Кой и защо би забранил това? Сега с винетките има ли подобна забрана?
Инфраструктурни обещания
След консултация с модераторите отварям нова тема за обещанията на АПИ, НКЖИ, ресорните министерства, в която да следим за изпълнението им.
АПИ
21 - 40 of 171 Posts
Тези заявки влизат в тази тема. Има и малко история на пътната администрация.
Въпросът е колко е финансирането само от националния бюджет.
Магистрала "Хемус" ще е готова чак през 2024 г.
Автомагистрала „Хемус“ ще бъде изцяло готова през 2024 г., а финансирането през годините ще осигуряваме от приходите от тол системата, която ще заработи от следващата година. През 2023 г. ще бъдат готови автомагистралите „Струма“ и Русе – Велико Търново. През октомври тази година ще бъде пусната и АМ „Струма“ от Сандански до Кресна.
Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков по време на шестата политическа академия на
жени ГЕРБ в град Вършец, съобщи пресцентърът на ГЕРБ.
В процес на изграждане е лот 3.1. на АМ „Струма“. Строят се 9,3 км от “Хемус” от Ябланица до Боаза. В момента се извършва проектиране на 16,3 километровия участък от пътен възел „Белокопитово“ до пътен възел “Буховци“.
Проектират се и 50 километра от Боаза до пътя Плевен – Ловеч, като се очаква през тази година да стартират търгове за изграждането на участъците от Боаза до п.в. „Дерманци“, от - п.в. „Дерманци“ до п.в. „Каленик“ и от п.в. „Каленик“ до пресичането с Плевен-Ловеч. Ще бъдат обявени и процедури за инженеринг на 85 км от пътя Плевен – Ловеч до Русе-Велико Търново, разделен на три подучастъка.
в-к Сега
в-к 24 часа
Автомагистрала „Хемус“ ще бъде изцяло готова през 2024 г., а финансирането през годините ще осигуряваме от приходите от тол системата, която ще заработи от следващата година. През 2023 г. ще бъдат готови автомагистралите „Струма“ и Русе – Велико Търново. През октомври тази година ще бъде пусната и АМ „Струма“ от Сандански до Кресна.
Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков по време на шестата политическа академия на
жени ГЕРБ в град Вършец, съобщи пресцентърът на ГЕРБ.
В процес на изграждане е лот 3.1. на АМ „Струма“. Строят се 9,3 км от “Хемус” от Ябланица до Боаза. В момента се извършва проектиране на 16,3 километровия участък от пътен възел „Белокопитово“ до пътен възел “Буховци“.
Проектират се и 50 километра от Боаза до пътя Плевен – Ловеч, като се очаква през тази година да стартират търгове за изграждането на участъците от Боаза до п.в. „Дерманци“, от - п.в. „Дерманци“ до п.в. „Каленик“ и от п.в. „Каленик“ до пресичането с Плевен-Ловеч. Ще бъдат обявени и процедури за инженеринг на 85 км от пътя Плевен – Ловеч до Русе-Велико Търново, разделен на три подучастъка.
в-к Сега
в-к 24 часа
Ето една интересна статия отпреди три години за развитието на пътната и жп инфраструктура, което е залегнало в т.н. национална концепция за пространствено развитие до 2025 (целият документ е в .pdf файл в края на статията). По-интересно е не самият срок, а определянето на главните и второстепенни транспортни оси в страната. Единствено не са отчетени мост при Никопол тунел под Петрохан.
Не знам дали е попадала преди тази информация в друга тема, но въпреки това нека да се припомни и да служи като отправна точка.
Не знам дали е попадала преди тази информация в друга тема, но въпреки това нека да се припомни и да служи като отправна точка.
http://www.economynews.bg/2025пътища-магистрали-&-жп-линии-news63239.html2025: Пътища, магистрали & жп линии
България попада в Черноморската общоевропейска транспортна зона. Десетте мултимодални транспортни коридора представляват основа за развитието на транспортната инфраструктура в Централна и Източна Европа, като България има предимството през територията й да преминават пет от тях. От най- голямо значение е Югоизточната главна ос, свързваща Европейския съюз през Балканите и Турция с Кавказ и Каспийско море, както и с Египет и Червено море. Предвидени са връзки с Албания и Македония, Иран, Ирак и Персийския залив.
Като основни морски магистрали са включени магистралите в Черно море и връзката му със Средиземно море. Те включват връзките на пристанища Варна и Бургас с пристанищата в Украйна, Русия, Грузия и Турция.
Основен проблем е липсата на непрекъснати, последователни и постоянни транспортни мрежи, които да осигуряват бързо и безопасно придвижване на по-дълги разстояния.
![]()
Предложенията и насоките за развитие на националната транспортна инфраструктура са свързани преди всичко с най-важните оси от Трансевропейската транспортна мрежа (ТЕN-Т) и връзките със съседните държави и региони, както и направленията на Общоевропейски коридори, които не са покрити от главните оси и някои допълнителни връзки. Моделът на транспортната инфраструктура се базира на сега развитата конфигурация с център София в Западна България и балансиращите центрове Варна и Бургас на изток, като ще се развива в тип „решетка” с добре изявени и равномерно покриващи територията паралелни и меридианни оси, осигуряващи умереното полицентрично развитие на системата от населени места.
![]()
Основните транспортни направления/оси, характеризиращи този модел са:
Главна Западна ос „север-юг” (Румъния/Видин-София-Кулата/Гърция) през България между Западна Румъния и Гърция/Турция по направлението на Коридор № 4. Осъществява връзка между Западна Европа и Гърция, преминаваща изцяло през страни от ЕС. В тази ос е жп връзката Дрезден/Нюрнберг–Прага–Виена/Братислава– Будапеща–Арад–Букурещ-Констанца/ Крайова–София–Солун/Пловдив–Истанбул.
Главна Централна ос „север-юг” (Румъния/Русе-Стара Загора-ГКПП „Маказа”/Гърция) като част от направлението на Коридор № 9, свързващ Финландия и Русия с Гърция през Румъния и България. Без да е част от Трансевропейската транспортна мрежа, Коридор № 9 осигурява връзките на страната с Букурещ, Киев, Москва, Санкт Петербург и Хелзинки на север и Александруполис на юг.
Изграждането на скоростен път по цялото трасе на Коридор № 9 на територията на България и отварянето на ГКПП „Маказа”, както и изграждането на интермодален терминал - Русе и модернизацията на жп линията по направлението, ще осигури неговото пълноценно функциониране.
Главна Източна ос „север-юг” (Румъния/ГКПП Дуранкулак–Варна-Бургас-ГКПП Малко Търново/Турция), свързваща българските черноморски туристически центрове с тези в южна Румъния (в района на Мангалия, Констанца и Мамая) и Турция на юг.
За разлика от западната и централна оси, само в участъка между Бургас и Варна тази ос се явява част от направлението на Коридор № 8, където се предвижда изграждане на автомагистрала „Черно море”. Като част от пътната инфраструктура на Коридор № 8, който свързва Адриатика с региона на Черно море, АМ „Черно море” се разглежда като част от бъдещ магистрален ринг около Черно море, в подкрепа на приоритета за свързването на Трансевропейската транспортна мрежа със съседните държави и региони.
Продължението на тази ос на север към Румъния се предвижда като скоростен път, а на юг към Турция- като модернизация на съществуващия първокласен път. Развитието й има значение преди всичко за усвояване на туристическия потенциал на крайбрежието и подобряване на транспортното обслужване, стабилизирайки вече изявени урбанизационни центрове от по-ниско ниво.
Главната ос „запад-югоизток” (Сърбия/ГКПП Калотина-ГКПП Капитан Андреево/Турция) е отдавна утвърдено транспортно направление в страната, осигуряващо транспортните комуникации на Централна и Западна Европа с Азия и Близкия Изток по известното от миналото направление „Лондон–Париж– Калкута” (линията „Ориент екпрес”). Като връзка между Белград, София и Истанбул, тази ос е комбинация от маршрутите на Коридори №№ 10, 8, 4 и 9 и ще се развива по приоритета за свързването на Трансевропейската транспортна мрежа със съседните държави и региони.
Развитието на тази ос включва изграждането на АМ „Калотина-София”, доизграждане на АМ „Марица” и модернизация на жп линията София-Пловдив, както и изграждане на интермодален терминал в Пловдив.
Южна главна ос „запад-изток” (Македония/ГКПП Гюешево-Кюстендил-София- Пловдив–Бургас/Варна), осигуряваща връзка между страните от югозападната част на Балканския полуостров с Черноморските пристанища по направлението на Коридор № 8- Дуръс–Тирана–Скопие–София–Пловдив– Бургас/Варна, който провежда трафик от и за Адриатика.
АМ „Тракия” и модернизирането на жп инфраструктурата, както и изграждането на АМ „Черно море”, Южната главна ос в страната ще осигури функционирането на Коридор № 8. Проблем продължава да бъде липсващата връзка ”Гюешево-Крива паланка” между железопътните мрежи на България и Македония. Проектът за изграждане на железопътната линия София - Скопие е със стратегическо значение, както с оглед свързването на железопътните мрежи на двете съседни държави, така и за цялостното изграждане на жп трасето по Коридор № 8.
Развитието на пристанищата Варна и Бургас като “точкови” елементи на Коридор № 8 и важни портали на страната на външната на ЕС граница, ще подкрепи функционирането на Югоизточната главна ос за Европа, свързваща Европейския съюз през Балканите и Турция с Кавказ и Каспийско море, както и с Египет и Червено море.
Северната главна ос „запад-изток” (София-Велико Търново-Шумен-Варна), сега раздвоена от функциите на двата първокласни пътя, ще се изяви чрез доизграждане на АМ „Хемус”. Важността на тази национална ос, осигуряваща бързи комуникации между София и Северното Черноморие и по-слабо изявените урбанизационни центрове в Северна България, както и до град Русе на река Дунав се подкрепя от последното решение на ЕК за включването на АМ „Хемус” в ТЕN-Т съгласно новата политика за развитие до 2020 г.
Най-северната главна ос „запад-изток” се формира от Приоритетна ос 18 на ТЕN-Т (река Дунав), свързваща всички изявени Европейски центрове от Дунавските страни. Като воден път, тази ос има преди всичко международно значение и по- малко влияние върху организацията на националното пространство.
Изграждането на мостове при Оряхово-Бекет и Силистра-Калъраш ще допринесе до засилване на трансграничните контакти и засилване ролята на граничните градове като урбанизационни центрове.
Много важен проект, свързан с тази ос е изграждането на скоростен път Русе-Шумен и модернизация на жп линията. Сухопътната отсечка Русе-Варна представлява алтернативен сегмент на Коридор № 7 и дава по-бърза връзка между транспортната магистрала “Рейн- Майн-Дунав”/Пристанище Русе–Пристанище Варна–Кавказките страни – страните от Централна Азия, Иран и Близкия изток. Модернизацията на пристанищата Видин и Русе, които са част от основната мрежа TEN-T и Лом, Оряхово, Свищов и Силистра, включени в широкообхватната мрежа TEN-T, ще укрепи урбанизационната роля на тези градове в системата от населени места, а изграждането на интермодален терминал в Русе ще утвърди ролята му на силен урбанизационен балансьор в северната част на страната.
Описаните главни оси на модела на транспортната инфраструктура осигуряват международните връзки на страната със съседните и други страни от ЕС. Паралелно е необходимо развитие и на второстепенни оси (в международен план), но с национално значение за балансираното развитие на системата от населени места.
Второстепенна Крайдунавска ос „Видин - Силистра” (Северна хоризонтала)
Доизграждането и модернизацията на крайдунавския крайбрежен път от Видин до Силистра, включително и изграждане на велосипедна алея, ще спомогне за усвояване потенциала на периферните крайбрежни територии и балансиране на системата от населени места. Заедно с река Дунав като воден път, направлението ще има важно значение за интегриране на областите и общините, разположени по крайбрежната територия и засилване на териториалното сътрудничество със съседните гранични райони. Допълнителен ефект ще има и подобряването на транспортните връзки на пристанищата към бъдещата АМ „Хемус”.
Второстепенна Крайгранична южна ос „Петрич - Бургас” (Южна хоризонтала)
Оптимизацията и реконструкцията на пътищата по това направление ще интегрира периферните крайгранични територии по южната граница на България и ще подобри достъпа на общините до съответния им областен център в зоните с регистрирана най- влошена достъпност в България. Ще се създадат по-добри условия за развитие на туризма и разгръщане на потенциала на планинските райони, включително за предлагане на съвместни регионални туристически продукти с граничните райони на съседните Гърция, Македония и Турция.
Второстепенна Подбалканска ос „София-Карлово-Бургас” (Централна хоризонтала)
Отдавна утвърденото транспортно направление в централната част на страната, с добре изградена инфраструктура по най-късото разстояние между София и Бургас, постепенно губи своите функции след изграждането на АМ „Тракия”. Въпреки че не е част от ТЕN-Т, направлението има своето национално значение като преразпределящо трафика между главните оси и интегриращо подбалканските градове, които имат добър потенциал за укрепване на мрежата от населени места.
Второстепенна източна ос „Румъния/Силистра-Шумен-Ямбол-ГКПП Лесово/Турция”
Без да е част от ТЕN-Т, тази ос е добре изявена, провеждайки по първокласен път транспортния трафик между Румъния и Турция. Предвижданото модернизиране на пътя в отсечката Силистра-Шумен, заедно с бъдещия скоростен път Русе-Шумен и връзката с АМ „Хемус” ще улеснят транспортните комуникации в североизточната част на страната и ще подобрят транспортната достъпност.
Второстепенна западна ос „Никопол-Плевен-Ловеч-Пловдив-Смолян-Рудозем”
За разлика от източната второстепенна ос, западната е формирана от второкласни пътища и не провежда международен трафик – ГКПП при Рудозем все още не е изграден, а ГКПП при Златоград провежда ограничен пътнически трафик; на север функционира Ферибот „Никопол-Турну Магуреле”.
Предвижданата по-пряка връзка Плевен-Кнежа-Оряхово ще „отпуши” оста на север с достъп и до ферибота Оряхово-Бекет (и мост в бъдеще). Изграждането на скоростен път Пловдив-Асеновград, заедно с модернизацията на пътя Асеновград-Смолян-Рудозем- Ксанти ще повиши значително свързаността между главния център на развитие в ЮЦ район - гр. Пловдив и планинските райони в централните и източни Родопи.
Главните и второстепенни оси на модела на транспортната инфраструктура ще бъдат развивани чрез изграждане на нови и модернизиране на съществуващите съоръжения на пътната и жп. инфраструктура. Успоредно ще се модернизират и развиват и пристанищата и летищата като елементи на тези оси, както и интермодалните терминали.
До настоящия момент България не е предприела стъпки за изграждане на високоскоростни жп линии, които да подобрят вътрешната и международната свързаност на големите градски центрове с население над 200 000 души с тези в другите региони и в съседните страни. В този контекст, специално внимание следва да се обърне на връзката на София със столиците на съседните страни и големите мегаполиси в района, като Истанбул и Атина, както и по направлението Дунав мост 2 - Будапеща.
Източник: Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г.
21 - 40 of 171 Posts
