SkyscraperCity Forum banner

Инфраструктурни обещания

27485 170
След консултация с модераторите отварям нова тема за обещанията на АПИ, НКЖИ, ресорните министерства, в която да следим за изпълнението им.

Инж. Атанасов: През 2018 г. АПИ ще стартира търгове за строителство за над 3,5 млрд. лв.
27.02.2018 17:45

През 2018 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ ще стартира тръжни процедури за строителство за над 3,5 млрд. лв., съобщи председателят на Управителния съвет на АПИ инж. Дончо Атанасов на XIII-та Годишна конференция „Стратегическа инфраструктура и инвестиции 2018 – кохезия и свързаност“.

Със средства от фондовете на ЕС ще се финасира изграждането на участъка от АМ „Струма“ през Кресненското дефиле. Всички останали проекти ще бъдат реализирани с национално финансиранe и затова е важно колкото се може по-бързо да заработи тол системата, която ще осигури средства за развитието и модернизирането на пътната мрежа, заяви инж. Атанасов.

Най-голямата поръчка, която предстои да стартира тази година е за изграждането на лот 3.2 от АМ „Струма“ през Кресненското дефиле. Индикативната й стойност е над 830 млн. лв. Построяването на пътя през дефилето е национална кауза и в следващите месеци ще стартираме обществените поръчки за избор на строители и надзор за отсечката между Крупник и Кресна. Целта ни е през следващата година да започнат строителните работи и да не загубим и евро от осигуреното финансиране от ЕС, подчерта председателят на АПИ. Той съобщи, че напредва строителството на лот 3.3 между Кресна и Сандански и се очаква до края на годината обектът да бъде готов, което е с около 6 месеца предсрочно. Работата в участъка от Благоевград до Крупник също се изпълнява в график.

Другият важен проект е доизграждането на АМ „Хемус“. Поели сме ангажимент до 2025 г. автомагистралата да бъде готова, защото строителството и на „Хемус“, и на АМ „Русе - Велико Търново“, и на Видин - Ботевград ще даде сериозен тласък в развитието на Северна България, заяви инж. Атанасов. През т. г. ще стартират търгове за изграждането на 6 участъка от АМ „Хемус“ и ще започне строителството на отсечките Ябланица - Боаза и Белокопитово - Буховци /общо 26 км/. За тях има избрани изпълнители и подписани договори.

За три участъка, с обща дължина 50 км, за които м. г. беше възложено проектиране, тази година е предвидено да стартират процедурите за строителство и надзор. Това са отсечките Боаза – пътен възел „Дерманци“, п. в. „Дерманци“ - п. в. „Каленик“ и от „Каленик“ до пресичането с пътя Плевен - Ловеч. Индикативната стойност за строителството на трите участъка е 457 млн. лв. без ДДС. Другите три участъка от АМ „Хемус“ ще бъдат възложени на инженеринг. Това са отсечките от път II-35 Плевен - Ловеч до пресичането с път III-301 Александрово - Летница, от път III-301 до пресичането с път III-303 Бутово – Павликени и от път III-303 до пресичането с път I-5 Русе – Велико Търново. Общата дължина на тези отсечки е 85 км. Индикативната стойност на търговете е 700 млн. лв.

Тази година ще стартират и обществените поръчки на инженеринг за АМ „Русе - Велико Търново“, в участъка от Русе до обхода на Бяла и обходният път на Бяла. Това са 75 км от общо 133 км от дължината на автомагистралата, каза инж. Атанасов. Индикативната стойност на поръчките е близо 550 млн. лв.

Друг ключов проект е Видин – Ботевград, тъй като с цялостното хомогенизиране и модернизация на трасето от Дунав мост II ще се осигури бърза и удобна връзка с автомагистралите „Хемус”, „Тракия” и „Струма”. Трасето е с дължина 167 км и тази година ще стартират тръжните процедури за строителство и надзор на 85 км от направлението. Ще започнем от най-сложните участъци Мездра – Ботевград /33 км/ и Видин – Ружинци /52 км/. Общата индикативна стойност на търговете за двете отсечки, които ще са с магистрален габарит, е 760 млн. лв. Проектът ще бъде изпълнен със средства от републиканския бюджет. Работим и по подготовката на останалите отсечки от направлението Видин - Ботевград и целта е през следващата година да открием тръжните процедури и за тях, заяви инж. Атанасов. Той съобщи, че стартира и прединвестиционно проучване за тунел под „Петрохан“, с който ще се осигури най-къса връзка на Северозападна България със столицата.
АПИ
21 - 40 of 171 Posts
Кой и защо би забранил това? Сега с винетките има ли подобна забрана?
Никой не може да забрани да строим нови пътища от тол системата. Въпросът е, че се чудят как да не бъдат използвани и без това старите ни двулентови шосета и ще ги таксуват и тях. Обаче не могат да определят каква част (50% или чак и 80%). А това се прави по друг начин, със забрани и яки глоби. Поне пътищата, които са дублирани от автомагистрали, не трябва да са платени. Този, който се прави на тарикат, ще плаща много повече (може и над 10 пъти) от таксата ако иначе премине по автомагистралата.
Частта, която съответства на приходите от винетки нека да се използва както до сега. Всичко което е отгоре да е за ремонт и ново строителство на пътища.
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52017PC0275
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32011L0076
Не бих бил чак толкова категоричен, че никой няма да ни забрани да строим нови пътища с тол такси.
Кохезията досега за какво беше? Искат ли да има свързаност (скоростна инфраструктура) или не, при това без задължаване към други страни извън ЕС? Вероятно на някои стари членки им е писнало да наливат пари в Източна Европа, но има много пътища и в Западна Европа, построени със средства от същите тези европейски фондове. В цяла Европа си плащат тежкотоварните за изминато разстояние по автомагистралите, а в повечето страни плащат и леките коли.
Иначе за една добра мрежа от автомагистрали и скоростни пътища не може да се разчита на винетки и бюджетни средства. България е в незавидно положение, защото като страна, през която може да преминава значителен трафик, на практика се пътува почти за без пари.
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52017PC0275
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32011L0076
Не бих бил чак толкова категоричен, че никой няма да ни забрани да строим нови пътища с тол такси.
Ето защо тези проекти следва да са насочени, inter alia, към [...] подобряване на безопасността по пътищата.
Няма как да ни забранят да строим нови магистрали с тези пари.
Отговора ми е поместен на http://www.skyscrapercity.com/showthread.php?t=2021782&page=18, защото темата за таксите е там.
Не е много по темата но икономика, инфраструктура има нещо общо за страната..
https://youtu.be/84Q0kDhoFCo
http://www.api.bg/index.php/bg/pres...-godini-she-se-izgrazhdat-170-km-ot-am-hemus/
През следващите три години ще се изграждат 170 км от АМ „Хемус“
27.03.2018 15:40

170 км от АМ „Хемус“ ще бъдат изградени или ще се изграждат в рамките на следващите три години. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков при старта на строителството на нови 9,3 км от автомагистралата в участъка от Ябланица до п.в. „Боаза“.

Министърът напомни, че в предните два мандата на правителството „Борисов“ са изградени 22 км от общо 170 км на АМ „Хемус“. Той обяви, че до два месеца и половина ще стартира строителството на още 16,5 км от трасето на магистралата от Шумен в посока Търговище. През тази година ще бъдат търгувани други 52 км, чието проектиране в момента завършва, и ще могат да стартират като реално изпълнение до края на годината. Още 85 км от магистралата до Велико Търново ще бъдат възложени през 2019 г. и така реално строителство ще започне и по тях.

Николай Нанков подчерта, че АМ „Хемус“ е от изключителна важност за пътната безопасност и икономическото развитие на Северна България. „Ако всички кабинети, освен правителствата „Борисов“, бяха направили и половината от това, което се направи до тук и което правим в момента, убеден съм, че днес нямаше да сме на първа копка, а щяхме да режем лента на цялата магистрала“, заяви той.

Министърът изказа благодарност за съдействието към вицепремиера Томислав Дончев и министъра на финансите Владислав Горанов, тъй като магистралата се изгражда само с бюджетни средства. Николай Нанков заяви, че оптимистичният вариант предвижда АМ „Хемус“ да бъде завършена до 2024 г., а реалистичният – това да стане до 2025 г., според поетия ангажимент, и потвърди, че основните усилия в този мандат ще бъдат насочени към северната част на страната.

Регионалният министър се обърна към строителите с призив за бързо и качествено изпълнение и към изпълнителя на надзора да следи за качеството на работа. Срокът за изпълнение е 2 години, но е поет ангажимент да бъдат спестени няколко месеца и след година и половина ще можем да се поздравим със завършен участък, каза още той.

Според министър Владислав Горанов инвестицията в удължаването на АМ „Хемус“ е една от най-смислените, правени от правителството, защото чрез нея може да се „разкъса възелът, в който е впрегната Северна България“. Той изрази убедеността си, че в момента, в който проектът завърши, северната част на страната ще започне да догонва Южна България. Държава със 100 млрд. лв. брутен вътрешен продукт трябва да може да има приоритети и да развива регионите хармонично, заяви финансовият министър и пожела на министър Нанков този изключително важен инфраструктурен проект да бъде завършен в мандата му, защото е значим за икономическото развитие на страната.

Както е казал Ърнест Хемингуей всичко, което не е на море, е провинция и затова имаме задачата да направим така, че една голяма част от територията на страната – северът, да не е провинция, а да е столична. Не инвестираме в асфалт или в бетон, а в хора, в способността им да пътуват, да работят, да стават по-богати и да се развиват, което крайната цел, заяви заместник министър-председателят Томислав Дончев. По думите му, ако на юг има почти три автомагистрали, то същото заслужава и северната част на страната, за да може столицата да е свързана с морето и нито една част от територията на севера да не е отделена. Вицепремиерът бе категоричен, че е в интерес на всички съоръжението да бъде завършено колкото се може по-скоро и призова не само избраната фирма, а всички български граждани да бъдат надзор.

Автомагистралният участък ще бъде с по две ленти за движение в посока по 4 м, две ленти за спиране по 3 м, средна разделителна ивица - 2 м, водещи ивици и банкети. Ще бъдат построени 5 селскостопански подлеза и 2 селскостопански надлеза, както и подлез при общинския път Брестница – пещера „Съева дупка“. Етапна връзка в близост до с. Брестница ще осигурява свързаност с път I-4 Коритна – Белокопитово.

Изпълнител на обекта е Консорциум „ХВП Ябланица“ ДЗЗД. Договорът за проектиране и строителство е на стойност 54 990 000 лв. без ДДС. Строителният надзор ще осъществява ДЗЗД „Консултанти Хемус 1 – 2016“ с договор на стойност 595 899,10 лв. без ДДС.

С цел повишаване на подобряване на пътната инфраструктура и повишаване на безопасността в Северна България днес стартира и рехабилитацията на околовръстния път на гр. Ловеч и тунела на него. За по-малко от 15 месеца шосето със седем тежки пътни съоръжения – подлези, надлези и тунелът с най-влошени експлоатационнни характеристики в Българи ще бъдат изцяло обновени, заяви при старта на дейностите министър Николай Нанков. В проекта за основен ремонт на 8,7 км от второкласния път II-35 Плевен-Ловеч, който осъществява връзка между двата областни града, ще се инвестират около 15 млн. лв. от Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. чрез Европейския фонд за регионално развитие. Изпълнител на строителството е Консорциум „РЕГИОНАЛНИ ПЪТИЩА 2017“ ДЗЗД, на строителния надзор - „Рутекс“ ООД, а авторския надзор ще изпълни „ВИА ПЛАН“ ЕООД.
  • Like
Reactions: troppper
http://www.api.bg/index.php/bg/pres...-uchastka-na-struma-prez-kresnenskoto-defile/
Инж. Атанасов: Готови сме през май да стартираме търга за участъка на „Струма“ през Кресненското дефиле
27.03.2018 15:30

Председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Дончо Атанасов получи плакет по случай 135-та годишнината от създаването на пътната администрация. Отличието бе връчено от председателя на УС на Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ Николай Иванов при откриването на международната конференция „Нови технологии и добри световни и европейски практики“. На нея участваха министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ангел Попов, заместник-министърът на вътрешните работи Стефан Балабанов и инж. Веселин Давидов, член на УС на АПИ.

С вълнение приемам тази награда, тъй като пътната агенция е полагала и ще продължи да полага огромни усилия в пътната безопасност, каза инж. Атанасов. Днес е символична дата, защото след двадесет годишно прекъсване продължава строителството на АМ „Хемус“ в направлението от София към Варна, в участъка от Ябланица до Боаза. Надявам се в рамките на 2018 г. да стартират всички процедури по строителството на АМ „Хемус“ до Велико Търново, включително и на най-тежките участъци от АМ „Русе – Велико Търново“. Вече е в ход обществената поръчка за участъка Мездра-Ботевград, а в края на април-средата на май ще стартират процедурите за строителство и надзор на участъка през Кресненското дефиле, за да завършим АМ „Струма“, съобщи инж. Атанасов. Той подчерта, че строителството на автомагистралите е изключително важна част от пътната безопасност и за намаляване на жертвите по пътищата. Там където можем да предотвратим катастрофи, ние го правим. Пример за това е участъкът Бургас-Созопол, на който загиваха между 13 - 15 души всяка година, от десет години там няма сериозно пътно произшествие. Такъв беше и участъкът от София до Божурище, който също сме обезопасили, каза председателят на УС на АПИ.

Инж. Веселин Давидов участва в първата сесия на форума и представи приоритетите на агенцията за пътната безопасност през призмата на новия модел на финансиране на пътищата. Той припомни, че в България от 2006 г. функционира винетна система и към настоящия момент тя не е най-справедливият начин на таксуване при ползване на пътищата. Инж. Давидов посочи, че един товарен камион над 12 т преминава през България за 12 евро, докато в други държави дава много по-голям финансов принос за съответните пътни инфраструктури. Той посочи, че две трети от приходите от винетната система през 2017 г., които са в размер на 350 млн. лв., се формират от леките автомобили. Инж. Давидов цитира и проучвания от 90-те години на Европейската асоциация по пътни настилки, които показват, че щетите по пътната настилка, причинени от преминаването на един тежкотоварен камион над 12 т се равняват на натоварването от преминаването на 140 хил. леки автомобила. Получава се така, че тежкотоварните автомобили, които в най-голяма степен разрушават пътната настилка, допринасят в най-малка степен за тяхното финансиране. Целта ни е с внедряването на тол системата да се постигне един по-справедлив модел на таксуване, така че средствата за пътища да нараснат поне 3 пъти. Това ще ни даде в много по-голяма степен възможност да финансираме пътната безопасност, подчерта инж. Давидов. Той посочи още, че основна причина за ниската ефективност по отношение на отстраняване на констатираните дефекти по пътищата е недостигът на средства. Оценката на необходимите и разполагаемите средства за отстраняване на констатираните дефекти по пътищата, направена от областните пътни управления, по инициатива на Института за пътища и мостове, показва, че са необходими 2,5 пъти повече средства за извършване на дейностите по текущ ремонт и поддържане. Разчитаме с въвеждането на тол системата да обърнем този модел на финансиране, като увеличим приноса на тежкотоварните автомобили от транзитния трафик през страната, заяви инж. Давидов.

Международната конференция е част от календара на Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 г. и се проведе с подкрепата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Конференцията е организирана от Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“, Международната пътна федерация и Европейската пътна федерация.
Все пак, на фона на обстановката в България - население което не ще да плаща тол - такси, доста се строи. Мрънка се на север, но не вярвам друг ако дойде на власт, особено отказалите се да ядат асфалтец, да строят и 20 % от това което се строи в момента. Освен размърдването по А2 ,туга е и Асеновград, Варна булеварда, Сл. бряг, Габрово пътя и тунела... Има и търгове обявени за Калотина, Ботевград.... Реално до 2 години ще видим какво ще се започне, но ако по всички обявени търгове и проекти се започне работа, това ще е одлично. .Няма как всички да протестират за повече пари и да се намерят накуп 10 милиарда лв... за заеми забравете...
^^
За съжаление няма как. Ето и сега за светлия християнски празник са отпуснати допълнително не 10 километра асфалт, а 50 милиона лева.
Никой не може да осигури това което аз мога да обещая.
Гледайки реално на нещата в България, тази година освен участъка по А2 од Белекопитрово, нема как друго да биде започнато като ново строителство на АМ. Най-рано напролет нещо ново, и то ако стане.
Тези заявки влизат в тази тема. Има и малко история на пътната администрация.

Инж. Дончо Атанасов: Следващите две години ще са исторически за пътното строителство - стартираме важни проекти в Северна България

2018 г. и 2019 г. ще бъдат исторически за пътното строителство, тъй като ще стартираме стратегически проекти в Северна България - цялостното завършване на "Хемус", изграждането на автомагистралите "Русе - Велико Търново", "Видин - Ботевград", "София - Калотина" и най-сложният участък от "Струма" през Кресненското дефиле. Убеден съм, че ще се справим с тези предизвикателства, защото имаме и знания, и опит, заяви председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" инж. Дончо Атанасов на тържеството по повод 135-годишнина от създаването на държавната пътна администрация.
В приветственото си слово инж. Атанасов подчерта, че изминалите 5 години и особено 2015 г. са едни от най-успешните години в пътното строителство на модерна България, тъй като със средствата от Европейския съюз автомагистралната мрежа се е увеличила с над 300 км и в момента е около 740 км. Бяхме си поставили амбициозна програма, която изпълнихме напълно, заяви инж. Атанасов.
Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството инж. Валентин Йовев подчерта, че инфраструктурата трябва да се поддържа, доизгражда и развива и за това са нужни значителни инвестиции. С въвеждането на тол системата очакваме над 1 млрд. лв. приходи годишно или около 3 пъти повече, отколкото получаваме от винетните стикери в момента, и тези средства ще се инвестират в поддържане и развитие на републиканската пътна мрежа, заяви заместник-министър Йовев. Знаем, че пътищата не са идеални – има настилки, които са на повече от 20-30 години, но ще сменим подхода и от кърпежи ще преминем към цялостна рехабилитация на компрометираните участъци, които не са ремонтирани от над 30 години, каза инж. Йовев.

Началото на пътната администрация се полага на 3 април 1883 г., с Указ №267 на княз Александър I Батенберг. С него се утвърждават законите за направата, поправката и поддръжката на държавните пътища и на окръжните пътища, както и Правилникът за службата на кантонерите. С първите държавни документи за проектиране, строителство и поддържане на пътищата в Княжество България за първи път се регламентира пътното дело у нас. Двата закона са изработени от княз Михаил Хилков, който е бил управляващ Министерството на общите сгради, земеделието и търговията (МОСЗТ) в кабинета на ген. Леонид Соболев. Към това министерство са били и пътищата на държавата. България посреща Освобождението си с 2 511 километра пътища. В следващите 30 години пътната мрежа нараства близо 4 пъти, като през 1915 г. - в навечерието на Първата световна война, достига над 9 000 км. Приети са редица закони за развитието на пътната инфраструктура, нейната класификация, задължения, отговорности и финансиране. Изграждат се пътищата София - Самоков, Варна - Бургас, Русе - Силистра, Враца - Мездра, Оряхово - Враца, Асеновград - Чепеларе, Пазарджик - Брацигово, Хасково - Кърджали и редица мостови съоръжения. До 1944-та година пътната мрежа достига над 22 000 км. Приети са два закона, които дават сериозен тласък за развитието на пътното строителство. Това са законите за пътищата и за трудовата повинност. Построяват се отсечките София - Мездра, Сливен - Елена, Троян - Кърнаре и Кричим - Девин и редица други. Периодът до 1971 г. е период на модернизация на основната пътна мрежа. Изграждат се направленията Русе - Велико Търново - Килифарево, Подбаланският път София - Карлово - Бургас, проходите на Републиката и Витиня. От 1954 г. в експлоатация е и първият мост над река Дунав при Русе. С новото административно делене на страната през 1959 г. се създават 27 окръжни пътни пътни управления. С разпореждане на Министерския съвет от 19 май 1971 г. се утвърждава изграждането на автомагистралния пръстен на страната в направлението: София - Пловдив - Сливен - Бургас - Варна и София - Плевен - Бяла - Попово - Шумен - Варна, с обща дължина около 1000 км. Той включва трите магистрали "Тракия", "Хемус" и "Черно море". Започва развитието на автомагистралното строителство. В момента републиканската пътна мрежа е около 20 000 км.

https://infrastructure.bg/news/2018...cho_atanasov_sledvashtite_dve_godini_shte_sa/
Въпросът е колко е финансирането само от националния бюджет.
7.8 млрд. лв. за инфраструктура до 2020 г., 6.2 млрд. лв. - за регионално развитие

Правителството прие Конвергентната програма на България за периода 2018-2021 г. и актуализация за 2018 г. на Националната програма за реформи

Приети са Конвергентната програма на България и актуализация на Националната програма за реформи. Конвергентната програма се изготвя ежегодно, в съответствие с правилата на Пакта за стабилност и растеж на ЕС за координация на националните бюджетни политики на държавите членки, и очертава прилаганите ключови политики за поддържане на макроикономическата, финансовата и фискалната стабилност на страната. Разработването на Конвергентната програма следва графика на т. нар. Европейски семестър – инициативата за предварителна координация на икономическите политики в ЕС.

През следващите три години правителството планира различни мерки за 22 млрд. лв. и може увеличи БВП с до 10.3% спрямо базисния сценарий, заетостта с 5.4%, а безработицата да се снижи с 2.2 пр.п. Това сочат проучванията на моделът СИБИЛА, включени в новата Конвергентна програма (2018-2021), публикувана на страницата на Министерството на финансите, която МС прие в сряда, 18 април.

Приоритети са инфраструктурата и регионалното развитие.
За тях са отделени съответно 7.8 и 6.2 млрд. лв. до 2020 година, според правителствената стратегия.
От пътните проекти най-мащабен е доизграждането на АМ "Струма", по-голям е броят на железопътните по жп линиите София-Пловдив и Пловдив-Бургас. Тези проекти основно се финансират от европейските фондове.
По отношение на регионалното развитие средствата ще отидат за повишаване на капацитета на местните власти, подобряване на трудовата градска мобилност, изграждане на широколентова инфраструктура, маркетинг и развитие на туризма, формиране на регионални туристически продукти.
В стратегията са предвидени още 3.7 млрд. лв. за образование и повишаване на квалификацията на работната сила, 3.5 млрд. лв. - за мерки за намаляване на бедността. За инвестиции и иновации са планирани 0.4 млрд. лв., за повишаване на ефективността на публичните услуги и за енергийна сигурност - по 0.2 млрд. лв.
Актуализацията на Националната програма за реформи за 2018 година е разработена в съответствие с приоритетите за управление на правителството (2017-2021 г.), с Конвергентната програма на Република България (2018-2021 г.) и със Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г.

https://infrastructure.bg/news/2018..._za_infrastruktura_do_2020_g_62_mlrd_lv_-_za/
Магистрала "Хемус" ще е готова чак през 2024 г.


Автомагистрала „Хемус“ ще бъде изцяло готова през 2024 г., а финансирането през годините ще осигуряваме от приходите от тол системата, която ще заработи от следващата година. През 2023 г. ще бъдат готови автомагистралите „Струма“ и Русе – Велико Търново. През октомври тази година ще бъде пусната и АМ „Струма“ от Сандански до Кресна.

Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков по време на шестата политическа академия на
жени ГЕРБ в град Вършец, съобщи пресцентърът на ГЕРБ.

В процес на изграждане е лот 3.1. на АМ „Струма“. Строят се 9,3 км от “Хемус” от Ябланица до Боаза. В момента се извършва проектиране на 16,3 километровия участък от пътен възел „Белокопитово“ до пътен възел “Буховци“.

Проектират се и 50 километра от Боаза до пътя Плевен – Ловеч, като се очаква през тази година да стартират търгове за изграждането на участъците от Боаза до п.в. „Дерманци“, от - п.в. „Дерманци“ до п.в. „Каленик“ и от п.в. „Каленик“ до пресичането с Плевен-Ловеч. Ще бъдат обявени и процедури за инженеринг на 85 км от пътя Плевен – Ловеч до Русе-Велико Търново, разделен на три подучастъка.

в-к Сега
в-к 24 часа
Нанков обеща и следващите 7 години България да е строителна площадка
https://news.bg/politics/nankov-obeshta-i-sledvashtite-7-godini-balgariya-da-e-stroitelna-ploshtadka.html
Няма да коментирам.
Ето една интересна статия отпреди три години за развитието на пътната и жп инфраструктура, което е залегнало в т.н. национална концепция за пространствено развитие до 2025 (целият документ е в .pdf файл в края на статията). По-интересно е не самият срок, а определянето на главните и второстепенни транспортни оси в страната. Единствено не са отчетени мост при Никопол тунел под Петрохан.
Не знам дали е попадала преди тази информация в друга тема, но въпреки това нека да се припомни и да служи като отправна точка.

2025: Пътища, магистрали & жп линии

България попада в Черноморската общоевропейска транспортна зона. Десетте мултимодални транспортни коридора представляват основа за развитието на транспортната инфраструктура в Централна и Източна Европа, като България има предимството през територията й да преминават пет от тях. От най- голямо значение е Югоизточната главна ос, свързваща Европейския съюз през Балканите и Турция с Кавказ и Каспийско море, както и с Египет и Червено море. Предвидени са връзки с Албания и Македония, Иран, Ирак и Персийския залив.
Като основни морски магистрали са включени магистралите в Черно море и връзката му със Средиземно море. Те включват връзките на пристанища Варна и Бургас с пристанищата в Украйна, Русия, Грузия и Турция.
Основен проблем е липсата на непрекъснати, последователни и постоянни транспортни мрежи, които да осигуряват бързо и безопасно придвижване на по-дълги разстояния.



Предложенията и насоките за развитие на националната транспортна инфраструктура са свързани преди всичко с най-важните оси от Трансевропейската транспортна мрежа (ТЕN-Т) и връзките със съседните държави и региони, както и направленията на Общоевропейски коридори, които не са покрити от главните оси и някои допълнителни връзки. Моделът на транспортната инфраструктура се базира на сега развитата конфигурация с център София в Западна България и балансиращите центрове Варна и Бургас на изток, като ще се развива в тип „решетка” с добре изявени и равномерно покриващи територията паралелни и меридианни оси, осигуряващи умереното полицентрично развитие на системата от населени места.



Основните транспортни направления/оси, характеризиращи този модел са:

Главна Западна ос „север-юг” (Румъния/Видин-София-Кулата/Гърция) през България между Западна Румъния и Гърция/Турция по направлението на Коридор № 4. Осъществява връзка между Западна Европа и Гърция, преминаваща изцяло през страни от ЕС. В тази ос е жп връзката Дрезден/Нюрнберг–Прага–Виена/Братислава– Будапеща–Арад–Букурещ-Констанца/ Крайова–София–Солун/Пловдив–Истанбул.

Главна Централна ос „север-юг” (Румъния/Русе-Стара Загора-ГКПП „Маказа”/Гърция) като част от направлението на Коридор № 9, свързващ Финландия и Русия с Гърция през Румъния и България. Без да е част от Трансевропейската транспортна мрежа, Коридор № 9 осигурява връзките на страната с Букурещ, Киев, Москва, Санкт Петербург и Хелзинки на север и Александруполис на юг.

Изграждането на скоростен път по цялото трасе на Коридор № 9 на територията на България и отварянето на ГКПП „Маказа”, както и изграждането на интермодален терминал - Русе и модернизацията на жп линията по направлението, ще осигури неговото пълноценно функциониране.

Главна Източна ос „север-юг” (Румъния/ГКПП Дуранкулак–Варна-Бургас-ГКПП Малко Търново/Турция), свързваща българските черноморски туристически центрове с тези в южна Румъния (в района на Мангалия, Констанца и Мамая) и Турция на юг.

За разлика от западната и централна оси, само в участъка между Бургас и Варна тази ос се явява част от направлението на Коридор № 8, където се предвижда изграждане на автомагистрала „Черно море”. Като част от пътната инфраструктура на Коридор № 8, който свързва Адриатика с региона на Черно море, АМ „Черно море” се разглежда като част от бъдещ магистрален ринг около Черно море, в подкрепа на приоритета за свързването на Трансевропейската транспортна мрежа със съседните държави и региони.
Продължението на тази ос на север към Румъния се предвижда като скоростен път, а на юг към Турция- като модернизация на съществуващия първокласен път. Развитието й има значение преди всичко за усвояване на туристическия потенциал на крайбрежието и подобряване на транспортното обслужване, стабилизирайки вече изявени урбанизационни центрове от по-ниско ниво.

Главната ос „запад-югоизток” (Сърбия/ГКПП Калотина-ГКПП Капитан Андреево/Турция) е отдавна утвърдено транспортно направление в страната, осигуряващо транспортните комуникации на Централна и Западна Европа с Азия и Близкия Изток по известното от миналото направление „Лондон–Париж– Калкута” (линията „Ориент екпрес”). Като връзка между Белград, София и Истанбул, тази ос е комбинация от маршрутите на Коридори №№ 10, 8, 4 и 9 и ще се развива по приоритета за свързването на Трансевропейската транспортна мрежа със съседните държави и региони.

Развитието на тази ос включва изграждането на АМ „Калотина-София”, доизграждане на АМ „Марица” и модернизация на жп линията София-Пловдив, както и изграждане на интермодален терминал в Пловдив.

Южна главна ос „запад-изток” (Македония/ГКПП Гюешево-Кюстендил-София- Пловдив–Бургас/Варна), осигуряваща връзка между страните от югозападната част на Балканския полуостров с Черноморските пристанища по направлението на Коридор № 8- Дуръс–Тирана–Скопие–София–Пловдив– Бургас/Варна, който провежда трафик от и за Адриатика.
АМ „Тракия” и модернизирането на жп инфраструктурата, както и изграждането на АМ „Черно море”, Южната главна ос в страната ще осигури функционирането на Коридор № 8. Проблем продължава да бъде липсващата връзка ”Гюешево-Крива паланка” между железопътните мрежи на България и Македония. Проектът за изграждане на железопътната линия София - Скопие е със стратегическо значение, както с оглед свързването на железопътните мрежи на двете съседни държави, така и за цялостното изграждане на жп трасето по Коридор № 8.
Развитието на пристанищата Варна и Бургас като “точкови” елементи на Коридор № 8 и важни портали на страната на външната на ЕС граница, ще подкрепи функционирането на Югоизточната главна ос за Европа, свързваща Европейския съюз през Балканите и Турция с Кавказ и Каспийско море, както и с Египет и Червено море.

Северната главна ос „запад-изток” (София-Велико Търново-Шумен-Варна), сега раздвоена от функциите на двата първокласни пътя, ще се изяви чрез доизграждане на АМ „Хемус”. Важността на тази национална ос, осигуряваща бързи комуникации между София и Северното Черноморие и по-слабо изявените урбанизационни центрове в Северна България, както и до град Русе на река Дунав се подкрепя от последното решение на ЕК за включването на АМ „Хемус” в ТЕN-Т съгласно новата политика за развитие до 2020 г.

Най-северната главна ос „запад-изток” се формира от Приоритетна ос 18 на ТЕN-Т (река Дунав), свързваща всички изявени Европейски центрове от Дунавските страни. Като воден път, тази ос има преди всичко международно значение и по- малко влияние върху организацията на националното пространство.

Изграждането на мостове при Оряхово-Бекет и Силистра-Калъраш ще допринесе до засилване на трансграничните контакти и засилване ролята на граничните градове като урбанизационни центрове.
Много важен проект, свързан с тази ос е изграждането на скоростен път Русе-Шумен и модернизация на жп линията. Сухопътната отсечка Русе-Варна представлява алтернативен сегмент на Коридор № 7 и дава по-бърза връзка между транспортната магистрала “Рейн- Майн-Дунав”/Пристанище Русе–Пристанище Варна–Кавказките страни – страните от Централна Азия, Иран и Близкия изток. Модернизацията на пристанищата Видин и Русе, които са част от основната мрежа TEN-T и Лом, Оряхово, Свищов и Силистра, включени в широкообхватната мрежа TEN-T, ще укрепи урбанизационната роля на тези градове в системата от населени места, а изграждането на интермодален терминал в Русе ще утвърди ролята му на силен урбанизационен балансьор в северната част на страната.

Описаните главни оси на модела на транспортната инфраструктура осигуряват международните връзки на страната със съседните и други страни от ЕС. Паралелно е необходимо развитие и на второстепенни оси (в международен план), но с национално значение за балансираното развитие на системата от населени места.

Второстепенна Крайдунавска ос „Видин - Силистра” (Северна хоризонтала)

Доизграждането и модернизацията на крайдунавския крайбрежен път от Видин до Силистра, включително и изграждане на велосипедна алея, ще спомогне за усвояване потенциала на периферните крайбрежни територии и балансиране на системата от населени места. Заедно с река Дунав като воден път, направлението ще има важно значение за интегриране на областите и общините, разположени по крайбрежната територия и засилване на териториалното сътрудничество със съседните гранични райони. Допълнителен ефект ще има и подобряването на транспортните връзки на пристанищата към бъдещата АМ „Хемус”.

Второстепенна Крайгранична южна ос „Петрич - Бургас” (Южна хоризонтала)

Оптимизацията и реконструкцията на пътищата по това направление ще интегрира периферните крайгранични територии по южната граница на България и ще подобри достъпа на общините до съответния им областен център в зоните с регистрирана най- влошена достъпност в България. Ще се създадат по-добри условия за развитие на туризма и разгръщане на потенциала на планинските райони, включително за предлагане на съвместни регионални туристически продукти с граничните райони на съседните Гърция, Македония и Турция.

Второстепенна Подбалканска ос „София-Карлово-Бургас” (Централна хоризонтала)

Отдавна утвърденото транспортно направление в централната част на страната, с добре изградена инфраструктура по най-късото разстояние между София и Бургас, постепенно губи своите функции след изграждането на АМ „Тракия”. Въпреки че не е част от ТЕN-Т, направлението има своето национално значение като преразпределящо трафика между главните оси и интегриращо подбалканските градове, които имат добър потенциал за укрепване на мрежата от населени места.

Второстепенна източна ос „Румъния/Силистра-Шумен-Ямбол-ГКПП Лесово/Турция”

Без да е част от ТЕN-Т, тази ос е добре изявена, провеждайки по първокласен път транспортния трафик между Румъния и Турция. Предвижданото модернизиране на пътя в отсечката Силистра-Шумен, заедно с бъдещия скоростен път Русе-Шумен и връзката с АМ „Хемус” ще улеснят транспортните комуникации в североизточната част на страната и ще подобрят транспортната достъпност.

Второстепенна западна ос „Никопол-Плевен-Ловеч-Пловдив-Смолян-Рудозем”

За разлика от източната второстепенна ос, западната е формирана от второкласни пътища и не провежда международен трафик – ГКПП при Рудозем все още не е изграден, а ГКПП при Златоград провежда ограничен пътнически трафик; на север функционира Ферибот „Никопол-Турну Магуреле”.

Предвижданата по-пряка връзка Плевен-Кнежа-Оряхово ще „отпуши” оста на север с достъп и до ферибота Оряхово-Бекет (и мост в бъдеще). Изграждането на скоростен път Пловдив-Асеновград, заедно с модернизацията на пътя Асеновград-Смолян-Рудозем- Ксанти ще повиши значително свързаността между главния център на развитие в ЮЦ район - гр. Пловдив и планинските райони в централните и източни Родопи.

Главните и второстепенни оси на модела на транспортната инфраструктура ще бъдат развивани чрез изграждане на нови и модернизиране на съществуващите съоръжения на пътната и жп. инфраструктура. Успоредно ще се модернизират и развиват и пристанищата и летищата като елементи на тези оси, както и интермодалните терминали.

До настоящия момент България не е предприела стъпки за изграждане на високоскоростни жп линии, които да подобрят вътрешната и международната свързаност на големите градски центрове с население над 200 000 души с тези в другите региони и в съседните страни. В този контекст, специално внимание следва да се обърне на връзката на София със столиците на съседните страни и големите мегаполиси в района, като Истанбул и Атина, както и по направлението Дунав мост 2 - Будапеща.

Източник: Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г.
http://www.economynews.bg/2025пътища-магистрали-&-жп-линии-news63239.html
Като вземеш в предвид, че започват с десетте коридора а не с деветте... Писана е не преди 3 години, а преди 2013.
21 - 40 of 171 Posts
This is an older thread, you may not receive a response, and could be reviving an old thread. Please consider creating a new thread.
Top