...

МНОГО БЛИЗКО МИНАЛО

ОТ ВЕСЕЛИН ДИМИТРОВ
ФОТОГРАФИЯ БТА

След като Тодор Живков и антуражът му оставят властта в България през 1989, страната окончателно е пусната в дълбоките лайна. Това не се променя особено, когато през 1990 правителството прави стъпката към пазарна икономика и обявява свободно регулиране на цените от февруари следващата година. (Преди това всички цени са фиксирани от държавата, твърди са и не подлежат на оспорване.)

Така зимата на 1991 се превръща в ужасяващ кошмар за всеки, който я помни. Хитрите предприемачи на новото време решават, че ще скрият всички стоки, за да могат след либерализацията да ги продават на новите цени, които са двойно и тройно по-високи. Бензинът изчезва от колонките, хората се редят на огромни опашки за хляб и мляко още от 3-4 часа сутринта, а рафтовете в магазините са абсолютно празни.

Говорим за криза, която е доста по-осезаема от тази, от която се страхуваме сега. Още повече говорим за време преди само някакви си 18 години. В него шушлякът е синоним на висша мода, хората гледат с уплашени погледи, облечени са странно и мечтаят за метро и за завръщането на “обичния ни Симеон II, цар на българите”, в което ни убеждават снимките от зимата на 1991, които извадихме от архива на БТА.

Най-вероятно от срам никой в България не обича да говори за онова време. Ние обаче често се срещаме с умни хора, които обичат да повтарят: „Важно е да напомняме на младите какво е било лицето на Европа преди да бъде възможно да се разхождаме свободни в нея”. Ние се съгласяваме с тезата. Затова решихме, че ще отдадем чест на 20-ата годишнина от началото на промените в България и Източна Европа напомняйки за кризата две години след това. На следващите страници ще намерите невероятни, дори плашещи фотографии. Под тях са оригиналните им описания от журналистите на БТА. Да, това е България от 1991.


Либерализиране на цените – София, 1 февруари 1991. Въпреки че цената на хляба стана 1,95 лв., опашките пред хлебарниците не намаляват.

http://www.viceland.com/bg/v1n10/htdocs/mhoro-101/1.jpg


Бензинова криза – София, 8 февруари 1991. Колона от автомобили, чакащи за бензин.

http://www.viceland.com/bg/v1n10/htdocs/mhoro-101/2.jpg


София, 1 февруари 1991. Въпреки увеличението на цените от 1 февруари щандовете на магазините в столицата остават празни.

http://www.viceland.com/bg/v1n10/htdocs/mhoro-101/3.jpg


София, 26 февруари 1991. Протестна акция пред Народното събрание за продължаване на строителството на метрото.

http://www.viceland.com/bg/v1n10/htdocs/mhoro-101/4.jpg


На 1 февруари 1991 година, деня, в който започна пазарната реформа и либерализация на цените, месо може да се намери само в столичния пазар “Г.Кирков” по 30 лева за килограм.

http://www.viceland.com/bg/v1n10/htdocs/mhoro-101/5.jpg


София, 08 януари 1991. Митинг за монархията се проведе пред Националната художествена галерия.

http://www.viceland.com/bg/v1n10/htdocs/mhoro-101/6.jpg


София, 12 февруари 1991. Магазин за месо и деликатеси в София под аренда привлича клиенти с по-ниските си цени.

http://www.viceland.com/bg/v1n10/htdocs/mhoro-101/7.jpg

Какви времена са били...аз съм малък и не си спомням този период,но си спомням по време на голямата инфлация 1996/1997 и като цяло тъмните години от втората половина на 90-те как ходех и аз с купоните за хляб да се редя пред фурната,или да влизам в кварталния магазин с бурканите за кисело мляко като разбира се първо питах - Има ли салам?Има ли хляб?

5AZzNdaBNjA

:D

България коренно се промени през последните 15 години. Аз напуснах страната през 1997 и постоянно се променя всеки път като се връщам. Пази Боже да стане накрая една изкуствена и материалистична държава както е в този край на света.

...

Тази снимка трябва да се показва на всички, които се чудят защо аджеба преди е било гадно. Между другото празните рафтове не са от 1991 ами още през 80-те си ги имаше.

http://www.viceland.com/bg/v1n10/htdocs/mhoro-101/3.jpg

Гадориите по това време край нямаха. Първо бях почнал училище, после трябваше да се редим от рано сутринта на смени на опашките за хляб, кисело мляко, за месо беше голямо обикаляне. Спомням си, че бонбоните “Амфора” се превърнаха в голяма рядкост...

Аз тия "мрачни" години ги прекарах на село и не беше чак толкова зле. Е вярно, че за една каса бира се чакаше няколко дена, а пък олиото/в големите зелени стъклени бутилки/, маргарина и кренвиршите си бяха истинска рядкост, но за хората от градовете си беше истинско мъчение.

Най-големият ташак беше 'режима' на тока. Култово беше като се знае тока спира от 7-10 вечерта примерно - когато общо взето най-много ти трябва :lol: и ставаше доста spooky :evil:

Най-големият ташак беше 'режима' на тока. Култово беше като се знае тока спира от 7-10 вечерта примерно - когато общо взето най-много ти трябва :lol: и ставаше доста spooky :evil:

Да наистина, хората си носеха акумулаторите вкъщи за да гледат телевизия

Не знам за режима на тока, не съм бил в BG тогава, ама режима на водата беше култов момент направо! 2 дена без вода, а после 1 ден с вода. И през този ден, когато имаше, се пълнеха кофи, легенчета, бутилки и каквото друго се сетиш и то не съвсем с вода, ами с жълто-кафеникавата течност, която течеше от кранчетата.

Френски пътеписи за Балканите, XIX в. (http://www.promacedonia.org/frp2/frp2_album.htm)

Най-големият ташак беше 'режима' на тока. Култово беше като се знае тока спира от 7-10 вечерта примерно - когато общо взето най-много ти трябва :lol: и ставаше доста spooky :evil:
Най-големият кеф беше да си в асансьора по това време... Бях малък в онези години, но няма да забравя как веднъж така заседнах някъде между 8-ми и 9-ти етаж. Въобще, хубави времена бяха, а и животът беше интересен. Щуротии от типа на Survivor бледнеят на фона на лукановата зима...

Най-големият кеф беше да си в асансьора по това време... Бях малък в онези години, но няма да забравя как веднъж така заседнах някъде между 8-ми и 9-ти етаж. Въобще, хубави времена бяха, а и животът беше интересен. Щуротии от типа на Survivor бледнеят на фона на лукановата зима...

Прав си че си беше много интересно. Най вече за нас като малки деца. Всяка една бивша комунистическа зграда се превръщаше в лабиринт на пътешествията.

Най-големият кеф беше да си в асансьора по това време... Бях малък в онези години, но няма да забравя как веднъж така заседнах някъде между 8-ми и 9-ти етаж. Въобще, хубави времена бяха, а и животът беше интересен. Щуротии от типа на Survivor бледнеят на фона на лукановата зима...


Детска му работа. :lol:

За Лукановата зима питай майка ти и баща ти дали и на тях им е било така весело.

А представяш ли си да заседнеш в асансьора на път за магазина, а като тръгне, вече няма какво да купиш за ядене и да се пробереш с оразни ръце вкъщи?

Първият телевизор в Силистра

http://bnt.bg/public/files/articles/200911/17331.jpg

Първият телевизор в Силистра е произведен година преди в България изобщо да има телевизия. Собственикът му Атанас Кунев го донесъл от Съветския съюз през 1958 година и буквално шашнал съгражданите си с невижданото дотогава чудо на техниката. Телевизионният приемник, марка „Рекорд”, дори бил изложен като атракция на панаир в Силистра за да го видят всички. Сега ценната вещ е сред експонатите в етнографския музей в града.

Атанас Кунев купил телевизора, докато бил миньор в Донецк. Спомня си, че го докарал на покрива на автобуса. Отначало никой не вярвал, че чудноватата дървена кутия може да произведе звук и образ.

Атанас Кунев: „И вдигаме антената горе. Обаче тогава имаше телевизия само Румъния. И съседи, особено пък мачове като имаше, приятели сядаме, хапваме, пийваме и си гледаме мачове. Но само Румъния гледахме тогава. И като почна България. Почнахме да хващаме и България.”

Къщата им станала като хан - от сутрин до вечер стопанката леля Ани посрещала гости.

Анка Кунева: „Щото те чуват ,ама не всички са видели на панаира. Друго е да дойдат да видят с техните си очи. И сядат по-долу и чакат - не щат ни черпене, ни нищо, само да гледат какво показва телевизора. Отваряме прозорци врати да седнат и да гледат телевизор. То беше чудо.”

Гостите пристигали нагласени с празничните си дрехи, за да кажат - Добър вечер! на говорителите.

Юлиян Желев: „Аз бях много малък. Аз ги знам като леля Анче и чичо Наско. Телевизорът беше изваден на двора. И от всякъде се чуваше само шшт тихо, да не чувам глас.”

50 години по-късно съпрузите спорят кой е първият филм, който са гледали по българската телевизия.

Анка Кунева: „Май че беше този...”На всеки километър”.

Атанас Кунев: „Ааа не не. "Калин Орела" като сега си спомням, Иван Димов играеше главната роля. Леле голям филм беше тогава. Дори като казахме, че филм дават български идваха тука да гледат... всичките съседи идват и сядат по-долу кой където намери само да гледат.”

Сега семейството има съвременен приемник, а телевизията отдавна не е лукс. Споменът за някогашните бурни емоции обаче често ги спохожда и отвежда Атанас Кунев до музея, където се пази първият телевизор в Силистра.

Да наистина, хората си носеха акумулаторите вкъщи за да гледат телевизия

fuck, помня го това време. Комшиите отдолу имаха от онези малките черно-бели телевизорчета дето вървяха на 12 волта прав ток. На поредното спиране на тока, на свещи и акумулатор да гледаме "детското" (мисля костенурките нинджа). Вместо това, тъпото БНТ беше решило да стачкува и даваха...пак свещи на фона на Hey Jude на бийтълс и един надпис "стачка". Егати иронията. Ах, времена...

Като цяло като се замисля за онова време, много неща въобще не мога да си представя как е възможно да са се случили. Но спомените ми оттогава са една от причините да ненавиждам шибаните социалисти - имам безброй много причини за което. Грозното е че чак след години осмислям разни неща, които тогава ми се струваха нормални.

fuck, помня го това време. Комшиите отдолу имаха от онези малките черно-бели телевизорчета дето вървяха на 12 волта прав ток. На поредното спиране на тока, на свещи и акумулатор да гледаме "детското" (мисля костенурките нинджа). Вместо това, тъпото БНТ беше решило да стачкува и даваха...пак свещи на фона на Hey Jude на бийтълс и един надпис "стачка". Егати иронията. Ах, времена...

Като цяло като се замисля за онова време, много неща въобще не мога да си представя как е възможно да са се случили. Но спомените ми оттогава са една от причините да ненавиждам шибаните социалисти - имам безброй много причини за което. Грозното е че чак след години осмислям разни неща, които тогава ми се струваха нормални.

Преди години имаше едни зевзеци в Пловдив, които на мач ходеха с телевизор Юност и акумулатор, .... за да гледат повторенията.

Ако сега тръгна с телевизор и акумулатор на мач, дали няма да ме арестуват?:lol:

http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=815779&ref=rss

Да съживим темата с малко спомени от народната република :)

h2VzlbYHLcI

^^
Благодарим ти чичо Красене, чак се просълзих :)

Да съживим темата с малко спомени от народната република :)

h2VzlbYHLcI

Еййй,така ми се прииска да поживея малко в това време...но съм имал късмета да се родя във вече 'новата' България.Като гледам с каква лекота се е вдигал стандарта на хората,се питам днес на къде сме тръгнали и за какво се борим.

^^
Нормално, тогавашният изграден дух на колективизъм се е сменил с този на индивидуализма, но това е нормално. Като се замисля има невероятно много хора, които нямат амбиции за живота си, доволни са да имат работа, заплатка и биричка на масата и това ги устройва. И точно те страдат най-много от променената система според мен, защото в сегашната има конкуренция, която е доста изнервяща, стресираща и не можеш да си позволиш лукса да не ти дреме как работиш, да си киснеш 40 години на едно работно място и да си кторуваш... Така че е нормално за подобни хора сега да е много зле и да са вечно недоволни, но за всички останали, които не искат да се ограничават с как да го кажа "средно битово оцеляване", а искат да пътуват, да имат свободни професии, да не живеят на едно място е много по-добре. :)

Забележете колко много се акцентира върху образованието. Дори и в някои малки села от по 300-400 души са успели да построят големи учебни сгради. А за сградата на дуловската болница, могат да завиждат дори и някои областни градове. Самата образователна система е била далече от перфектната, но въпреки това е успяла да ограмоти над 95% от цялото население, което си е доста сериозно постижение в световен мащаб. От друга страна, плодовете на тогавашната образователна система вече узряха и точно те ни управляват в момента. :)

Само аз ли не бих искал да живея в това време? За мен това видео е чиста промивка на мозъци. Хората са представени като някакви роби бъхтещи се за цял живот в някакви фабрики редейки яйца,шиейки и изработващи метални елементи и това е представено като идеал и добродетел... Няма и следа от интелектуалност,изкуство, странични занимания. Хората ми се струват всички еднакви - дрехи, изражение на лицето, начин на работа. Чудим се на Северна Корея а сме я имали тука само преди 50 години... Единственото хубаво разбира се, не може да се отрече е образованието. Но защо ли ми се струва че е било налагано по-скоро насила, въпреки желанието на повечето хора.

Но защо ли ми се струва че е било налагано по-скоро насила, въпреки желанието на повечето хора.

Че то и сега образованието е задължително, ама няма кой да прилага закона в пълната му строгост. Викаш, понеже сега е демокрация, да оставим народа неук и прост, защото някой нямал желание да ходи на училище. Е, някои съветски мишоци точно на това разчитат - на кебапчета, бира и гюбеци по площадите, стига раята да гласува за правилната партия.

Ха-ха-ха, като Северна Корея сме били :banana::lol:

^^
^^Разбира се,че не всичко е било китка по времето на СОЦ-а,но някои неща като образование,културата на хората,обноските помежду им и реда в държавата са били непоклатими.Много се е държало и залагало на това.Не че пак е нямало мързеливи хора,на които не им се е ходело на училище,на работа и т.н. но са били рядкост.Най-вече се е държало на всичко българско,строяло се е много за благото на страната и нацията.А сега всичко построено по онова време или се събаря или се продава.Освен това е пълно с продажници,изключително много дупедавци има,начело с ония 240.

Да видиме стари кадри на Бригадата удърник на село Прослав

http://youtu.be/Odp2NFWjGEA

Партията не прощава дори и на Народните реклами