Monuments | Паметници

[Turnovec]

...

Forget Your Past


Монументалните паметници от времето на комунизма през погледа на фотографа Никола Михов

Графитът ‘’Forget Your Past’’ над входа на дом-паметника на БКП на връх Бузлуджа, илюстрира съдбата на паметниците от времето на комунизма. Някога символ на гордост за всеки град, днес повечето от тях са запуснати и разграбени.
Посветени на Съветската армия и Септемврийското въстание или на Сръбско-българската война и Априлското въстание, всички те споделят една и съща съдба – да бъдат безмълвен символ на забравеното минало.
Днес въпреки демонтирането на голяма част от монументите в България има над 150 паметника, построени между 1945 и 1989 г. След промените много от тях не са припознати от държавата и остават без собственик. Никой не разполага със сведения за точния им брой, а информация за авторите и историята им липсва.
Серията ‘’Forget Your Past’’ хвърля светлина върху най-внушителните монументални комплекси в България, построени в периода 1953 – 1985 г. Освен композираните в диптих снимки, проекта включва и подробни сведения за архитектите, скулпторите и за историята на всеки паметник. Серията е реализирана в рамките на проекта ‘’Следа’’, който обединява творци и архитекти около идеята за приобщаването на паметниците от времето на комунизма в градската среда.
Изложбата ‘’FORGET YOUR PAST – Монументалните паметници от времето на комунизма’’, може да бъде видяна до 29 Номври , в Червената къща в София.През месец октомври изложбата беше показана в Лондон в рамките на „ Месеца на фотографията” , както и по време на фестивала “Zero Budget Festival“ в гр. Вроцлав, Полша.

Фотографът Никола Михов е роден в София през 1982 г. Автор е на самостоятелни изложби в София, Париж, Лондон и Загреб. Участвал е в редица международни групови изложби. Носител на наградата ‘’Фотошкола’’ на международното фотографско биенале “Фодар“ през 2009 г. и на наградата за репортажна фотография от конкурса на Българска фотографска академия през 2007 г. Негови снимки са публикувани в престижните френски фотографски списания PHOTO и Responses Photo.
www.nikolamihov.com www.projet-trace.com

01 Паметник на Съветската армия, Бургас, 1953

Архитект: Минко Минков
Скулптори: Васил Радославов, Анета Атанасова
Височина: 18м.

Паметникът на Съветската армия е разположен в центъра на Бургас. Бронзовите релефи пресъздават сцени от Втората световна война и посрещането на съветските войски в Бургас. В началото на 90-те години монументът се разминава с разрушаване, въпреки усилията на инициативния комитет от граждани, искащи премахването му . Днес той е добре поддържан, но често осъмва украсен със свастики.



02 Паметник на Съветската армия, Пловдив, 1954 г.

Архитекти: Борис Марков, Петър Цветанов, Асен Марангозов
Скулптори: Васил Радославов, Любомир Далчев, ТодорБосилков
Височина: 15м.

Паметникът на Съветската армия е разположен на хълма на Освободителите, в непосредствена близост до Руския паметник, построен през 1881г. Статуята на Съветския войник известен като „Альоша” се извисява над града. Негов прототип е Алексей Скурлатов, войник от съветските части, които влизат в Пловдив на 9-ти септември 1944 г. Неговото лице може да бъде видяно и в други паметници от съшия период. През 1966г. композиторът Едуард Колмановски посвещава песен на паметника на „Альоша”. Песента е официален химн на Пловдив до 1989 г. След политическите промени общинските власти неколкократно вземат решение за демонтирането на паметника като символ на „Съветската окупация”. През 1996 г. руски ветерани живеещи в България заплашват, че ще се самозапалят, ако паметникът бъде разрушен. През 2007г. 50-годишнината от построяването на монумента се отбелязва с празнична заря и с издаване на юбилейна пощенска марка.



03 Паметник на Съпротивата, Видин, 1963 г.

Архитект: Иван Татаров
Скулптори: Христо Симеонов, Методи Измирлиев, Иван Петров
Височина: 24м.

Паметникът на Съпротивата е разположен на брега на река Дунав във Видин. Посветен е на антифашистката съпротива в България. Построен е по случай 40-та годишнина от Септемврийското въстание. След падането на комунизма, паметникът е изоставен. Днес той е покрит с графити и предизборни плакати, а скулптурните композиции са надраскани със свастики и залети с червена боя.

[Turnovec]

...

04 Мемориалeн комплекс Братска могила, Пловдив, 1974г.

Архитекти: Любомир Шинков, Владимир Рангелов
Скулптори: Любомир Далчев, Ана Далчева, Петър Атанасов, Величко Минеков
Височина: 7,4 м.

Мемориалният комплекс „Братска могила” се намира в парка „Отдих и култура”. Монументът символизира тракийска могила, а погледнат отгоре наподобява стилизиран каменен венец. В средата на паметника някога е горял Вечен огън. Дългата 90м. скулптурна група е посветена на загиналите за Освобождението на България от османска власт, както и на жертвите по време на Балканските и двете световни войни. Паметникът е открит на 9 септември 1974 г. от тогавашния държавен глава Тодор Живков, в чест на 30-та годишнина от социалистическата революция. Днес монументът е заключен с вериги и покрит с тагове.



05 Паметник на трите поколения, Перущица, 1976 г.

Архитекти: Любомир Шинков, Владимир Рангелов
Скулптор: Любомир Далчев
Височина: 23м.

Паметникът на трите поколения се извисява на хълма „Власевица” над Перущица. Построен е по случай сто годишнината от Априлското въстание. Три скулптурни групи, с обща дължина над 60м, пресъздават сцени от освободителната борба, Септемрийското въстание и социалистическата революция. След политическите промени през 1989г. червената звезда на върха на монумента е премахната. Днес, тежащият три тона бронзов венец, който покривал символичната костница на героите е изчезнал, а пътеките към паметника са обрасли с бурени.





06 Мемориален комплекс Априлци, Панагюрище, 1976 г.

Архитекти: Богдан Томалевски, Иван Николов
Скулптор: Димитър Даскалов, Секул Крумов, Величко Минеков
Височина: 13м.

Априлци е първият мемориален комплекс в България, издигнат е на хълма “Маньово бърдо“ над Панагюрище, в чест на Сто годишнината от Априлското въстание. На това място на 30 април 1876 г. са се водили едни от най-кръвопролитните сражения по време на въстанието. При потушаването му, Панагюрище е опожарено до основи. Днес паметникът е надраскан с надписи: Propaganda, Nike , Боровец, България над всичко. Общинските власти планират да инвестират 1,5 милиона евро в обновяването на монумента и създаването на спектакъл „Звук и светлина” с цел да го превърнат в туристическа атракция.

[JloKyM]

Самарското знаме Стара Загора | Samarsko zname Stara Zagora
1978

архитекти: Богомил Давидков и Благовест Вълков
скулптури:Крум Дамянов и Божидар Козарев
височина: 50 метра


В чест на загиналите на мястото на боевете в Стара Загора е построен един от най-големите паметници в България. Намира се в квартал „Самара” и се вижда от почти всяко място на града. Построен е по случай 100 годишнината от Руско-турската война. Скулптурите са Крум Дамянов и Божидар Козарев, а архитекти Богомил Давидков и Благовест Вълков. Бетонната конструкция е висока точно 50 метра и наподобява развято знаме. Стъпалата към монумента са точно 100, а в самите му основи се намира костница. До знамето на вечна стража са поставени шестима български опълченци и един руски офицер, като те символизират шестте български дружини, които са участвали в боевете под руско ръководство. На гърба на монумента е изобразен Червен кръст, какъвто медал получава и самото знаме.

[Turnovec]

...

07 Мемориален комплекс Бранителите на Стара Загора, Стара Загора, 1977 г.

Архитекти: Борис Давидков, Благой Вълков
Скулптори: Крум Дамянов, Божидар Козарев
Височина: 50м.

Мемориалният комплекс Бранителите на Стара Загора е построен по случай Сто годишнината от битката за Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война. Сто стъпала водят към високата 50 метра бетонна конструкция, символизираща Самраското знаме. В основите на монумента е вградена костница, до нея на вечна стража стоят фигурите на един руски офицер и шестима български опълченци, символ на Шестте български дружини, които за първи път влизат в бой, под командването на руските офицери. След политическите промени паметникът е занемарен, Вечният огън угасва, а един от българските опълченци се разделя с щика си. Част от плочките около паметника са метални и са произведени в местния стоманодобивен завод. След 1989 г. циганите започват да крадат плочите за старо желязо, а българите задигат мраморните блокове за надгробни плочи.



08 Парк-паметник на Българо-съветската дружба, Варна,1978 г.

Архитект: Камен Горанов
Скулптори: Альоша Кафеджийски, Евгени Баръмов
Височина: 23 м.

Паметникът на българо-съветската дружба cе намира на хълма „Турна тепе”. На това място, при боевете за Варна по време на Руско-турската война от 1828 г., е било разположено руското командване. Паметникът е построен за седем месеца, с помощта на 27 000 доброволци. За изграждането му са използвани 10 000 тона бетон и 1000 тона арматурно желязо. Околните пространства са залесени с над 20 000 растения. Вечер паркът е бил озвучаван от Седмата симфония на Шостакович, а осветения oт 180 прожектора монумент се виждал от километри навътре в морето. Паметникът, заедно с книжарницата и бомбеното убежище към него са изоставени в началото на 1990 г. Днес от Вечния огън не е останала и следа, а бронзовите букви от надписа „Дружба от векове за векове” са изчезнали. Вътрешните пространства, използвани за партийни мероприятия, са превърнати в склад за стари автомобилни гуми.





09 Арка на Свободата, Беклемето, 1978 г.

Архитект: Георги Стоилов
Скулптор: Величко Минеков
Височина: 35 м.

Арката на Свободата е разположена на връх „Горал тепе” в Стара планина, на 1550м надморска височина, в средата на прохода Троян – Кърнаре. От тук преминават руските войски, командвани от ген. Карцов, по време на Руско- турската война през зимата на 1877 г. Паметникът е посветен на българо-съветскта дружба и Сто годишнината от освобождението на България.

[Turnovec]

...

12 Комплекс – паметник „Създатели на българската държава”, Шумен, 1981г.

Архитекти: Георги Гешев, Благой Атанасов
Скулптори: Крум Дамянов, ИванСавов
Художникник: Владислав Паскалев
Височина: 52 м.

Мемориалният комплекс „Създатели на българската държава” е разположен на хълма „Илчов баир” край Шумен. Намира се на 450 метра надморска височина и се вижда в радиус от 30км. Построен в чест на 1300 – годишнината от създаването на Българската държава. Паметникът пресъздава важни моменти от историята на Първото българско царство – от Хан Аспарух до Цар Симеон. Архитектурният обем на мемориала се състои от осем бетонни тела оформящи спирала – символ на историческия просперитет. Той се допълва от 21 скулптурни композиции и мозайка-триптих – най-голямата мозайка на открито в Европа. На върха на паметника се извисява фигура на лъв- символ на българския дух, изработена от 2000 гранитни елемента с тегло 1000 тона. От откриването си до днес комплексът е посетен от над два милиона души, а от 1992г. желаещите могат да сключват граждански брак на паметника.





13 Паметник „1300 години България”, София, 1981 г.

Архитекти: Александър Баров, Атанас Агура, Владимир Ромeнски, Александър Брайнов
Скулптор: Валентин Старчев
Височина: 35 м.

Паметникът е построен през ноември 1981 г. по случай 1300 годишнината от създаването на българската държава. Трите преплитащи се структури символизират миналото, настоящето и бъдещето. Паметникът се намира върху мястото, на което тогава са се намирали паметните плочи с имената на българите загинали във войните. Построен за рекордните осем месеца, монументът не е одобрен от приемателната комисия заради некачествено строителство. Мраморните плочи започват да падат още на следващата година, а след 1989 г. паметникът е оставен на саморазрушение. През 2001 г. по случай посещението на Папа Йоан Павел II около него е поставена ограда. През 2009г., след дълги дебати започва преустройството на на монумента, който е изцяло покрит с рекламни пана. Днес, всички плочи са премахнати, а крайния проект предвижда паметникът да бъде боядисан в оранжево и червено.



14 Пантеон на безсмъртните , с. Гургулят, 1985 г.

Архитект: Георги Стоилов
Височина: 20 м.

Пантеонът е издигнат в чест на Сто годишнината от Съединението на България, Сръбско – българската война и загиналите в Сливнишката епопея войници, офицери, доброволци и жители на с. Гургулят. За построяването на паметника са отпуснати 600 000 хиляди лева от фонд „1300 години България”. Изграденият от червен бетон монумент има формата на пресечена пирамида, с площ 700 кв. метра . В центъра му е разположена статуя, символизираща Майка България, скърбяща за загубените си чеда. Тя е изработена от от кварцит, подарен от Съветския съюз. Същият камък е използван в мавзолея на Ленин в Москва, както и в гробницата на Наполеон в Париж. След политическите промени паметникът е занемарен. Днес изчезналите бронзови букви с имената на героите са заменени с пластмасови табели.



…

Имаме сериозно наследство, от нас зависи дали ще стъпим върху него без да се комплексираме от миналото си или просто ще извършим поредното заличаване – обезличаване. Вие как мислите имаме ли нужда от такова минало или не?

[Der Rattenfänger]

Паметника на Съветската армия в Плевен:

преди



сега



Братската могила в Плевен:

преди



сега



Това са двата паметника,останали от онова време,макар и преправени.Единственият който е останал в същия си вид е този на майка България,който обаче е занемарен тотално.Явно хората просто променят историята според това накъде духа вятъра,което е лошо.Според мен трябва да останат някои от тези паметници за да напомнят на тази епоха.В Плевен останаха само тези паметници,като бяха премахнати безброй такива на различни партизани,партийни функционери,Ленин и т.н.

[TERZIev]

май забрай 1300 грозен паметник българия?
уникално грозни бетонни боклуци, но съм съгласен да останат 5-6 големи паметника, но тоя альоша в пловдив,... трябва да бъде премахнат ..просто е гнусен

[gad222]

Originally Posted by TERZIev

май забрай 1300 грозен паметник българия?
уникално грозни бетонни боклуци, но съм съгласен да останат 5-6 големи паметника, но тоя альоша в пловдив,... трябва да бъде премахнат ..просто е гнусен

ТИ СИ ЛУД!!!
Аз съм от Пловдив и не си давам Альоша!!! Аз уважавам историята ни. Не искам бъдещите поколения да правят същите грешки!

[TERZIev]

ае няма си играем кой колко обича исорията.... обаче огромен паметинк на руския комунист да има да са извишава на тепето е по добре отколкото на аспарух(премерно)

харесвами как бай тошо е строил другарката с червената връзка и автомата

[Ivanski]

Стига с тези клиширани мнения на 'експерти по бетона', такива модернистски паметници има в цяла Европа. Тук има и по-лоши но и добри паметници в този стил, макар и доста от тях да са пречупени през призмата на режима.
Паметника край Шумен примерно е страхотен, такива се ценят навън и има подобни на доста места ,който невярва да си направи справка - информация бол. Но друго е да си си специалист по default.

[Death NoVa]

В.Търново - паметник Майка България


Паметника „Асеневци“

[Vojvoda]

Откриване на паметника на полк. Константин Каварналиев - http://www.dariknews.bg/view_photo_t...1330&see_all=1

[AnonymvsBeaver]

Originally Posted by Vojvoda

Откриване на паметника на полк. Константин Каварналиев - http://www.dariknews.bg/view_photo_t...1330&see_all=1

Az pomislih che stava duma za pametnika do Doyran v MK..

[Stelian]

memoriala na Hristo Botev vuv Vraca

[Stelian]

pametnik na Sofronni Vrachanski vuv Vraca

[dbux]

Тези монументи от времето на соц-а винаги са ми стояли някак твърде агресивно и пощло. Сякаш са демонстрация на това колко много бетон има в нашата държава...
Тази идеализация на Съветската армия е толкова повърхностна, че всеки необременен от съответните доктринерски възгледи човек би се изсмял на инфантилната им театралност. Дори и да приемем за историческа истина радушното посрещането на войските, пак има нещо много изкуствено в тези братски целувки или прегръдки между войници - погледнете и скулптурите на Паметника на Съветската армия (София) и "бгирадирите" (или каквито са там) на моста на Перловската река при новата спирка на метрото. Напълно липсва всякаква искреност!
Личи единствено някаква страхотна войнстваща агресия - това се подсилва и от чудовищните количества излят бетон, навяващи асоциация с нещо силно, тежко, премазващо. Да не говорим за наличието на толкова много автомати, пушкала и прочие!
Това последното (внушението за смазваща сила) всъщност е много типична черта на тоталитарното изкуство както на СССР и сателитите й, така и на нацистка Германия...

==============

Ето пример за наистина добър паметник:


Без излишна демонстрация на сила и мощ, без престорена човечност! Един съвсем скромен, но в същото време прекрасен, паметник в сърцето на София от скулптура Маpко Маpков. Патриарх Евтимий е представен като достоен човек, като личност (контраст с квадратните фигури на Шуменския паметник или с по военно му безличните глави на тези над Варна), с най-точния атрибут, говорещ всичко за портретувания - кръстът.
Помислете си, няма ли причина точно паметника на Патриарх Евтимий да е толкова предпочитано място за срещи? Там винаги е оживено, сякаш има някаква притегателна сила. А тя е именно тази човечност и доброжелателност.

[3tmk]

08 Парк-паметник на Българо-съветската дружба, Варна,1978 г.Вечер паркът е бил озвучаван от Седмата симфония на Шостакович, а осветения oт 180 прожектора монумент се виждал от километри навътре в морето.

Now I would love to find an old photo of that!

[dEStRUktOoO]

[Vojvoda]

Може би най-разпространеният вид паметник у нас е бюст-паметникът - изображение до пояса (главата, раменете и торса), поставено върху постамент, наречен пиедeстал. Най-често използваният материал е мрамор. Разпространен е още в Древен Египет и Древна Гърция, но се радва на особена популярност в Рим по време на императорската епоха.

Васил Левски - идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО).


Петър Хаджиберович Берон е български просветител, учен, енциклопедист, педагог, философ, лекар и естественик.


Христо Ботев - български национален герой, революционер, поет и публицист, роден на 25 декември 1847 г. (нов стил — 6 януари 1848 г.) в град Калофер в семейството на учителя, книжовник и обществен деец, даскал Ботьо Петков (1815-1869) и Иванка Ботева (1823-1911).


Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е български поет и революционер, войвода на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.


Иван Минчов Вазов е класически български писател, наричан често "патриарх на българската литература". Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи: Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е бил академик на БАН и министър на народното просвещение от 7 септември 1897г. до 30 януари 1899г. от Народната партия.


Алеко Константинов, познат под псевдонима Щастливеца, е български писател, общественик и основател на организираното туристическо движение в България.

[Vojvoda]

Димитър Николов Асенов, по-известен като Хаджи Димитър, е един от най-значимите български войводи. Загива едва 28 годишен след тежко сражение на четата му с османски части. По повод смъртта му Христо Ботев написва едноименната поема


Димитър Талев Петров-Палисламов (1 септември 1898, Прилеп - 20 октомври 1966, София) е изтъкнат български писател, автор на тетралогията "Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден" и "Гласовете ви чувам".


Димитър Тодоров Димов е български писател и драматург, ветеринарен лекар, професор по анатомия на гръбначните животни. Утвърждава в българската литература модерен художествен стил, който се отличава с психологическо проникновение, интелектуална задълбоченост, остра конфликтност и тънък усет към богатството на езика.


Георги Николов Делчев или Гоце Делчев е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Национален герой в България и Република Македония.


Дамян Йованов Груев, известен повече като Да̀ме Груев, е български революционер, деец на българското национално-освободителното движение в Македония и Одринско, един от основателите и идеолозите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Наричан и "Волята на организацията".


Васил Ангелов Петлешков е български революционер, водач на Априлското въстание в Брацигово. Местни чорбаджии предават Петлешков на турците след разгрома на въстанието. Жестоко е измъчван, като е бил разпитван и горен между три огъня, издъхнал в покрайнините на Брацигово, на път за разпит в Пловдив. Негови са думите "Сам съм, други няма! Аз водих, аз ръководих, други не търсете!"