SkyscraperCity Forum banner
1 - 20 of 45 Posts

· Banned
Joined
·
13,680 Posts
То хубаво ще бъдат обявени търгове за различни отсечки, но ефектът от тол системата ще се усети не по-рано от втората половина на 2019, даже от началото на 2020. Ако искат да не губят време и действително да строят афишираните лотове, няма да стане само с пари от бюджета. Трябва да се действа активно със съответните европейски банки (ЕИБ, ЕБВР).
Освен това е пропуснат тунел Шипка в списъка с проектите, за когото също ще се заделят частично средства от бюджета.

Любопитно е още нещо, свързано с желанието да се направят/довършат т.н. коридори 4, 8 и 10. Четворката ще се строи от Видин до Ботевград. Десятката също ще се строи от Калотина към София. Но какво става с осмицата покрай морето и от Вардарска Македония?

 

· Banned
Joined
·
13,680 Posts
Борисов говори за 4, 8 и 10 пред ЕК, защото те касаят най-много страната, а не че с тях се изчерпва свързаността на Западните Балкани.
4-та (Ботевград-Лугож) е включена заради това, че е част от Ориент коридора. Иначе прави връзка с Румъния, която географски не е на Балканите (с изключение на Северна Добруджа). Борисов умишлено е пропуснал коридор 9, защото това е връзка само между България и Румъния, а после отива към Украйна и Русия. 10-та е почти готов (автомагистралата) в Сърбия, ние трябва да направим А7. Остана 8-та с А5 и АМ/СП към Вардарско. Там трябва да се натиска най-вече за съдействие от европейките банки. Реално ако Италия не прояви по-голям интерес за този коридор 8, той ще има още доста да се влачи в Албания и В.Македония. ЖП проектите по 4, 8 и 10 ще отнемат повече време.
 

· Banned
Joined
·
13,680 Posts
Малко игра на числа...

* от СП Видин - 85км
* от А8 - 75км (до Бяла)
* от А2 - 25км (до Буховци; до боаза) + 50км (до Плевен/Ловеч) + 85км (до В.Търново)
* от А7 - 32км
____________________________
Общо ~350км

Остатък:
* от СП Видин - 85км
* от А8 - 60км
* от А2 - 90км
* от А7 - 17км
* от А5 - 95км
____________________________
Общо ~350км

Допълнителни:
* от А8 - 70км (Ст.Загора-Хасково вкл. обходите)
* от СП Гюешево - 70км (Гюешево-Дупница/Яхиново)
____________________________
Общо ~140км

Ако първата група от 350км се прави с пари от бюджета и тол системата, то втората (с изключение на малката част от А7 до София) може да се прави през заеми. И останаха още 130-140км (тол такси и заем), с които заедно със завършването на АМ Струма да се оформи базовият вид на автомагистралната и скоростна мрежа в България. Това са грубо около 1700 километра.

 

· Banned
Joined
·
13,680 Posts
Никой не може да забрани да строим нови пътища от тол системата. Въпросът е, че се чудят как да не бъдат използвани и без това старите ни двулентови шосета и ще ги таксуват и тях. Обаче не могат да определят каква част (50% или чак и 80%). А това се прави по друг начин, със забрани и яки глоби. Поне пътищата, които са дублирани от автомагистрали, не трябва да са платени. Този, който се прави на тарикат, ще плаща много повече (може и над 10 пъти) от таксата ако иначе премине по автомагистралата.
 

· Banned
Joined
·
13,680 Posts
Кохезията досега за какво беше? Искат ли да има свързаност (скоростна инфраструктура) или не, при това без задължаване към други страни извън ЕС? Вероятно на някои стари членки им е писнало да наливат пари в Източна Европа, но има много пътища и в Западна Европа, построени със средства от същите тези европейски фондове. В цяла Европа си плащат тежкотоварните за изминато разстояние по автомагистралите, а в повечето страни плащат и леките коли.
Иначе за една добра мрежа от автомагистрали и скоростни пътища не може да се разчита на винетки и бюджетни средства. България е в незавидно положение, защото като страна, през която може да преминава значителен трафик, на практика се пътува почти за без пари.
 

· Banned
Joined
·
13,680 Posts
Тези заявки влизат в тази тема. Има и малко история на пътната администрация.

Инж. Дончо Атанасов: Следващите две години ще са исторически за пътното строителство - стартираме важни проекти в Северна България

2018 г. и 2019 г. ще бъдат исторически за пътното строителство, тъй като ще стартираме стратегически проекти в Северна България - цялостното завършване на "Хемус", изграждането на автомагистралите "Русе - Велико Търново", "Видин - Ботевград", "София - Калотина" и най-сложният участък от "Струма" през Кресненското дефиле. Убеден съм, че ще се справим с тези предизвикателства, защото имаме и знания, и опит, заяви председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" инж. Дончо Атанасов на тържеството по повод 135-годишнина от създаването на държавната пътна администрация.
В приветственото си слово инж. Атанасов подчерта, че изминалите 5 години и особено 2015 г. са едни от най-успешните години в пътното строителство на модерна България, тъй като със средствата от Европейския съюз автомагистралната мрежа се е увеличила с над 300 км и в момента е около 740 км. Бяхме си поставили амбициозна програма, която изпълнихме напълно, заяви инж. Атанасов.
Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството инж. Валентин Йовев подчерта, че инфраструктурата трябва да се поддържа, доизгражда и развива и за това са нужни значителни инвестиции. С въвеждането на тол системата очакваме над 1 млрд. лв. приходи годишно или около 3 пъти повече, отколкото получаваме от винетните стикери в момента, и тези средства ще се инвестират в поддържане и развитие на републиканската пътна мрежа, заяви заместник-министър Йовев. Знаем, че пътищата не са идеални – има настилки, които са на повече от 20-30 години, но ще сменим подхода и от кърпежи ще преминем към цялостна рехабилитация на компрометираните участъци, които не са ремонтирани от над 30 години, каза инж. Йовев.

Началото на пътната администрация се полага на 3 април 1883 г., с Указ №267 на княз Александър I Батенберг. С него се утвърждават законите за направата, поправката и поддръжката на държавните пътища и на окръжните пътища, както и Правилникът за службата на кантонерите. С първите държавни документи за проектиране, строителство и поддържане на пътищата в Княжество България за първи път се регламентира пътното дело у нас. Двата закона са изработени от княз Михаил Хилков, който е бил управляващ Министерството на общите сгради, земеделието и търговията (МОСЗТ) в кабинета на ген. Леонид Соболев. Към това министерство са били и пътищата на държавата. България посреща Освобождението си с 2 511 километра пътища. В следващите 30 години пътната мрежа нараства близо 4 пъти, като през 1915 г. - в навечерието на Първата световна война, достига над 9 000 км. Приети са редица закони за развитието на пътната инфраструктура, нейната класификация, задължения, отговорности и финансиране. Изграждат се пътищата София - Самоков, Варна - Бургас, Русе - Силистра, Враца - Мездра, Оряхово - Враца, Асеновград - Чепеларе, Пазарджик - Брацигово, Хасково - Кърджали и редица мостови съоръжения. До 1944-та година пътната мрежа достига над 22 000 км. Приети са два закона, които дават сериозен тласък за развитието на пътното строителство. Това са законите за пътищата и за трудовата повинност. Построяват се отсечките София - Мездра, Сливен - Елена, Троян - Кърнаре и Кричим - Девин и редица други. Периодът до 1971 г. е период на модернизация на основната пътна мрежа. Изграждат се направленията Русе - Велико Търново - Килифарево, Подбаланският път София - Карлово - Бургас, проходите на Републиката и Витиня. От 1954 г. в експлоатация е и първият мост над река Дунав при Русе. С новото административно делене на страната през 1959 г. се създават 27 окръжни пътни пътни управления. С разпореждане на Министерския съвет от 19 май 1971 г. се утвърждава изграждането на автомагистралния пръстен на страната в направлението: София - Пловдив - Сливен - Бургас - Варна и София - Плевен - Бяла - Попово - Шумен - Варна, с обща дължина около 1000 км. Той включва трите магистрали "Тракия", "Хемус" и "Черно море". Започва развитието на автомагистралното строителство. В момента републиканската пътна мрежа е около 20 000 км.

https://infrastructure.bg/news/2018...cho_atanasov_sledvashtite_dve_godini_shte_sa/
 

· Banned
Joined
·
13,680 Posts
7.8 млрд. лв. за инфраструктура до 2020 г., 6.2 млрд. лв. - за регионално развитие

Правителството прие Конвергентната програма на България за периода 2018-2021 г. и актуализация за 2018 г. на Националната програма за реформи

Приети са Конвергентната програма на България и актуализация на Националната програма за реформи. Конвергентната програма се изготвя ежегодно, в съответствие с правилата на Пакта за стабилност и растеж на ЕС за координация на националните бюджетни политики на държавите членки, и очертава прилаганите ключови политики за поддържане на макроикономическата, финансовата и фискалната стабилност на страната. Разработването на Конвергентната програма следва графика на т. нар. Европейски семестър – инициативата за предварителна координация на икономическите политики в ЕС.

През следващите три години правителството планира различни мерки за 22 млрд. лв. и може увеличи БВП с до 10.3% спрямо базисния сценарий, заетостта с 5.4%, а безработицата да се снижи с 2.2 пр.п. Това сочат проучванията на моделът СИБИЛА, включени в новата Конвергентна програма (2018-2021), публикувана на страницата на Министерството на финансите, която МС прие в сряда, 18 април.

Приоритети са инфраструктурата и регионалното развитие.
За тях са отделени съответно 7.8 и 6.2 млрд. лв. до 2020 година, според правителствената стратегия.
От пътните проекти най-мащабен е доизграждането на АМ "Струма", по-голям е броят на железопътните по жп линиите София-Пловдив и Пловдив-Бургас. Тези проекти основно се финансират от европейските фондове.
По отношение на регионалното развитие средствата ще отидат за повишаване на капацитета на местните власти, подобряване на трудовата градска мобилност, изграждане на широколентова инфраструктура, маркетинг и развитие на туризма, формиране на регионални туристически продукти.
В стратегията са предвидени още 3.7 млрд. лв. за образование и повишаване на квалификацията на работната сила, 3.5 млрд. лв. - за мерки за намаляване на бедността. За инвестиции и иновации са планирани 0.4 млрд. лв., за повишаване на ефективността на публичните услуги и за енергийна сигурност - по 0.2 млрд. лв.
Актуализацията на Националната програма за реформи за 2018 година е разработена в съответствие с приоритетите за управление на правителството (2017-2021 г.), с Конвергентната програма на Република България (2018-2021 г.) и със Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г.

https://infrastructure.bg/news/2018..._za_infrastruktura_do_2020_g_62_mlrd_lv_-_za/
Въпросът е колко е финансирането само от националния бюджет.
 

· Banned
Joined
·
13,680 Posts
Ето една интересна статия отпреди три години за развитието на пътната и жп инфраструктура, което е залегнало в т.н. национална концепция за пространствено развитие до 2025 (целият документ е в .pdf файл в края на статията). По-интересно е не самият срок, а определянето на главните и второстепенни транспортни оси в страната. Единствено не са отчетени мост при Никопол тунел под Петрохан.
Не знам дали е попадала преди тази информация в друга тема, но въпреки това нека да се припомни и да служи като отправна точка.

2025: Пътища, магистрали & жп линии

България попада в Черноморската общоевропейска транспортна зона. Десетте мултимодални транспортни коридора представляват основа за развитието на транспортната инфраструктура в Централна и Източна Европа, като България има предимството през територията й да преминават пет от тях. От най- голямо значение е Югоизточната главна ос, свързваща Европейския съюз през Балканите и Турция с Кавказ и Каспийско море, както и с Египет и Червено море. Предвидени са връзки с Албания и Македония, Иран, Ирак и Персийския залив.
Като основни морски магистрали са включени магистралите в Черно море и връзката му със Средиземно море. Те включват връзките на пристанища Варна и Бургас с пристанищата в Украйна, Русия, Грузия и Турция.
Основен проблем е липсата на непрекъснати, последователни и постоянни транспортни мрежи, които да осигуряват бързо и безопасно придвижване на по-дълги разстояния.



Предложенията и насоките за развитие на националната транспортна инфраструктура са свързани преди всичко с най-важните оси от Трансевропейската транспортна мрежа (ТЕN-Т) и връзките със съседните държави и региони, както и направленията на Общоевропейски коридори, които не са покрити от главните оси и някои допълнителни връзки. Моделът на транспортната инфраструктура се базира на сега развитата конфигурация с център София в Западна България и балансиращите центрове Варна и Бургас на изток, като ще се развива в тип „решетка” с добре изявени и равномерно покриващи територията паралелни и меридианни оси, осигуряващи умереното полицентрично развитие на системата от населени места.



Основните транспортни направления/оси, характеризиращи този модел са:

Главна Западна ос „север-юг” (Румъния/Видин-София-Кулата/Гърция) през България между Западна Румъния и Гърция/Турция по направлението на Коридор № 4. Осъществява връзка между Западна Европа и Гърция, преминаваща изцяло през страни от ЕС. В тази ос е жп връзката Дрезден/Нюрнберг–Прага–Виена/Братислава– Будапеща–Арад–Букурещ-Констанца/ Крайова–София–Солун/Пловдив–Истанбул.

Главна Централна ос „север-юг” (Румъния/Русе-Стара Загора-ГКПП „Маказа”/Гърция) като част от направлението на Коридор № 9, свързващ Финландия и Русия с Гърция през Румъния и България. Без да е част от Трансевропейската транспортна мрежа, Коридор № 9 осигурява връзките на страната с Букурещ, Киев, Москва, Санкт Петербург и Хелзинки на север и Александруполис на юг.

Изграждането на скоростен път по цялото трасе на Коридор № 9 на територията на България и отварянето на ГКПП „Маказа”, както и изграждането на интермодален терминал - Русе и модернизацията на жп линията по направлението, ще осигури неговото пълноценно функциониране.

Главна Източна ос „север-юг” (Румъния/ГКПП Дуранкулак–Варна-Бургас-ГКПП Малко Търново/Турция), свързваща българските черноморски туристически центрове с тези в южна Румъния (в района на Мангалия, Констанца и Мамая) и Турция на юг.

За разлика от западната и централна оси, само в участъка между Бургас и Варна тази ос се явява част от направлението на Коридор № 8, където се предвижда изграждане на автомагистрала „Черно море”. Като част от пътната инфраструктура на Коридор № 8, който свързва Адриатика с региона на Черно море, АМ „Черно море” се разглежда като част от бъдещ магистрален ринг около Черно море, в подкрепа на приоритета за свързването на Трансевропейската транспортна мрежа със съседните държави и региони.
Продължението на тази ос на север към Румъния се предвижда като скоростен път, а на юг към Турция- като модернизация на съществуващия първокласен път. Развитието й има значение преди всичко за усвояване на туристическия потенциал на крайбрежието и подобряване на транспортното обслужване, стабилизирайки вече изявени урбанизационни центрове от по-ниско ниво.

Главната ос „запад-югоизток” (Сърбия/ГКПП Калотина-ГКПП Капитан Андреево/Турция) е отдавна утвърдено транспортно направление в страната, осигуряващо транспортните комуникации на Централна и Западна Европа с Азия и Близкия Изток по известното от миналото направление „Лондон–Париж– Калкута” (линията „Ориент екпрес”). Като връзка между Белград, София и Истанбул, тази ос е комбинация от маршрутите на Коридори №№ 10, 8, 4 и 9 и ще се развива по приоритета за свързването на Трансевропейската транспортна мрежа със съседните държави и региони.

Развитието на тази ос включва изграждането на АМ „Калотина-София”, доизграждане на АМ „Марица” и модернизация на жп линията София-Пловдив, както и изграждане на интермодален терминал в Пловдив.

Южна главна ос „запад-изток” (Македония/ГКПП Гюешево-Кюстендил-София- Пловдив–Бургас/Варна), осигуряваща връзка между страните от югозападната част на Балканския полуостров с Черноморските пристанища по направлението на Коридор № 8- Дуръс–Тирана–Скопие–София–Пловдив– Бургас/Варна, който провежда трафик от и за Адриатика.
АМ „Тракия” и модернизирането на жп инфраструктурата, както и изграждането на АМ „Черно море”, Южната главна ос в страната ще осигури функционирането на Коридор № 8. Проблем продължава да бъде липсващата връзка ”Гюешево-Крива паланка” между железопътните мрежи на България и Македония. Проектът за изграждане на железопътната линия София - Скопие е със стратегическо значение, както с оглед свързването на железопътните мрежи на двете съседни държави, така и за цялостното изграждане на жп трасето по Коридор № 8.
Развитието на пристанищата Варна и Бургас като “точкови” елементи на Коридор № 8 и важни портали на страната на външната на ЕС граница, ще подкрепи функционирането на Югоизточната главна ос за Европа, свързваща Европейския съюз през Балканите и Турция с Кавказ и Каспийско море, както и с Египет и Червено море.

Северната главна ос „запад-изток” (София-Велико Търново-Шумен-Варна), сега раздвоена от функциите на двата първокласни пътя, ще се изяви чрез доизграждане на АМ „Хемус”. Важността на тази национална ос, осигуряваща бързи комуникации между София и Северното Черноморие и по-слабо изявените урбанизационни центрове в Северна България, както и до град Русе на река Дунав се подкрепя от последното решение на ЕК за включването на АМ „Хемус” в ТЕN-Т съгласно новата политика за развитие до 2020 г.

Най-северната главна ос „запад-изток” се формира от Приоритетна ос 18 на ТЕN-Т (река Дунав), свързваща всички изявени Европейски центрове от Дунавските страни. Като воден път, тази ос има преди всичко международно значение и по- малко влияние върху организацията на националното пространство.

Изграждането на мостове при Оряхово-Бекет и Силистра-Калъраш ще допринесе до засилване на трансграничните контакти и засилване ролята на граничните градове като урбанизационни центрове.
Много важен проект, свързан с тази ос е изграждането на скоростен път Русе-Шумен и модернизация на жп линията. Сухопътната отсечка Русе-Варна представлява алтернативен сегмент на Коридор № 7 и дава по-бърза връзка между транспортната магистрала “Рейн- Майн-Дунав”/Пристанище Русе–Пристанище Варна–Кавказките страни – страните от Централна Азия, Иран и Близкия изток. Модернизацията на пристанищата Видин и Русе, които са част от основната мрежа TEN-T и Лом, Оряхово, Свищов и Силистра, включени в широкообхватната мрежа TEN-T, ще укрепи урбанизационната роля на тези градове в системата от населени места, а изграждането на интермодален терминал в Русе ще утвърди ролята му на силен урбанизационен балансьор в северната част на страната.

Описаните главни оси на модела на транспортната инфраструктура осигуряват международните връзки на страната със съседните и други страни от ЕС. Паралелно е необходимо развитие и на второстепенни оси (в международен план), но с национално значение за балансираното развитие на системата от населени места.

Второстепенна Крайдунавска ос „Видин - Силистра” (Северна хоризонтала)

Доизграждането и модернизацията на крайдунавския крайбрежен път от Видин до Силистра, включително и изграждане на велосипедна алея, ще спомогне за усвояване потенциала на периферните крайбрежни територии и балансиране на системата от населени места. Заедно с река Дунав като воден път, направлението ще има важно значение за интегриране на областите и общините, разположени по крайбрежната територия и засилване на териториалното сътрудничество със съседните гранични райони. Допълнителен ефект ще има и подобряването на транспортните връзки на пристанищата към бъдещата АМ „Хемус”.

Второстепенна Крайгранична южна ос „Петрич - Бургас” (Южна хоризонтала)

Оптимизацията и реконструкцията на пътищата по това направление ще интегрира периферните крайгранични територии по южната граница на България и ще подобри достъпа на общините до съответния им областен център в зоните с регистрирана най- влошена достъпност в България. Ще се създадат по-добри условия за развитие на туризма и разгръщане на потенциала на планинските райони, включително за предлагане на съвместни регионални туристически продукти с граничните райони на съседните Гърция, Македония и Турция.

Второстепенна Подбалканска ос „София-Карлово-Бургас” (Централна хоризонтала)

Отдавна утвърденото транспортно направление в централната част на страната, с добре изградена инфраструктура по най-късото разстояние между София и Бургас, постепенно губи своите функции след изграждането на АМ „Тракия”. Въпреки че не е част от ТЕN-Т, направлението има своето национално значение като преразпределящо трафика между главните оси и интегриращо подбалканските градове, които имат добър потенциал за укрепване на мрежата от населени места.

Второстепенна източна ос „Румъния/Силистра-Шумен-Ямбол-ГКПП Лесово/Турция”

Без да е част от ТЕN-Т, тази ос е добре изявена, провеждайки по първокласен път транспортния трафик между Румъния и Турция. Предвижданото модернизиране на пътя в отсечката Силистра-Шумен, заедно с бъдещия скоростен път Русе-Шумен и връзката с АМ „Хемус” ще улеснят транспортните комуникации в североизточната част на страната и ще подобрят транспортната достъпност.

Второстепенна западна ос „Никопол-Плевен-Ловеч-Пловдив-Смолян-Рудозем”

За разлика от източната второстепенна ос, западната е формирана от второкласни пътища и не провежда международен трафик – ГКПП при Рудозем все още не е изграден, а ГКПП при Златоград провежда ограничен пътнически трафик; на север функционира Ферибот „Никопол-Турну Магуреле”.

Предвижданата по-пряка връзка Плевен-Кнежа-Оряхово ще „отпуши” оста на север с достъп и до ферибота Оряхово-Бекет (и мост в бъдеще). Изграждането на скоростен път Пловдив-Асеновград, заедно с модернизацията на пътя Асеновград-Смолян-Рудозем- Ксанти ще повиши значително свързаността между главния център на развитие в ЮЦ район - гр. Пловдив и планинските райони в централните и източни Родопи.

Главните и второстепенни оси на модела на транспортната инфраструктура ще бъдат развивани чрез изграждане на нови и модернизиране на съществуващите съоръжения на пътната и жп. инфраструктура. Успоредно ще се модернизират и развиват и пристанищата и летищата като елементи на тези оси, както и интермодалните терминали.

До настоящия момент България не е предприела стъпки за изграждане на високоскоростни жп линии, които да подобрят вътрешната и международната свързаност на големите градски центрове с население над 200 000 души с тези в другите региони и в съседните страни. В този контекст, специално внимание следва да се обърне на връзката на София със столиците на съседните страни и големите мегаполиси в района, като Истанбул и Атина, както и по направлението Дунав мост 2 - Будапеща.

Източник: Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г.
http://www.economynews.bg/2025пътища-магистрали-&-жп-линии-news63239.html
 

· Banned
Joined
·
13,680 Posts
^^
Като не те вълнува, защо се обаждаш изобщо? Така или иначе има още много работа за вършене, така че тази концепция в голяма степен е актуална.
 

· Banned
Joined
·
13,680 Posts
^^
Тук става дума за България и за това как са разпределени основните и второстепенни пътища, а не за страните от западните Балкани. :nuts:
И какво си се разтревожил толкова за тях? Там си строят магистралите доколкото могат без пари от ЕК.
 

· Banned
Joined
·
13,680 Posts
От гледна точка на България, авантата с кохезията свърши. Споменаха се едни 10 млрд. евро за свързаност на Балканите, но тези средства най-вероятно ще бъдат през европейките банки.
 

· Banned
Joined
·
13,680 Posts
Просто трябва да се взимат и кредити (за автомагистралите) отсега нататък. Тол системата ще заработи така или иначе. По-добре европейски кредит, както го правят в Гърция, но има и втори вариант през Китай.
За жп линиите е по-вероятно да има пари от ЕК. То иначе нищо ново (скоростно) няма да се построи.
 

· Banned
Joined
·
13,680 Posts
Да, така е. През следващия програмен период я има европейски пари за обхода на Видин, я не. Аз и преди бях споменал - строим А2, СП Видин и А7 с пари от бюджета, а другите магистрали (А8 с тунел Шипка, А5 и СП Гюешево) се ориентират към заем. Русе-ВТ + Бургас-Варна са грубо 220км, напълно можем да си го позволим със сегашния БВП. Просто трябва да договорим условията с европейските банки.
А3 ще се довърши по линия на кохезията, там ще се добави също нещо от бюджета, но тази магистрала ще бъде на приключване.
 

· Banned
Joined
·
13,680 Posts
Не е виновен само Борисов, назависимо от постоянните обещания за завършване на липсващите автомагистрали. Ясно е, че Хемус ще се строи като главен приоритет, просто няма повече накъде да я отлагат. Струма ще се строи под натиск от ЕК и това е единствената автомагистрала, която ще се вмести до голяма степен в предвидените срокове. Ако се наложи и с преместване на човешки и технически ресурс на пожар. Калотина е малка като дължина и също ще се направи (поне двата лота от границата). Но за останалите нови трасета на този етап, Русе-В.Търново вкл. тунел Шипка, Видин-Ботевград, Варна-Бургас, трябва да се вземат заеми. Което значи, че ще се изплащат от тол такси. Населението трябва да приеме най-накрая факта, че ако иска да има по-бързо скоростни пътища на различни места из страната, без да се изчакват един друг, то това е начинът. Иначе няма как да стане всичко наведнъж от държавата.
 

· Banned
Joined
·
13,680 Posts
^^
Тол системата ще е изначално за МПС над 3.5 тона. Което означава, че ще трябва да се преработи специално за А8, А5, Видин (условно А9), защото инвеститорът ще иска плащане за изминато разстояние от всички МПС. Тогава ще има платени с тол магистрали и такива с винетки, както е в Полша например. Това е проблемът. Тоест ако искаш да пътуваш по магистрала от София до Русе, ще ползваш електронната винетка до В.Търново и после ще платиш тол таксата до Русе.
В другия случай никой няма да строи или най-малкото ще иска големи държавни гаранции, за да покрие разходите си.
 

· Banned
Joined
·
13,680 Posts
^^
^^
Инвеститорът за А8 (с тунел Шипка), А5, Видин не е държавата. Чети внимателно. Обясних каква е възможността тези скоростни трасета да се построят по-бързо в различни краища на страната и какви промени ще са необходими на бъдещата тол система, конкретно за тях. Разбира се винаги в този споменатия случай (София-Русе), може човек да не плаща тол такса, но тогава ще пътува по I-5 от Търново до Русе само с винетката си.
 

· Banned
Joined
·
13,680 Posts
^^
А кой ще строи тези пътища ако МПС под 3.5 тона ще са с ел. винетки? Толкова ли не можеш да схванеш, че трябва да ти се пише по няколко пъти? МБВР може да е дала становище какъв тол да се въведе, но това не означава строителство на споменатите магистрали. Докато се строи Хемус от държавата, поне две от въпросните магистрали могат да се строят от край до край и да се изплащат след това с тол такси от всички МПС, които минават по тях.
 

· Banned
Joined
·
13,680 Posts
^^
Да де, но ти написа онова което и коментирах.
Сега може да си пишеш каквото искаш ново. Някаква концесия със скрита дьржавна гаранция.
Slu, наистина си много неориентиран. Ето каква е ситуацията в Полша, с която направих сравнение относно бъдещите магистрали Русе-В.Търново, Варна-Бургас и Видин-Мездра. Ако искаме те да станат по-бързо (докато държавата строи Хемус, Калотина и дори Мездра-Ботевград), ще трябва да се плащат с тол такси от всички МПС, независимо че тол системата в България ще се отнася за МПС над 3.5 тона. В Полша има три концесионера, които са построили части от А1, А2 и А4, за които естествено всички МПС плащат за изминато разстояние. Другите части, от същите тези аутобани, се управляват от държавната GDDKiA (полската АПИ). Даже сега разбирам, че поляците са заменили винетките за МПС под 3.5 тона с тол такси само година (през 2012) след като са въвели тяхната тол система за МПС над 3.5 тона на автомагистралите, администрирани от GDDKiA. Повечето участъци на концесия са пуснати за движение преди 2011, тоест леките коли са съчетавали винетки и тол такси за различните участъци. В бъдеще А1, А2 и А4 ще са платени с тол такси (без обходите на големите градове) от всички МПС. А всички скоростни пътища + А6, А8 и А18 са безплатни за МПС под 3.5 тона.


оранжево: държавно
синьо: на концесия

Ето го и реалния обхват на платените с тол автомагистрали. На линка под картата има описание на съответните участъци.

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Punkty_poboru_opłat.svg

Aз пък искам да чакам когато стане, а не да плащам два пъти.
Само от много чакане да не стане така, че няма хора, които да ползват магистралата до Видин. А иначе протести да се строи Видин-Ботевград, та чак се иска и тунел Петрохан.
 
1 - 20 of 45 Posts
This is an older thread, you may not receive a response, and could be reviving an old thread. Please consider creating a new thread.
Top