. Богородица" в Хасково през 1837 г. Щерю е известен майстор строител на църкви, часовникови кули, джамии, стопански сгради и др. (записан в кондиката през 1845-1852 г.).

http://svobodnaplaneta.com/story/6181

Храм "Св. Йоан Предтеча", гр.Брацигово

Заселниците на Брацигово /Брацигово се споменава в документ от времето на Сюлейман Законодателя /1520-1566/ от тогавашното преброяване на населението/, установили се след залеза на Втората българска държава; придошлите тогава т.нар. мърваци, на който било възложено добиването на желязо във вигните, както и преселниците тракийци, не са били само хора на робския труд, загрижени за оцеляването, а са носели висока духовност с принадлежността си към православната вяра на Св. Цар Борис Покръстителя.

Разковничето за духовното израстване на Брацигово е тази заварена и донесена християнска традиция, която възражда българските обичаи и традиции. Това са правели векове, онези 32 семейства, които са плащали данъци на османската държава, както и придошлите в края на 18 век арнаути, т.нар. българи от Костурско, изселили се от родните крайща поради насилията и издевателствата на войскарите на енинския владетел Али Паша Тепеделен.

За преселването на тези около 200 семейства в селището, с името Брацигово ни известява следния надпис на чешмата при параклиса Св. Тодор : "Во время преселения согради се сей източник за спомен на преселението 1791г. , 7 юлия". Арнаутите, т.е. македонските българи, освен заварените железодобив и земеделие - тогавашния поминък, донесли новите занаяти като дюлгерството, дърводелството, грънчарството, каменоделството и др., които по-късно се обединяват, а това е по времето на Възраждането, в еснафски сдружения.

За душевността на брациговци говори и това, че то само се е опазвало от кърджалииските нашествия в края на 18 и началото на 19 век, за което пише Ив. Иерениев: "Приказва се, че до 1800г. селото е било оградено с крепост /кале/, та само на две места - капията и кулата се влизало в него. При втичането и изтичането от селото реката се затваряла с кюпенци /врати/, които са се спущали, когато е било потребно. Над вратите на капията и кулата били построени кули, в които се пазело по ред. Службата на тия, които пазели кулите, се състояла в следното; като видят, че идват турци да затварят вратите и да обадят на населението да излезе за отбрана".

Само след един човешки живот тези крепостни стени са били възстановени, за да приютят седемте селища по време на Априлската епопея от 1876г.

Останал е спомена за онези времена в названието на днешния площад Капията, а на мястото на кулата е построен днешния дом за деца "Ана Гиздова".

Делото на майсторите от брациговската строително-архитектурна школа по времето на Възраждането, оставила забележителни постройко по цялата империя - църкви, мостове, къщи и др., е православният храм Св. Йоан Предтеча в центъра на Брацигово, един достойно изпълнен дълг към поколенията.

Забележително за нашия град е и това, че по времето, когато навсякъде, където живея българи и се е налагал гръцкия език - в училищата и в благослуженията, за брациговци този въпрос е бил решен, защото никога те не са чували да се говори на гръцки език. Децата са ходили от начало в килийни училище към църквата - още в началото на 19 век, през 30-те години вече има отделно училище, а през 1875 вече е имало мъжко училище с 300 ученика и девическо с 150 ученички.

Икономическото замогване на Брацигово в последните десетилетия на османското владичество, както навсякъде у нас, особено с разпространяването на производството на розово масло, на бубарството, дърводобива и др. подпомага духовното издигане на жителите. Особено голям принос за това има Васил Петлешков, който изгражда дом за читалище, което през 1874г. започва своята дейност под името "Тръндафил".

Получават се и се четат в. "Знаме" , и в. "Напредък", след това се играят пиесите "Многострадалната Геновева" и "Светослав и Невенка", в която главните роли се играят от Васил Петлешков и жена му Мария.

Брацигово оставя името си в националната история с участието си в Априлското въстание от 1876г. с уникалната си организация - седем селища се събират зад издигнати крепостни стени и се сражават, под благословеното от поп Сокол бунтовно знаме, с 1333 бойци, шест черешови топа, конница. Цели седемнадесет дни българите от този край са опиянени от свободата, радват се на всяка победа над башибозука, който не успява да пробие отбраната....Величавият подвиг на Водителя на въстанието Васил Петлешков, който между двата огъня пред Хасан паша остава в паметта на поколенията с думите: "Аз водих, аз заповядах...Сам съм, други няма!..." ще смайва пришелците. Защото още съвременниците му коленичат пред името му като пред национален герой.

Начело на бунтовниците от Брацитово и околните села - Равногор, Бяга, Козарско, Жребичко, Радилово и Капитан Димитриево се сражават свещениците Никола Троянов - поп Сокол, свещ. Илия Димитров, севщ. Ангел Сандъкчиев, свещ. Тодор Трифонов и др. повечето от които дават живота си за Свободата.

Когато Константин Иречек посещава Брацигово в края на 19 век пише: "Брацигово ме изненада със своето оригинално местоположение, сгради и население. Неговите 530 високи къщи с червени стрехи и тъмносиви стени са гъсто сбити. Тесните улици който, ту се издигат нагоре, ту се спускат надолу по неравния терен, издадените чардаци и чакми на пръв поглед напомнят средновековните градове в западна Европа. На източната страна над цялото местопожение господства бяло училище на три ката, съградено преди 2 години. Особено впечатление прави масивната каменна църква "Св. Йоан Кръстител" от 1833г., вътре тъмна, с две кубета. Жителите 3154 души се делят на 3 народописни елемента, които живеят в отделни части на града".

В църквата "Св. Йоан Предтеча" е укрити и съхранено бойното знаме на априлските въстаници от 1876г., за да стигне до нас.

През 1892г. Брацигово е обявено за град с решение на Народното Събрание. Жители на града участват в освободителната руско-турска война от 1877-1878г., сръбско-българската война през 1885г., балканските войни през 1912-1913г., Първата Световна Война през 1914-1918г., участват в политическите борби през 1923-1925г., после през 1941-1944г., в Отечествената война през 1944-1945г. През 60-70-ге години на миналия век преживява икономически и духовен подем, с три средни училища и театрални постановки в читалището на професионално равнище. Тогава Брацигово се преобразява като съвременен град и става център на община с 6 села.

И верни на традицията, завещана от столетия, в Брацигово и околността, местните жители реставрираха и почитат завещаните от дедите параклиси на Св. Атанасий, Св. Тодор, Св. Георги, Успение Богородично, Св. Марина, Св. Св. Апостоли Петър и Павел, Въскресение Господне, Покров Богородичен, Въздвижение на Св. Кръст, Св. Петка, Св. Йоан Рилски, Св. Архангел Михайл, Св. Стилян Пафлагонийски. Почитат се и местата, където са се намирали християнски храмове, а именно Св. Илия и Преображение Господне. Възобновена е църквата при някогашния манастир Св. Троица.

http://img134.imageshack.us/img134/9997/dsc02239fi6.jpg

http://img141.imageshack.us/img141/2993/dsc02241zm9.jpg

http://img442.imageshack.us/img442/5831/dsc02244zo6.jpg

Брациговските майстори се славели и със строителството на инженерни съоръжения – мостове и водопроводи. При построяването на моста над р.Струма/ Кресненското дефиле/ през 1864г.майстор Иван Боянин е награден от Султана с грамота, мундир с еполет и е признат от него за “архитект – практик”.

http://www.bratsigovo.bg/tic/popova.php

Не съм сигурен дали точно това е мостът, не открих други снимки, нещо ми се въртят и други фотографии с по-добро качество, ама пусто...
http://www.promacedonia.org/en/fm/sol7.jpg

http://www.promacedonia.org/en/fm/sol8.jpg

http://www.promacedonia.org/en/fm/index.html

Миграционната вълна засяга и други селища:

МАГИЯТА “КОВАЧЕВИЦА”
http://4coolpics.com/pics/0232/068860232349.jpg

Първоначално възникват отделни махали образувани на родова основа, съставени от бежанци дошли от околните села, както и от по-далечни места, като принудително изселените от Търново заселили се в т.н.”Търновска махала”, а един век по-късно (18 в.) - от Западна Македония идва нова миграционна вълна и образува т.н. “Арнаутска махала”. Махалите в землището се групират в близост до извора (сега наричан “Циганчица”), където живеел ковача Марко - преселник от близкото село Рибново.

С нарастването на селището, за обслужването на населението се появяват и развиват различни занаяти. Придошлите от околните села се занимавали изключително със земеделие и скотовъдство. За разлика от тях, дошлите от Западна Македония се занимавали със строителство (дюлгерство). С течение на годините в духовния живот се оформят общи традиции и обичаи.

Двуетажната сграда на новото училище е построена през 1888г.с дарение от учителя Йордже Димитров Джорджев, в памет на загиналите три от четирите му деца в пламъците на опожарената му от турци къща. Затова и до днес то носи името НАРОДНО УЧИЛИЩЕ “ЙОРДЖЕ ДИМИТРОВ”

http://www.mirela.bg/dynamic/i/districts/php/498/3498/3_19.jpg



http://www.kovachevica.com/bg/History/

http://www.milarodino.com/images/objects/thumb_435/image_3336.jpeg

Първите заселници на с. Ковачевица, според истори ческата народна памет, са бежанци от разгроменото от турците Търновско царство (1393 г.) към които се присъединяват преселници и от Костурско. Те се установяват в няколко махали, пръснати на големи разстояния. Друга голяма вълна от заселници е свързана с безчинствата на турската власт при насилственото помохамедан чване на българското население. След опожаряването на с. Рибново, оцелялото население, се заселва в горната част на днешното селище, около извор, сега голяма чешма, която носи името “Циганчица”.

http://www.nicopolisadnestum.com/pics/Kovachevitza.jpg

Нова миграционна вълна от българи чак от Западна Македония намира своята обетована земя в с. Ковачевица около 1791 г., като заселява долния западен район на селото. Десетина, петнадесет семейства от Дебърско, Кичевско и Тетовско построяват своите къщи, обособени в т. нар. "Арнаутска махала", около прочутата чешма "Арнаутския чучур", чиято вода била каптирана (чрез специални керами чни тръби) от местността "Бугата". Новите жители на с. Ковачевица внасят нови елементи в бита на населението. Техният професионализъм в строителството несъмнено се е проявил в архитектурния облик на селището. Тяхното самочувствие на опитни дюлгери (самоуки архитекти и строители) се отразило благотворно на общия духовен облик, повдигайки нивото на останалите жители, предимно земеделци и скотовъди. Населено с компактно християнско население, с ярко изразена и отстоявана българска индентичност, с. Ковачевица просъществувала през целия период на Османско владичество в България, като здрава крепост на българщината в Югоизточните Родопи.

http://seebulgaria.net/wp-content/uploads/2009/09/1KART3004-2Kovachevitca_s2-575x382.jpg

Най-съществено значение за възрожденския облик на архитектурата на с. Ковачевица имат заселниците от Западна Македония. На техният колективен труд и потомствен талант, на тяхната логи чност и рационалност в използване на оскъдното сторително пространство, на тяхната творческа, разкрепостена фантазия при създаване на уникалните ансамбли от къщи, се дължи изключителната стилност, пропорционираност и непреходна красота на архитектурата. Но това строително чудо не е материализирано само в с. Ковачевица. Дюлгерството става родов поминък за много поколения гурбетчии, с които се свързва изграждането на прекрасни къщи, ханове и църкви из цяла България и далеч зад границите й. Освен белезите на тежък изтощителен труд, дюлгерството като професия носело високо самочувствие, опит, удовлетворение и нова култура, придобита от общуването с много и различни хора. Работата на дюлгерите била сезонна: от Гергьовден до Димитровден, както било прието и носталгията по близките и родния дом са възпяти в не една народна песен.

http://www.4coolpics.com/pics/0238/185650238340.jpg

Не е случаен фактът, че традицията в строителството, професионалните тайни, предавани от поколение на поколение, оформили няколко генерации талантливи строители, излезли именно от с. Ковачевица, за да придобият славата на майстори от самобитната ковачевска дюлгерска школа. Ковачевската архитектурно-строителна школа, подобно на самобитните живописни и резбарски школи е уникално възрожденско явление. Потомствената приемственост и непрестанното професионално усъвършенстване били в основата на нейната популярност. Респектиращ е броят на изкусните майстори- дюлгери, които само в с. Ковачевица наброявали 300-450 годишно, а заедно с дюлгерите от селата Лещен, Марчево, Гърмен, Рибново, Огняново, Долен и др. достигал до 1200 души. По своята масовост строителната школа съперничи на Тревенската, считана за най-многобройна. По запазени сведения, ковачевските майстори са строили на повече от 70 места из страната.

http://2.bp.blogspot.com/_rpT27otcRRU/SwpvmYa8nDI/AAAAAAAAA0Q/UlJ2tM5FBec/s1600/08.jpg

Архитектурната приказка от камък и дърво, на която се възхищаваме и сега, е създадена от изкусните ръце на велики ковачевски строители - самоуки гениални дюлгери от родовете Пачалови, Джигреви, Мъгеви, Джиртови, Баятеви и др. И днес са трайни следите от строителния апогей на тези талантливи хора, които сами, без външна помощ, въздигат големия трикорабен храм-базилика “Св. Никола” през 1841-1847 г., в близост с най-старото килийно училище в Неврокопско, завършено още през 1820 г., в което първи преподаватели са местните свещеници.

http://farm2.static.flickr.com/1241/1204435350_c858bd75bb.jpg?v=0

Камбанарията на църквата, построена през 1900 г., е дело на Уста Ангел Митев и Тома Марков, когото считали за равен на легендарния архитект Уста Кольо Фичето и това име било прякора му, заслужен с голям талант. Камбаните на църквата били отляти на място от изкусни горнобродински майстори леяри от материали, дарени от цялото население. Претопени били десетки чанове (тунчове), звънци, метални съдове, златни и сребърни предмети и накити. Помни се, че камбаните са били сваляни два пъти, докато майсторите извлекли най-чистия звук от металната сплав. До днес този прекрасен звън се разнася мелодично под небето на с. Ковачевица, а в ясни дни - чак до Неврокопското поле.

http://farm1.static.flickr.com/145/410314904_8ac0e8c9ae.jpg?v=0



http://www.kovachevica.com/bg/Brochure/

благодаря за активноста и интересните теми

благодаря за активноста и интересните теми
НП. Първо мисля да пусна снимки на обекти от брациговската школа, а след това да представя и един друг архитектурен резерват, населен с хора от земи извън днешните граници на България :cheers:

Само преди няколко часа бях на някаква лекция в Историческия музей в Пловдив. Една от темите, която беше засегната, беше именно за делото на майсторите от Брацигово. Как тези преселници от западната част на Македония са дошли в Тракия, как са построили всички църкви в Пловдив през Възраждането и още много полезна информация, която не знаех. Никога не съм се замислял, защо в Пловдив няма запазени средновековни църкви. Направо се шашнах, като разбрах, че самите свещенослужители са ги разрушавали, понеже населението на града се увеличавало, а пък храмовете отеснявали. Разрушавали ги, а после пак ги построявали, но в по-голям мащаб/доколкото това е било възможно, знаем за ограниченията, които са били налагани от империята, спрямо християнските храмове/.

Поздравления за старанието и труда, който си положил Войвода :cheers:

Мостовете на Колю Фичето - преди и сега

Всепризнат майстор на монументалната архитектура, ваятел и резбар, основоположник на синтеза между пластичните украси и архитектурата, майстор на архитектурния детайл - това е Никола Иванов Фичев, който се ражда през 1800 г. в Дряново и умира на 15 ноември 1881 във Велико Търново. Жизненият път и невероятното творчество на един от най-големите български строители архитекти – забележително явление в материалната ни и духовна култура и не само от епохата на Възраждането, се вмества в рамките на тези 81 години. С неговото име и дело са свързани уникални постройки – черкви, мостове, обществени и жилищни сгради, част от които са запазени и до днес.
Единствената музейна експозиция за живота и творчеството на Възрожденския първомайстор е открита на 20 юли 1969 г. в Дряново. Тя е създадена, за да популяризира постиженията на всепризнатия български строител. Проектът за сградата е на арх. Димитър Кръстев. Днес, 210 години по-късно, сградата, в която се намира музеят, спешно се нуждаеше от основен ремонт, а състоянието й не позволяваше музейната дейност да продължи нормалния си ход. Инициативата за генералния ремонт е във връзка с 210 години от рождението на първия български архитект и строител, които се навършват през тази година. Инициатори на кампанията за възстановяването на музея на Колю Фичето в родния му град са община Дряново и националният конкурс "Сграда на годината". С цялостния ремонт са ангажирани дарителите - единайсет строителни компании от Камарата на строителите в България. Ремонтът се очаква да приключи през септември, за да може през есента, когато се навършва кръглата годишнина от рождението на майстора, музеят да отвори врати изцяло обновен и възроден. Междувременно "Строителство Градът" ще посвети поредица от публикации, с които ще популяризира архитектурно-строителното наследство, оставено ни от майстора за поколения напред, в навечерието на неговата кръгла годишнина. Може би малцина знаят, че мостът, който е строил над река Веселина, днес се намира на дъното на язовир "Йовковци". В този брой ви представяме Мостовете на Колю Фичето – преди и сега...

Мостът над река Росица в Севлиево
Старинният дъгов мост над река Росица при Севлиево е първото строено от майстора голямо инженерно съоръжение. Строежът му е започнал през 1857 г. и е завършен на следващата година. Първоначално мостът е бил дълъг 110 м и имал седем отвора. Повърхността му от средата неусетно се снижава към двата края, като средният свод е имал най-голям отвор и е бил по-висок от останалите. Стълбовете на моста са зидани от едър ломен камък и са заострени срещу течението на реката, както всъщност всички мостове, строени от майстора. Над заострената част е имало по един отвор с дъгов свод, през който водата е протичала при големи наводнения, каквито често стават на река Росица. Мостът на Никола Фичев е издържал на стихийните пролетни наводнения на 16 юни 1859 г., 9 май 1897 г. и 19 юни 1939 г. При последното наводнение е била разрушена само горната част на моста – парапетът и част от платното на шосето. При ремонт през 1924 мостът е продължен с 80 метра в хоризонталната площ от стоманобетонова част – изградени са пет отвора със странични тротоари и железни парапети. През 1940 г. околийският инженер отрязал връхната част на стария мост и вече целият мост е станал с хоризонтална площ. В краищата на двата пиедестала са поставени по два стоящи лъва и тогава го нарекли "Лъвов мост". В същата година мостът е павиран с гранитни блокчета по продължение на главната градска улица.
Днес, 152 години по-късно, каменният мост над река Росица е сред изключителните забележителности на Севлиево. През миналата година със средства от държавния бюджет в размер на 203 хил. лв. съоръжението бе укрепено, след като основите му бяха подкопани от обилните валежи и наводнения през 2008 г.

Мостът над река Дряновска в Дряново
Мостът над река Дряновска в Дряново е една от ранните инженерни постройки на Колю Фичето, строен в средата на XIX век. Намира се в югоизточния край на града, на старото шосе за с. Върбаново. Дължината му е 38.50 метра, а широчината на платното заедно с тесните тротоарчетата от двете страни е 5 метра. Съоръжението лежи върху четири каменни свода с различни по големина отвори. Най – висок е вторият свод, над който мостовото платно е леко изгърбено. Двата по-големи свода стъпват върху масивни каменни устои над самата река. Мостовите колони са с водорези и аркирани отвори за пропускане на високите води. Настилката на моста е едър калдъръм, а на тротоарите – плочи, които излизат пред блоковете на сводовете и парапета, за да образуват корниз и да подчертаят извивката на платното. Формата на всички арки на сводове и водоотточни отвори е подчертана с корниз.
Парапетът е също от каменни плочи, закотвени с помощта на железни скоби и заливка от сяра в плочите на тротоара. Парапетните плочи са от твърд пясъчник, плътно наредени една до друга, като горната им плоскост е с двустранен наклон. Мостът е обявен за паметник на културата с местно значение.

Мост на река Янтра при гр. Бяла
Популярен и като Беленският мост, съоръжението е завидно постижение на българското възрожденско инженерно-строително и архитектурно изкуство, дело на Колю Фичето. Работата по него е започната през 1865 г. и е завършена през 1867г. Построен е по настояване на управителя на Дунавския вилает по онова време Мидхат паша. Турският управител възложил на българския майстор да съгради мост, който да свързва Русе, Велико Търново, Ботевград и София. Мостът пресича река Янтра. Мястото е било главен възел и лежи на шосетата, които в Руско-турската война са свързвали бойните полета на Плевен и Шипка с всички други шосета на вилаета. Той отстои на 1 км от град Бяла в Русенска област, на пътя между Плевен и Русе.
Майсторът прави модел на равен мост с 14 свода, подобен на старите римски мостове, с опростена, здрава конструкция. Съоръжението е с дължина 276 м и ширина 9 м. Четиринайсетте свода са с отвор 12 м и са украсени с релефни изображения на животни. Поддържат го 13 опори с водорези и облекчаващи ниши, както и два брегови устоя. Мостът е направен от издялан камък от местен варовик и варов хоросан.
След наводнение през 1897 г. осем свода в средната част на моста са унищожени. От моста на Колю Фичето остават крайните устои, четири стълба на единия край и един и половина на другия. През 1922-1923 г. мостът е реконструиран със стоманобетонни опори и сводове.
През 2000 г. с протокол от 10 април съоръжението е обявено за паметник на културата от национално значение с архитектурно-художествена стойност.

Покритият мост над река Осъм в Ловеч
Покритият мост в Ловеч се строи няколко пъти. Първият мост е от 30-те години на ХІХ век и е отнесен от придошлата река. През 1871 г. вторият мост, построен пак от неизвестен майстор, също е отнесен от реката.
В периода 1872 - 1874 г. българския архитект Никола Фичев по молба на ловешкия занаятчия Исмаил построява прочутия покрит мост, а в строежа се включват и много от жителите на Ловеч. Мостът, който просъществува половин столетие, e бил изграден на седем каменни устоя от пясъчник от близкото с. Радювене изцяло от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове. Мостът е с шест отвора, всеки от тях с 11 м дължина. Стълбовете му са каменни, а горната му конструкция е дървена. Основите са иззидани с едри, здрави ломенни и плочести камъни и вар с хидравлически свойства, а зидарията му над основите – на варов разтвор с гладко дялана каменна облицовка. Дебелината на стълбовете е 3.50 м. Стълбовете до около 2 м височина над основите са масивни, а нагоре на височина 2.50 м са празни. Кухината е широка 1.50 м. Долната част на мостовата дървена конструкция е замествала каменните сводове и е била направена от здрав дъбов материал, а горната – дюкяните и покривът – от буков материал. Дървената конструкция е била от смесена система с греди и конзоли. Мостът е бил широк 10 метра, от които 5 м шосе и от двете страни дюкяните по 2.5 м дълбочина. Устроени 64 малки дюкянчета. Мостът се е осветявал от газови фенери.
През 1925 г.мостът изгаря почти до основи. На негово място през 1931 г. са изградени нов железобетонен покрит мост по проект на арх. Ст. Олеков, инж. Цветков, който разполага с три отвора и 40 дюкянчета, а между тях минава асфалтиран автомобилен път. През 1981-1982 г. след реконструкция по проект на арх. Златев железобетонния мост на арх. Олеков е престроен с цел мостът да придобие днешния си вид, който е много близък до варианта, дело на Колю Фичето. Шосето е заменено с пешеходна алея, около която се разпростират 14 магазинчета и две сладкарници. Днешната дължина на моста е 106 метра, обявен е за паметник на културата. Съоръжението е основна атракция за гостите на Ловеч, свързва новата част на града с архитектурно-историческия резерват и квартал "Вароша", паметник на културата. През 2007 г. по проект "Красива България" община Ловеч реализира осветяването на покрития мост по проект на инж. Николай Бърдарски. Мостът в Ловеч е единствен по рода си на Балканския полуостров, а в Европа съществуват само още три подобни моста - в Люцерн, Флоренция и Ерфурт.

http://sg.stroitelstvo.info/showimg.php?filename=zx500_927596.jpg

http://sg.stroitelstvo.info/showimg.php?filename=zx500_927597.jpg

Биологически факултет на Софийски университет

Сградата е построена през 1928 г. по проект на архитектите Овчаров и Попов. Първоначално е предназначена за Американски колеж, но след като той е открит в Ловеч, сданието е предоставено на СУ за Агрономическия факултет.

Снимки: foto.stroitelstvo.info

http://foto.stroitelstvo.info/lib/showimg.php?filename=zx800_343.jpg

http://foto.stroitelstvo.info/lib/showimg.php?filename=zx800_344.jpg

http://foto.stroitelstvo.info/lib/showimg.php?filename=zx800_338.jpg

http://foto.stroitelstvo.info/lib/showimg.php?filename=zx800_346.jpg

http://foto.stroitelstvo.info/lib/showimg.php?filename=zx800_339.jpg

http://foto.stroitelstvo.info/lib/showimg.php?filename=zx800_341.jpg

http://foto.stroitelstvo.info/lib/showimg.php?filename=zx800_345.jpg

http://foto.stroitelstvo.info/lib/showimg.php?filename=zx800_340.jpg

нещо от средновековието повлияно от запада, но с православен привкус( за жалост в западните покрайнини)

----------------------
Черквата "Св. Богородица" в с. Долна Каменица е важен свидетел на общото балканско минало и мястото на българите в него. Тя е един от значителните паметници на българската средновековна архитектура.
Село Долна Каменица е разположено на около 13 км южно от град Княжевец в българските Западни покрайнини - днес анексирани от Сърбия. През селото преминава река Тимок. Черквата "Света Богородица" се намира в средата му на една издигната над река Тимок поляна.

Възникнал* вероятно като част от феодалното имение на български болярин от ХIII - ХIV в., който е и неин ктитор, по-късно храмът започва да играе ролята единствено на селска черква. Сега е само паметник на културата.
"Св. Богородица" се състои от наос и притвор. Тя е малка по размери - широка е 6,20 м и дълга 7,50 м, има две кули над притвора с височина 9 м. Кулите са с квадратно сечение и са увенчани с характерни четирискатни пирамидообразни покриви. Островърхият им вид съответства на модела на черквата изобразен на ктиторските портрети. Кулите й напомнят за тези на черквите от западните райони на Балканите и Европа.
Притворът й е двуетажен, като на втория етаж са разположени два параклиса, посветени на Св. Петка и Св. Никола.
Наосът е от типа "вписан кръст" с купол и тристенна абсида. Куполът е рухнал през 1923 г., но после е бил реконструиран.
Черк*вата е градена отломен камък и тук-там парчета тухли. Последните са употребени и за изграждането на арките, конхата на абсидата и пандантивите. За направата на сводовете и купола е използван бигор, който се добива в района. Два пояса дървени греди притягат зидовете на сградата. Тухлите образуват също дъги и зъбчат корниз, които придават живописен характер на строежа, използвани са и характерните червени керамични панички, което причислява този паметник към познатия живописен стил в архитектурата на Втората българска държава, типичен за тогавашните Търново, Несебър и редица други български градове. Глинени панички има запазени и по стените на абсидата и на западната фасада, но съществуват данни, че такива е имало и над прозорците на купола.
Храмът е имал външен паянтово-гредов екзонартекс, който се забелязва в модела на черквата в ктиторската композиция. Чрез този външен притвор се е осъществявал достъпът до втория етаж, където се е влизало през врата, разположена между двата параклиса там, където сега се намира голям прозорец. На втория етаж на притвора има и малък прозорец, гледащ към наоса, който също е разположен между двата параклиса. Понастоящем изкачването на втория етаж става единствено посредством тясна и стръмна дървена стълба, разположена в южния ъгъл на първия етаж, като този вход се е използвал предимно за служебни нужди - от клисаря или звънаря.

Черквата* е известна с ктиторските портрети, които са 11 на брой. Тя е била богато украсена със стенописи в наосната си част и двата етажа на притвора, но част от стенописите не са запазени. Стилово те напомнят на тези от югозападна България в храма "Свети Безсребърници" ("Св. Врачи") в Костур. Надписите на част от образите на светците и тези на деспотите са на български език, а други на гръцки с много грешки, което потвърждава, че родният език на автора не е гръцкият, а българският.
Втория*т етаж на притвора е богато изписан, като стенописите продължават и по вътрешните стени на кулите. Северният параклис е посветен на Св. Никола, като там са зографисани сцени от живота му. Южният параклис е отреден за Св. Петка Българска, която също е особено почитана в столицата Търново и в цялата страна. Стените на южната кула изобразяват сцени от житието на светицата, а на западната стена са разположени портретите на ктиторското семейство. От двете страни на входа към наоса е имало изображения на архангели, а на изображението на Архангел Михаил се забелязват фрагменти от военното му облекло. Реставрацията на черквата и стенописите са извършени от Института за защита на паметниците на културата на Югославия през 1958 г.

Черквата "Св. Богородица" в Долна Каменица със своеобразната си архитектура и стенописна украса е един от значимите паметници на средновековната българска архитектура и изобразително изкуство, който се вписва сред постиженията на тогавашното православно творчество и показва балканските интерпретации на Комниновото изкуство, допълнено с детайли, познати ни още от черквите в Кападокия, съчетани с местните особености на района взаимодействуващ с центлалноевропейскит*е образци.

http://bgphoto.net/photos/4586/o632796686367031250.jpg
http://bgphoto.net/photos/4586/o632796686573593750.jpg
http://bgphoto.net/photos/4586/o632796687772500000.jpg

още снимки: http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=47308

нещо от средновековието повлияно от запада, но с православен привкус( за жалост в западните покрайнини)



Ако може, да намалиш снимките или да ги дадеш с url тагове като препратки, защото така текстът е нечетим.

http://www.dnevnik.bg/bigpicture/2010/08/03/929040_balkonut/

http://www.dnevnik.bg/shimg/zx980_929072.jpg

http://www.dnevnik.bg/shimg/zx980_929073.jpg

http://www.dnevnik.bg/shimg/zx980_929071.jpg

http://www.dnevnik.bg/shimg/zx980_929068.jpg

http://www.dnevnik.bg/shimg/zx980_929069.jpg

http://www.dnevnik.bg/shimg/zx980_929070.jpg

http://www.dnevnik.bg/shimg/zx980_929074.jpg

http://www.dnevnik.bg/shimg/zx980_929075.jpg

http://www.dnevnik.bg/shimg/zx980_929076.jpg

http://www.dnevnik.bg/shimg/zx980_929077.jpg

http://www.dnevnik.bg/shimg/zx980_929078.jpg

http://www.dnevnik.bg/shimg/zx980_929079.jpg

http://www.dnevnik.bg/shimg/zx980_929080.jpg

http://www.dnevnik.bg/shimg/zx980_929081.jpg

http://www.dnevnik.bg/shimg/zx980_929082.jpg

http://www.dnevnik.bg/shimg/zx980_929083.jpg

http://www.dnevnik.bg/shimg/zx980_929084.jpg

http://www.dnevnik.bg/shimg/zx980_929085.jpg

http://www.dnevnik.bg/shimg/zx980_929087.jpg

http://www.dnevnik.bg/shimg/zx980_929088.jpg

http://www.dnevnik.bg/shimg/zx980_929100.jpg

http://www.dnevnik.bg/shimg/zx980_929101.jpg

http://www.dnevnik.bg/shimg/zx980_940039.jpg

http://www.dnevnik.bg/shimg/zx980_940038.jpg

http://dariknews.bg/uploads/photos_more/201008/path_22882.jpg

http://www.buildingoftheyear.bg/inner.php

Автогарата в Пампорово, 1987

http://www.lostbulgaria.com/pic/2678.jpg

http://www.lostbulgaria.com/?p=2759

Студентски проекти - УАСГ - Студентски Съвет (http://students.uacg.bg/bg/home)

Да се разходим из двореца Евксиноград - VIDEO, "Тази събота", bTV (http://www.btv.bg/shows/tazi-nedelia/video-sabota/video/1664134333-Da_se_razhodim_iz_dvoretsa_Evksinograd.html)

Българска къща оглави класация за „Най-странните сгради в света”

От Мениджър (http://www.manager.bg/news/balgarska-kashta-oglavi-klasatsiya-za-nay-strannite-sgradi-v-sveta)

http://www.manager.bg/sites/default/files/news_photos/imoti,%20apartament,Sofia%20035_0.jpg

Българска къща във формата на охлюв оглави класацията „Най-странните сгради в света”. Нетрадиционната сграда е дело на инженер Симеон Симеонов и се намира на бул. „Симеоновско шосе" в столицата.

„Човек цял живот си носи къщата на гърба" е философията на Симеон Симеонов, която той следва при изграждането на къщата-охлюв.

„Един от моите приноси към строителството е постигането на най-лекия бетон на света. Той е четири пъти по-лек от водата. Това прави къщата уникална, защото този вид бетон има невероятни топлоизолационни, шумоизолационни и хидроизолационни качества", разказа пред Нова телевизия инженерът.

За да постигне заоблените форми на чудатата къща, Симеон Симеонов използва кофраж от триъгълници, вместо обичайния от правоъгълници и квадрати. Рогата на охлюва пък всъщност са гръмоотводи и в същото време служат за осветление.

„Много любопитно е, че още при строежа на къщата на два пъти светкавици удариха тези рога и не се случи нищо, защото заземяването е изпълнено по европейски стандарт", разказа още инженерът.

„Къщата е замислена да бъде многофункционална. В бъдеще може да бъде и световен музей на охлюва, защото е едно невероятно животно от екологична, здравна и много други точки", смята Симеонов.

Той е горд от постигнатото, тъй като в класацията „Най-странните сгради в света" почти всички сгради са обществени и са дело на автори от икономически силни и развити държави. В този смисъл това е голям успех за България, горд е творецът.

Цялата класация можете да видите тук (http://www.strangebuildings.com/top50/)

Чудя се на тия журналя, които ходят да снимат къщата "охлюв" и строителният фараон Симеон Симеонов от Симеоново оставил сума народ без дом с фирмите му Ситиком и Ситидом.

www.segabg.com/article.php?issueid=851&sectionid=6&id=00003

www.azznam.bg/%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BD-%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%B2-%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B5-%D1%84%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BE%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82/

Напишете Ситиком или Ситидом и ще видите какви чудесии ще излезат.