2.
Ден втори:
Времето (и слънцето) вече бяха с нас и се насочихме към Колизея и арката на сина ми, позната още и под името арката на Константин, според някои незначителни историографи.
Предварителното закупуване на билетите ни спести чакане на опашка от около 200-300 метра.
Ето го и него, в цялата му прелест:
Няколко думи и за него. Също велико инженерно постижение.
Преди време попаднах на филм, посветен на компютърна симулация за сравнение на времето за опразване на Колизея и на Олимпийския стадион в Пекин. Изненадващо (а може би не), времето за опразване на Колизея беше с няколко секунди по-кратко от това за Олимпийския стадион. Римските инженери бяха предвидили такива неща, като например по-широки стълби в по-ниските части на съоръжението, където се струпват хората от горните и долните етажи.
От Колизея и след него огледахме "Константиновата арка", а синът ми беше изключително недоволен, че половината беше в ремонт.
После се насочихме към Римския форум и Палатин.
Арката на Тит:
Ден втори:
Времето (и слънцето) вече бяха с нас и се насочихме към Колизея и арката на сина ми, позната още и под името арката на Константин, според някои незначителни историографи.
Предварителното закупуване на билетите ни спести чакане на опашка от около 200-300 метра.
Ето го и него, в цялата му прелест:
Няколко думи и за него. Също велико инженерно постижение.
Преди време попаднах на филм, посветен на компютърна симулация за сравнение на времето за опразване на Колизея и на Олимпийския стадион в Пекин. Изненадващо (а може би не), времето за опразване на Колизея беше с няколко секунди по-кратко от това за Олимпийския стадион. Римските инженери бяха предвидили такива неща, като например по-широки стълби в по-ниските части на съоръжението, където се струпват хората от горните и долните етажи.
От Колизея и след него огледахме "Константиновата арка", а синът ми беше изключително недоволен, че половината беше в ремонт.
После се насочихме към Римския форум и Палатин.
Арката на Тит: