Много сериозни обещания,явно много разчитат на парите от Тол системата
АПИИнж. Атанасов: През 2018 г. АПИ ще стартира търгове за строителство за над 3,5 млрд. лв.
27.02.2018 17:45
През 2018 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ ще стартира тръжни процедури за строителство за над 3,5 млрд. лв., съобщи председателят на Управителния съвет на АПИ инж. Дончо Атанасов на XIII-та Годишна конференция „Стратегическа инфраструктура и инвестиции 2018 – кохезия и свързаност“.
Със средства от фондовете на ЕС ще се финасира изграждането на участъка от АМ „Струма“ през Кресненското дефиле. Всички останали проекти ще бъдат реализирани с национално финансиранe и затова е важно колкото се може по-бързо да заработи тол системата, която ще осигури средства за развитието и модернизирането на пътната мрежа, заяви инж. Атанасов.
Най-голямата поръчка, която предстои да стартира тази година е за изграждането на лот 3.2 от АМ „Струма“ през Кресненското дефиле. Индикативната й стойност е над 830 млн. лв. Построяването на пътя през дефилето е национална кауза и в следващите месеци ще стартираме обществените поръчки за избор на строители и надзор за отсечката между Крупник и Кресна. Целта ни е през следващата година да започнат строителните работи и да не загубим и евро от осигуреното финансиране от ЕС, подчерта председателят на АПИ. Той съобщи, че напредва строителството на лот 3.3 между Кресна и Сандански и се очаква до края на годината обектът да бъде готов, което е с около 6 месеца предсрочно. Работата в участъка от Благоевград до Крупник също се изпълнява в график.
Другият важен проект е доизграждането на АМ „Хемус“. Поели сме ангажимент до 2025 г. автомагистралата да бъде готова, защото строителството и на „Хемус“, и на АМ „Русе - Велико Търново“, и на Видин - Ботевград ще даде сериозен тласък в развитието на Северна България, заяви инж. Атанасов. През т. г. ще стартират търгове за изграждането на 6 участъка от АМ „Хемус“ и ще започне строителството на отсечките Ябланица - Боаза и Белокопитово - Буховци /общо 26 км/. За тях има избрани изпълнители и подписани договори.
За три участъка, с обща дължина 50 км, за които м. г. беше възложено проектиране, тази година е предвидено да стартират процедурите за строителство и надзор. Това са отсечките Боаза – пътен възел „Дерманци“, п. в. „Дерманци“ - п. в. „Каленик“ и от „Каленик“ до пресичането с пътя Плевен - Ловеч. Индикативната стойност за строителството на трите участъка е 457 млн. лв. без ДДС. Другите три участъка от АМ „Хемус“ ще бъдат възложени на инженеринг. Това са отсечките от път II-35 Плевен - Ловеч до пресичането с път III-301 Александрово - Летница, от път III-301 до пресичането с път III-303 Бутово – Павликени и от път III-303 до пресичането с път I-5 Русе – Велико Търново. Общата дължина на тези отсечки е 85 км. Индикативната стойност на търговете е 700 млн. лв.
Тази година ще стартират и обществените поръчки на инженеринг за АМ „Русе - Велико Търново“, в участъка от Русе до обхода на Бяла и обходният път на Бяла. Това са 75 км от общо 133 км от дължината на автомагистралата, каза инж. Атанасов. Индикативната стойност на поръчките е близо 550 млн. лв.
Друг ключов проект е Видин – Ботевград, тъй като с цялостното хомогенизиране и модернизация на трасето от Дунав мост II ще се осигури бърза и удобна връзка с автомагистралите „Хемус”, „Тракия” и „Струма”. Трасето е с дължина 167 км и тази година ще стартират тръжните процедури за строителство и надзор на 85 км от направлението. Ще започнем от най-сложните участъци Мездра – Ботевград /33 км/ и Видин – Ружинци /52 км/. Общата индикативна стойност на търговете за двете отсечки, които ще са с магистрален габарит, е 760 млн. лв. Проектът ще бъде изпълнен със средства от републиканския бюджет. Работим и по подготовката на останалите отсечки от направлението Видин - Ботевград и целта е през следващата година да открием тръжните процедури и за тях, заяви инж. Атанасов. Той съобщи, че стартира и прединвестиционно проучване за тунел под „Петрохан“, с който ще се осигури най-къса връзка на Северозападна България със столицата.
...
По въпроса за най-слабо развитите региони в страната, най-вече Северозападния.
...
Установихме контакти с българската администрация, за да определим един или два пилотни проекта в България, за да може да имаме по-индивидуализирани решения за периода след 2020 г., за да ускорим вътрешното сближаване. Но все още сме в много ранна фаза и не мога да ви кажа повече. Естествено, ние отчитаме, че инфраструктурните компоненти, като пътна инфраструктура в тези региони, е част от уравнението, но проблемът е много по-голям, свързан е с демографията в някои региони, както и с процеса на деиндустриализация. Проблемът е комплексен, обаче ние имаме ангажимент да работим по този проблем и това е ангажимент на държавите членки, също така и на регионалните и местни заинтересовани страни, за да се стигне до решение, нещо което възнамеряваме да изградим по пътя си към периода след 2020 г. На този етап е трудно да се установи бюджет, приоритети, но със сигурност най-слабо развитите региони са ключов приоритет за нас и е необходимо по-добре да разработим мерките си под националното ниво.
...
АПИДо декември 2021 г. ще е готов пътят Видин – Ботевград, ще струва 1,6 млрд. лв.
07.03.2018 13:11
Пътят Видин-Ботевград ще бъде завършен до декември 2021 година, а най-тежките участъци ще са готови до края на 2020 година. Тези срокове бяха записани в решение на оперативно заседание на Министерския съвет днес, което е продължение на управленската програма за мандата 2017-2021. На правителственото заседание присъстваха областните управители на Видин Албена Георгиева, на Враца Малина Николова и на Монтана Росен Белчев, както и представители на протестиращите граждани от Видин.
За реализацията на проекта е съставен конкретен времеви график с ясни и последователни стъпки, които да се изпълняват, каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. Той посочи, че с изграждането на модерна пътна инфраструктура по направлението Видин – София ще се осигури още скоростно и комфортно придвижване на трафика от Дунав мост 2 към вътрешността на страната и към Егейско море по направлението на европейски транспортен коридор № 4.
За изграждането на пътя Видин – Ботевград е предвидена реализация на 6 участъка:
Етап 1 „Видин – Димово” – с дължина 35,7 км.
Етап 2 „Димово – Бела – Ружинци” – с дължина 22,3 км.
Етап 3 „Ружинци – Монтана” – с дължина 40,3 км.
Етап 4 „Монтана – Враца” – с дължина 28,7 км.
Етап 5 „Враца – Мездра” – с дължина 9 км – рехабилитация.
Етап 6 „Мездра – Ботевград” – с дължина 33 км.
Изграждането им ще бъде разделено на няколко проекта, при подготовката на които се спазват всички законови и подзаконови нормативни актове и регламентираните процедури. До 10 дни ще обявим обществените поръчки за най-тежките участъци. Тях ще завършим до края на 2020 г., информира министър Нанков. Той съобщи, че общата стойност на проекта е 1,6 млрд. лв., които ще бъдат осигурени от бъдещи постъпления от тол такси и електронни винетки.
Николай Нанков съобщи още, че е планирано проектното трасе на скоростния път да бъде разположено извън населените места по направлението и ще изведе транспортното движение от моста над р. Дунав при гр. Видин към гр. София. Част от трасето до Монтана е планирано да бъде с габарити на магистрала – с по две платна за движение и аварийна лента. В тежкия участък от Мездра до Ботевград ще бъде изграден скоростен път с по две ленти за движение във всяка посока, посочи регионалният министър.
Министерският съвет прие и решение за подкрепа реализацията на проект за тунел под прохода „Петрохан“, който ще бъде подготвен за концесия. Предвижда се още през месец май тази година Агенция „Пътна инфраструктура“ да проведе процедура за избор на изпълнител на прединвестиционно проучване за тунелно преминаване през прохода. „За Петрохан сме се разбрали – държавата го подготвя за концесия. Ще предлагаме проекта на инвеститори, които идват в България“, каза министър-председателят Бойко Борисов. Той посочи, че в момента средства от бюджета не могат да бъдат обещани, но може да се подготвят всички процедури, да е готов за концесиониране и да се направи опит за публично-частно партньорство. „Коридор № 4 е изключително важен, защото прави смисъл и на магистрала „Струма“, връзвайки топлото море, осигурява връзка от Солун през София, Видин, към Братислава и Будапеща“, добави премиерът. И отбеляза, че от забавянето на въвеждането на тол система заради обжалвания дневните загуби са от 1,5 млн.лв. „Сметнете по 1,5 млн. лв. на ден ако даваме един ден на Видин, един ден на Монтана и един ден на Враца“, добави премиерът. Вицепремиерът Валери Симеонов, както и министър Нанков отбелязаха, че двата проекта са заложени в програмата на коалиционното правителство и ще бъдат изпълнени в сроковете.
Росица Кирова, представител на протестиращите от Видин, благодари на премиера за това, че е направил необходимото двете решения да станат факт. Тя заяви, че изричното решение на Министерския съвет означава, че правителството има волята да изгради пътя при спазване на сроковете и заложените етапи и параметри. Това ще даде възможност за развитие на регионите и за безопасно и сигурно пътуване за всички, които живеят в този край на България, допълни г-жа Кирова.
Областният управител на Враца Малина Николова също благодари за приетите решения.
Във връзка със западните Балкани, Борисов донякъде успя да върне вниманието на ЕК върху пан коридорите.То хубаво ще бъдат обявени търгове за различни отсечки, но ефектът от тол системата ще се усети не по-рано от втората половина на 2019, даже от началото на 2020. Ако искат да не губят време и действително да строят афишираните лотове, няма да стане само с пари от бюджета. Трябва да се действа активно със съответните европейски банки (ЕИБ, ЕБВР).
Освен това е пропуснат тунел Шипка в списъка с проектите, за когото също ще се заделят частично средства от бюджета.
Любопитно е още нещо, свързано с желанието да се направят/довършат т.н. коридори 4, 8 и 10. Четворката ще се строи от Видин до Ботевград. Десятката също ще се строи от Калотина към София. Но какво става с осмицата покрай морето и от Вардарска Македония?
![]()
https://www.dnevnik.bg/skorost/2018/03/21/3150010_s_trugvaneto_na_tol_sistemata_do_6-7_godini_shte/След въвеждане на тол-системата държавата ще може да ремонтира три-четири пъти повече пътища, като за до седем години могат да се обновят основно всички шосета в лошо състояние. Мнението е на министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков.
Той уточни, че в момента в лошо състояние са около 8000 километра републикански пътища, но при сегашните финансови възможности пълна рехабилитация се прави на до 450 км на година. Нанков каза още, че за основен ремонт са и 12 хиляди километра общински шосета.
Министърът обясни, че със спиране на снеговалежа от началото на следващата седмица започва изкърпването на отворилите се през зимата дупки. Николай Нанков допълни, че краткосрочните ремонти не са решение и от започването на мандата на третия кабинет "Борисов" се търси системно решение. Според него то вече е намерено и от следващата година ще се видят и резултатите.
Николай Нанков поясни, че освен средства от тол системата и бюджета, пари за основни пътни ремонти ще се търсят и от нов фонд за пътна безопасност, който се създава в ЕС. През май предстояла дискусия относно този фонд, като от регионалното министерство вече били подали заявките си до МВР, които ще усвояват средствата.
В отговор на въпрос Николай Нанков обяви, че във вторник започва строежът на 10.3 км от магистрала "Хемус" (от разклона за Велико Търново) до Златна Панега. След около два месеца се очаква да тръгне и работата по трасето на аутобана от Белокопитово до пътен възел Луковци (16.5 км). Министърът обяви, че и двата нови участъка ще се направят за около година и половина вместо за две, но това няма да е за сметка на качеството.
В зависимост от времето до края на година може да започне и строежа на "Хемус" между Ловеч и Плевен (52 км). Министърът посочи, че само с изработването на проекта са спестени 350 милиона лева заради изграждането на 3 тунела и 13 други съоръжения по-малко.