Инфраструктурни обещания

Проект „Обход на гр. Габрово” – Фаза 1 - участък от км 0+000 до км 20+124.50 и етапна връзка от км 0+000 до км 3+130

Договор за СМР: РД-33-5/ 09.05.2013 г.
Срок за изпълнение: 540 календарни дни

Click to expand...

През 2019 г. със средства от бюджета, Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" и Механизъм "Свързана Европа" ще се изграждат близо 119 км нови пътища. Това съобщи в интервю за БТА министърът на регионалното развитие и благоустройство Петя Аврамова. Индикативната стойност на тези обекти е за около 1 млрд. лв.

Паралелно с това се извършват рехабилитация и основни ремонти на 709 км републикански пътища, съобщи Аврамова. Инвестициите са в размер на близо 516 млн. лв., допълни тя. Общо проектите, на които тази година е дадена зелена светлина, са за 3.7 млрд. лв.

Аврамова напомни за подготвената нова наредба за проектиране на пътища, в която една от мерките за подобряване на безопасността на пътуване е завишаване на изисквания за отводняване на пътното платно, за да се избегне създаването на условия за "аквапланинг". В участъците с по-сложно движение ще се поставя осветление, за да се осигури по-голяма видимост и безопасност. Дава се по-голяма свобода при определяне на проектна скорост за всеки клас път в зависимост от транспортните функции на пътищата, техните характеристики и особеностите на терена. Министър Аврамова каза, че от 2007 г. до края на сегашния програмен период са извършени или ще бъдат извършени инвестиции в размер на близо 662.4 млн. лв. за подобряване на пътната безопасност.

Настилката е в лошо състояния при 25% от пътищата, отлично е при 12%


Инвентаризацията на републиканската пътна мрежа показа, че в отлично състояние е настилката на 12 на сто от пътищата, добро е на 27 на сто, задоволително - на 23 на сто, незадоволително на около 13 на сто и лошо на 25 на сто, каза още министър Аврамова. В най-лошо състояние е третокласната пътна мрежа - данните показват, че близо 8000 км се нуждаят от ремонт. Необходимите инвестиции по предварителни данни са малко над 930 млн. лв. Необходимо е и обновяването на 112 пътни съоръжения, за които по първоначални оценки са необходими 165 млн. лв.

"Хемус" трябва да е готова до 2024 г., а "Струма" до 2023 г.


Целта на министерството е магистрала "Хемус" да е готова до 2024 г., а при добра организация, експедитивност и качество, магистрала "Струма" да бъде завършена в предвидените срокове - до 2023 г., и да няма загуба на европейско финансиране. За скоростния път Видин-Ботевград министър Аврамова каза, че в началото на 2019 г. ще бъдат обявени обществените поръчки за отсечките по трасето между Видин и Ружинци. Те са с обща дължина 55 км и са с индикативна стойност 458 млн. лв. През 2018 г. бяха обявени обществените поръчки за избор на изпълнител на два подучастъка по трасето между Мездра и Ботевград, които са с обща дължина 33 км и са на стойност 302 млн. лева, напомни Аврамова. Тя съобщи, че за първи път ще бъде приложена пилотна схема на плащане, която предвижда цялата стойност на договора да се разплати на изпълнителя, след издадено разрешение за ползване. Смятаме, че това ще накара бъдещите изпълнители да работят качествено и в срок, каза министър Аврамова.

За националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради министър Аврамова съобщи, че програмата предстои да приключи в този си вид през 2019 г., но в процес на обсъждане са различни варианти за продължаването й.

Click to expand...

„Инвестиционният процес е бавен, затова трябва да сме далновидни и да разработваме колкото може повече технически проекти за инфраструктурни обекти, които да се изпълняват и след години.“

Това заяви вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов на работното заседание за развитието на стратегическите инфраструктурни обекти.

В заседанието участваха ръководствата на Агенция „Пътна инфраструктура“, както и директорите на дирекции в нея, на Института по пътища и мостове, на „Автомагистрали“ ЕАД и на Дирекцията за национален строителен контрол.

Завършването на магистрала „Хемус“, от която остава да бъдат доизградени 240 км, е приоритет на правителството и моя първостепенна задача е да забързаме процедурите по нея, каза министър Караджов. На база разчетите на експертите от АПИ реалистичният срок за цялостното ѝ изпълнение е 2027 г., стана ясно днес. През 2022 г. са необходими 330 млн. лева за финансиране на дейностите по участъците на магистралата, посочиха още от пътната агенция.

В момента по АМ „Хемус“ се изпълняват участъци 1, 2 и 3. За 4-ти, 5-ти и 6-ти има технически проекти и се очаква да бъдат завършени в края на 2024 г. Последни ще бъдат готови седми и осми участък ще започнат да се изпълняват през 2024 г., като по тях ще се работи 36 месеца. За осми участък обаче се налага промяна на трасето, необходими са и отчуждения. За участък 9 има готов технически проект, изграждането му се очаква да започне през 2023 г. и да бъде завършен след три години. Десетият участък е най-напреднал - изпълнен на 98%. Той ще бъде завършен в края на месец май тази година.

Реалистичният срок за завършването на скоростния път Видин – Ботевград също е 2027 г., като за изпълнението на всички лотове на пътя са необходими 642 млн. лева за тази година, докладваха от АПИ.

До средата на годината трябва да е готов участъкът от Калотина до Драгоман – част от строящата се автомагистрала „Европа“, показват разчетите на пътните експерти, а от Храбърско до Софийския околовръстен път – в края на 2024 г. За строителството на първия участък министърът съобщи, че е получил десетки оплаквания и разпореди на АПИ още утре да предприемат на място мерки за обезопасяване на трасето. Вицепремиерът препоръча на пътните експерти в бъдеще всички договори, да бъдат подготвяни така, че „да има максимално възможности за санкции за онзи, който строи по този безобразен начин."

До издаване на разрешение за строеж на магистрала „Черно море“, с дължина около 100 км, е възможно е да се стигне през 2027 г., след като бъдат проведени всички необходими подготвителни процедури за реализацията на проекта, обобщи вицепремиерът, а по отношение изграждането на магистралата Русе – Велико Търново - реалистичният ход за завършването ѝ е 2030 г. Работата по участъците Русе – Бяла и обхода на град Бяла може да приключи през 2028 г.

Общо около 3 млрд. лева са необходими за проектите за магистралата Русе - Велико Търново, за обходния път на Габрово с тунела под Шипка и за участъка от магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле.

От автомагистрала „Струма“ почти изграден е участъкът от Благоевград до Крупник, но следва 500-метров подучастък, при който е регистрирано свлачище, което трябва да се укрепи. Разрешението за това ще е готово през април, а необходимият срок за укрепването му е една година, съобщиха от АПИ. Участъкът при виадукт „Железница“ от АМ „Струма“ ще приключи след укрепване на свлачището, а тунел „Железница“ се очаква да е готов в средата на тази година.

Възможните варианти за изграждане на последния лот на магистралата – през Кресненското дефиле, са три. Докато не бъде избран един от тях, не може да се премине към никой от следващите етапи от изпълнението и не може да бъде поставен срок за завършването.

„Работата по тунела под Шипка не е спряла“, категоричен е министър Караджов и обобщи, че за него има готов разширен идеен проект и приключила процедура за изграждане на инженеринг, тоест за проектиране и строителство. Избран е изпълнител, но няма сключен договор, защото все още няма и осигурено финансиране.

Друг важен проект, който ще осигурява по-бърза връзка през билото на Стара планина – тунелът под Петрохан, се предвижда да е дълъг почти 7 километра и да бъде с магистрални габарити. Очаква се той да има разрешение за строеж до 2026 г., а предвид сложността му, евентуално през 2031 г. да има трасе. Финансирането за този тунел все още е в подготвителен етап, като има визия той да бъде предложен за финансиране по инициативата "Три морета".

„Шест години би бил някакъв реалистичен период за изграждането на няколко нови моста над Дунав от дата на подписването на споразумение с Румъния за всеки един от тях, ако няма дълги съдебни обжалвания“, коментира вицепремиерът. Той обясни, че става дума за мостове евентуално при Оряхово - Бекет, Никопол - Турну Мъгуреле, Русе - Гюргево и Силистра - Калъраш. В най-напреднала фаза са разговорите с румънската страна за втори мост при Русе, който ще е и начало на магистралата Русе – Велико Търново, но по него не се е стигнало до възлагане на прединвестиционно проучване.

Час по-скоро да започне проектирането на скоростния път „Рила“, разпореди министърът. Предвижда се трасето да е с дължина около 170 км и да бъде разделен на два участъка – ГКПП „Гюешево“ – Дупница и от Дупница до АМ „Тракия“.

Click to expand...