Sliven | Сливен

[benjaminn]

Originally Posted by zzibit

На ъгъла на кои улици се намира кафявата нова сграда?

[zzibit]

Харесва ми че Сливен има разноцветни сгради. Добра промяна на фона на комун. брутализъм.

[Vojvoda]

Originally Posted by benjaminn

На ъгъла на кои улици се намира кафявата нова сграда?

Питаш за тая срещу розовата сграда, нали? Улиците би трябвало да са “Хаджи Димитър” и “Никола Карев”...

[Vojvoda]

Is that a lunch at the home of a priest at the end? Sliven in 1941

[Vojvoda]

image hosted on flickr


Eastern part of Sliven, Klutsohor and Komluk districts
image hosted on flickr


image hosted on flickr


image hosted on flickr


image hosted on flickr


image hosted on flickr


image hosted on flickr

[Vojvoda]

image hosted on flickr


image hosted on flickr


image hosted on flickr


image hosted on flickr


image hosted on flickr


image hosted on flickr


image hosted on flickr

[Vojvoda]

image hosted on flickr


image hosted on flickr


image hosted on flickr


image hosted on flickr


image hosted on flickr


image hosted on flickr


image hosted on flickr

[Vojvoda]

image hosted on flickr


image hosted on flickr


Few of the 'lost beauty' type
image hosted on flickr


image hosted on flickr


image hosted on flickr


image hosted on flickr


image hosted on flickr

[zzibit]

много добре. Сливен не заслужава лошото си име. ама покрай тези мангали не се живее лесно.

[benjaminn]

Някаква латино нотка усещам тук

Originally Posted by Vojvoda

image hosted on flickr

Иначе супер снимки, браво! Дано оправят сградите и със занемарени фасади, защото са действително красиви.

[Dobson]

Стига с тея мангали дееее, те се изнесоха в Ямбол вече! Хайде спрете се! Очевидно е, че значително намаляха! А и Сливен вече далеч не е града с най-много цигани - заинтересувайте се малко от статистиката! Иначе снимките са прекрасни! Браво Войвода! Особено оная с оградата (с макрото дето е правена е супер)!!

Originally Posted by zzibit

много добре. Сливен не заслужава лошото си име. ама покрай тези мангали не се живее лесно.

[Viva_Bulgaria]

Много хубави снимки

[patsone]

Много хубави снимки,браво-радвам се да видя града в такава светлина!Нека който асоциира Сливен само с циганите,сутеньорите и г-н кмета се замисли...

[Vojvoda]

[Vojvoda]

[Vojvoda]

Съдържателят се казва Юмер
image hosted on flickr

[TERZIev]

Originally Posted by Vojvoda

Съдържателят се казва Юмер

и ко кат са казва юмер?

[Vojvoda]

"Спомен от миналото, памет за бъдещето" е мотото на изложбата, чийто автор е сливенският фотограф Георги Илиев. Старите снимки той е събирал близо 30 години, описвал ги е в дневник и е съхранявал негативите. Днес на изложените фотопана възкръсват облика и колорита на отминалия град, ранната младост и последните дни на сгради, улици и градини, които днес едвам се разпознават, след толкова превратности на историята и сливенското градоустройство.

"Фотоизложбата „Спомен за миналото – памет за бъдещето“ събужда въображението за града ни, преминал през сурови изпитания и възходи на минали епохи - каза в словото си при откриване на изложбата скулпторът Светослав Милев. - Светлината от миналото му се процежда през времето, за да мъждука и днес ту в едно, ту в друго съхранено материално свидетелство или предание.

Какъв ли е бил онзи средновековен град, който арабският пътешественик е видял и описал? Стигналите до нас негови думи днес не само разпалват желанието ни да надникнем назад, но са и жалон, документален репер, за вековното му съществуване. Днес тези думи ни изпълват с догадки, защото, уви, предходници и следовници, живели в неговата материална и духовна територия, са заличавали волно или неволно очертанията на тази територия. Най-често, водени от амбиция да оставят своя следа.

Свидетели сме в по-ново време, че лозунги от типа „Да превърнем Сливен в социалистически град“ или още от по-ново време - „Да изградим нов европейски град“, водят често до печални и непоправими резултати. Като приемаме с примирение неумолимия ход на времето, което изгражда и руши, променя и обновява материалния свят, нека си даваме сметка за връзката, която го споява и осмисля.

Тази изложба е добър повод за размисъл в тази насока. Защото, ако не бяха съхранени изложените тук няколко стари гравюри, можехме ли да си представим разгърнатия делнично и някак приказно град под импозантните „Сливенски Алпи“ по думите на Феликс Каниц ?

А съхранените чрез „камера-обскура“ спомени за улици, сгради, хора и площади ни карат да се взираме във вчерашния ден на града, който обитаваме днес, мъчим се да си представим как е изглеждал . Самите тези обекти на някогашните фотографи се явяват ориентир във времето – преди събарянето или преди строежа на една или друга сграда. Как са изглеждали някога и как са се променили сега, ако са цялостно или частично оцелели. Ето Стария бряст - линеещ и пред загиване преди половин век, по чудо въззел се за нов живот... Така е и с някои сгради – порутени, олющени, днес за радост - с променен облик.

Ако се застоим малко повече пред тези снимки на старите фотографи, за жалост имената на някои от тях не можем да посочим, ще можем да проследим например как в района на опожарената чаршия и някогашния абапазар е съграждан бъдещият център на днешния град, където и до днес съжителстват сгради от различни десетилетия назад. В едно неголямо пространство, белязано от старата часовникова кула, храма „Свети Димитър“, Стария бряст и кварталчето с маазите, се появяват читалище „Зора“, две гимназии, кметството, митрополията, паметника на войводата и сливенските възрожденци. А в по-ново време – театърът, съдебната палата и други сгради с различни архитектурни стилове. В същото това време на градеж, неоправдано изчезват емблематични сгради, жертвани от властническа и комерсиална амбиция.

Част от изложените фотографии са били отпечатани на пощенски картички. Като пощенски гълъби те са разнасяли образа на Сливен с поздрави до близки и далечни места. Ето, че стигат и до зрителите на тази изложба. Други от снимките десетилетия са били съхранявани в лични албуми и са предавани като семейна ценност.

В тази изложба, благодарение на един граждански акт на фотографа Георги Илиев, те стават достояние на по-широка публика. В продължение на повече от 30 години, с изострения си нюх на професионалист фотограф, той издирва, събира и съхранява тези фотографии. Някои са попаднали преди него в полезрението на неговото семейство - чрез дядо му, който е известен сливенски адвокат в недалечното минало. Обяснимо е желанието на Георги Илиев събраният материал, или поне част от него, както е в случая, да бъде споделен и видян от повече сливенци. Намират се и съмишленици и спонсори за това и изложбата е факт.

Не е трудно да се види, че подборката е направена така, че в нея са попаднали фотоизображения именно от градската среда, а не от фамилната например, която би била не по-малко интересна. Няма да е пресилено, ако в този жест на нашия съгражданин видим не само един отминал образ на любимия град, но и индиректни въпроси, които този образ предизвиква и на които дължим отговор. И то преди да е избледняла паметта и да са закърнели сетивата ни. Навярно без памет се живее удобно. Но без достойнство", каза Светослав Милев.

Старият сливенски конак, на мястото на който е била посторена Общината, църквата "Света София" още по време на турско, изгледи от Сливен от края на ХІХ век, площад "Хаджи Димитър", но без паметника, строителството на Кметството, хотел "Търговски", едновремешният ресторант "Старият бряст", старата зала на читалище "Зора", фабриките в Асеновското дефиле, новопостроената сграда на сега рушащата се Тубболница, Градската градина от началото на ХХ век, Минералните бани в пълния им блясък, първият влак на току-що построената сливенска гара, някои от къщите на видните сливенски фабриканти и търговци, строени по европейски скици и образци, панорамни изгледи от града през различни епохи и десетилетия и още много уловени от фотографския обектив кътове, мигове и спомени от пътя на Сливен през годините могат да се видят на тази изложба - предколеден дар от един фотограф-сливенец за нас.

"Тази изложба посвещавам най - вече на младото поколение. Искам то да разбере какъв град е бил Сливен преди години, какъв е сега", каза на откриването Георги Илиев.

Слаба работа на фоторепортера, но то е то!

[Vojvoda]

За кратко време градът става свободна територия. Руснаците основават дипломатическа мисия, а българите събарят джамиите, прогонват турците, носят шарени дрехи, оръжие, яздат коне, включват се в освободителните войски, празнуват и се веселят. С подписването на Одринския мирен договор "леснотията" свършва, за да започне разсипията.

По това време Сливен наброява 20 000 души, повечето от които православни българи. В опита за история на града Симеон Табаков твърди, че мнозинството от тях са потомци на местни жители, запазили средновековни обичаи, облекло, книги, украшения, паметници на културата.

Но руснаците са принудени да се изтеглят. На север със себе си те подкукуросват и старите сливенци, над 10 000 души само градско население, рядко предприемчиво и родолюбиво, което е превърнало Сливен в процъфтяващ център на индустрията в Османската империя. За да не оставят нищо в ръцете на озверелите турци, вместо кърджалиите, те самите разрушават къщите и манифактурите си.

[Vojvoda]

Паметикът, който сливенци наричат “Орлето”, е изграден в знак на почит към храбростта на прославените офицери и войници от Седми конен полк. Автори на монумента са скулпторът Никола Димитров и Панайот Ципоранов. Осветен е тържествено на 28 ноември 1928 г. от Сливенския митрополит Иларион. След края на Първата световна война Франция настоява нейни представители лично да разформироват полка, имуществото му да бъде предадено на съглашенските сили, а конете трябвало да се продадат или умъртвят. В знак на протест сливенци свалят всички подкови от животните и с тях поставят арматурата на бъдещия паметник. През 1996 г. той е обновен с крупни дарения от Националнен дарителски фонд “13 века България”, Общински съвет - Сливен, командването на Трета българска армия и клуб “Отворено общество” – Сливен. Надписът на плочата на гърба му с малко думи изключително изразително говори и за полка, и за подвига, и за признателността:
“1912 – 1918
Конници – хала от цвил, звон,
Ура, тропот и трясък…
Подвиг славен
От саблен блясък! Поклон!
5 офицери, 5 подофицери и 82 конници
Чорлу, Букова глава, Лерин, Върбени
Баница, Томорос, Охрид, Ресен.
7 к. форм. Добрич 1.8.1901 г.
разф. Сливен 1.3.1928 г.
съгр. 1928 г. от скулптора Н. Димитров”





Повече за историята на полка - тук