National Gallery "Square 500" | Национална галерия "Квадрат 500" | COM

Бг Лувъра - идеи и съмнения

нес в културното министерство ще обявят резултатите от конкурса за проект "Съвременен музеен център в кв. 500, м. Центъра, по плана на град София". Зад официалното название се крие най-амбициозната идея на артведомството, наречена от Вежди Рашидов без притеснение "Българския Лувър".

За импозантния градеж (28 000 кв. м. площ) в началото на юни т. г. бе обявен конкурс по Закона за обществените поръчки. Архитекти протестираха, че срокът е твърде малък. Първоначално кандидатите за участие в състезанието бяха 80 (поне толкова закупиха документация за конкурса), но в крайна сметка бяха събрани 32 предложения. Те трябваше да бъдат отворени в края на август, но организаторите прецениха, че сезонът на отпуските не е най-подходящото време. За най-добрите проекти са обещани награди - 10 000, 8000 и 5000 лв.

За новия музеен комплекс правителството отдели 20 млн. лева от бюджета плюс 2,5 млн. лв. по Оперативна програма "Регионално развитие".

На 30 декември 2009 г., когато бе оповестено намерението за създаване на супермузея (с над 70 000 "шедьовъра"), министърът обяви, че той ще бъде построен по проект на арх. Владислав Николов. Арх. Николов е работил по сградата на Националната галерия за чуждестранно изкуство и я познава добре. Син е на арх. Никола Николов, автор на проект от началото на 90-те за цялостния облик на площад "Ал. Невски". Днес синът иска да продължи идеята на баща си и работи по това още от времето на министър Емма Москова. Неговата фирма "Никонсулт" е изградила и новите фондохранилища в бившия Технически университет по времето на министър Стефан Данаилов.

Какъв ще бъде печелившият проект ще стане ясно по-късно днес. В навечерието на обявяването на резултатите в "Труд" получихме разработките на арх. Владислав Николов. "Може би ще стане скандал, когато се обявят резултатите. Но целта ми е да се получи по-широка обществена дискусия", каза той.

Първият вариант, който той предлага, предполага предпазливо отношение към сградата на Галерията за чуждестранно изкуство и градоустройствената рамка на площад "Ал. Невски". Вторият вариант е "рисков по отношение на крайния резултат" и предвижда нови обеми над основната сграда в комплекса - НГЧИ. По-големите промени ще изискват и по-дълъг период от време - примерно до 2030 г.. "Концепцията "пл. Ал. Невски - 2030 г." търси мащабно и цялостно решение на самия площад като Български Лувър. Даденостите тук са уникални и само храм-паметника Ал. Невски е посетен м.г. от 980 000 души." Според арх. Николов досега по сградите в този район на столицата се е работело на парче. И е необходима цялостна и дългосрочна стратегия за развитието това "уникално за България духовно пространство".

В предложения от "Никонсулт" проект се предвижда целият площад "Ал. Невски" да стане пешеходна зона. От едната страна на храм-паметника е бъдещият комплекс на НХГ и НГЧИ, а от другата - Националният исторически музей. Под декоративната настилка на площада е разположена най-голямата експозиционна площ на НИМ - огромна овална зала 8000 кв. м. В подземния салон около "Ал. Невски" ще могат да се подготвят разстановки от регионалните исторически музеи. През девет оберлихта посетителите на музея ще виждат храма "Ал. Невски", а туристите от площада ще имат поглед към музейната зала. С пряка връзка от НИМ ще се влиза в криптата на храм-паметника с богатата и колекция от икони. Предвидени са паркинги, търговска зона, подвижни тротоари към станцията на метрото и т.н.

Естествено, възможно е да бъде предпочетен първият по-консервативен, по-евтин и бързо изпълним проект, който засяга само сградата на бившия Технически университет и НГЧИ. Но арх. Николов и екипът му са убедени, че е по-добре да се покаже напластяването на епохи в историческа среда. "Големите майстори на съвременната архитектура доказват по категоричен начин хармонията при много деликатна намеса на историческа даденост с модерна архитектура", изтъква арх. Николов. И дава за пример пирамидите на Лувъра в Париж, модерното остъкляване на двора на Британския музей в Лондон, новия купол на Райхстага в Берлин и др.

В разчетите към проекта са заложени впечатляващи финансови параметри. Съвременен музеен център в кв. 500 - 17 882 357 лв. - първи етап, втори - 32 947 585 лв. За Националния исторически музей - 94 744 346 лв.

Концепцията, признават сами авторите и, "в момент на криза звучи нереалистично и може би абсурдно". Но припомнят, че изграждането на Лувъра в Париж е продължило над 20 години. И не в рамките на един министерски мандат. "Независимо кого ще изберат - основното, което бихме искали, е да не се развали построеното дотук."

"Заданието на конкурса и графичната му част са меко казано некоректни и подвеждащи - в архитектурните планове, предоставени на участниците, не са нанесени фондохранилищата и реставрационните ателиета на НХГ в сутерена и партера на блока по ул. "Московска", казва арх. Николов. Според него е била използвана стара скица за проектиране от 2001 г. И по този начин се създава възможност да бъде ликвидирано "най-модерното досега фондохранилище на НХГ". За него вече са похарчени 4 млн. лв., напомня Николов. "Само този пример е достатъчен за оспорването на конкурса в Комисията за защита на конкуренцията", смятат от "Никонсулт".

Click to expand...

Vojvoda said:

Не това да е най-важно, но все пак нали постигнахме съгласие заглавията всеки път да са първо на български/кирилица...

Click to expand...

Архитектът на Лувъра спечели с икономии

Арх. Янко Апостолов /вдясно/ в компанията на американския посланик Джеймс Уорлик и министъра на културата Вежди Рашидов

Архитект Янко Апостолов, който безапелационно спечели първото място за строеж на Българския Лувър, изненадващо пристигна в България. Без предупреждение той дойде от Америка в галерия "Средец" на Министерството на културата в столицата. Там в понеделник министърът на културата Вежди Рашидов в присъствието на американския посланик Джеймс Уорлик и главния архитект на София Петър Диков откри изложба на всичките 31 идейни проекта, участвали в конкурса за "Проектиране на съвременен музеен център". Тя ще бъде отворена до 3 октомври 2010 г.

Министър Рашидов представи класирания на първо място проект на Янко Апостолов, който живее и работи в Ню Йорк. При откриването на изложбата председателят на журито - главният архитект на София Петър Диков, бе категоричен, че конкурсът на Министерството на културата е дал голям шанс на родните архитекти. "Проектът, който избрахме, е такъв, че може да се случи и аз съм убеден, че ще се случи с волята на министъра и на правителството", обясни арх. Диков. Той каза още, че е щастлив как един българин, излязъл, за да учи и работи в чужбина, се връща да твори и да работи за българската култура.

Министърът на културата обеща, че и занапред ще има пълна прозрачност при изграждането на нашенския вариант на Лувъра. "Това е идеен проект и когато започнат консултациите по него, ще имаме цената, на която той ще бъде построен. След като минат законовите срокове, ще дискутираме пак точка по точка при пълна прозрачност. Искаме всички вие да сте наясно", заяви министър Рашидов. Той даде думата на американския посланик Джеймс Уорлик: "Нашият българин, спечелил конкурса, е американски гражданин". Дипломатът каза, че се надява този проект да обогати великолепието на София.

В проекта на съвременния музеен център "Български Лувър", направен от Янко Апостолов, се предвижда реновиране и реконструкция на вътрешния двор и интегриране на сградите. "Ще има много малки промени във външните фасади, което е повече реставрационен и интегриращ елемент. Моят подход беше да се намери една икономична интеграция на съществуващите сгради, така че това да бъде възможно с бюджета, който правителството предлага, и същевременно да се запази характерът на сградите, и да се намери една целесъобразна интеграция на комплекса", каза Апостолов.

Click to expand...

Живея в Манхатън, но съм роден в Казанлък

Арх. Янко Апостолов е завършил в Лондон. В момента той работи в Ню Йорк като старши архитект в Kohn Pedersen Fox. Фирмата е работила по множество големи проекти, включително и по реновацията на Музея на съвременното изкуство в Ню Йорк. Решенията при него, особено градината със скулптури в двора, наподобяват тези в българския проект, казват запознати.

- Г-н Апостолов, как ще се впише вашата идея за родния Лувър по отношение на останалите исторически сгради, които се намират на това място?
- Сградите вече имат доста добре изграден характер и те се вписват добре в съществуващите сгради и в градската среда. Моят проект предвижда реновиране и реконструкция на вътрешния двор и интегриране сградите каквито са. Има много малко промени във външните фасади, което прави проекта предимно реставрационен и интегриращ вътрешно, а не и урбанистично. Намесата в съществуващата тъкан на останалите сгради ще е минимална. Основната идея на проекта е съсредоточаване във вътрешната структура на градината.

- Върху какви други проекти сте работили?
- През последните три-четири години съм работил предимно в проекти в Китай. В момента за щастие архитектурната професия е една от професиите, които глобално се интегрира много добре. Работил съм върху градоустройствени планове, както и върху един много интересен проект в Сондо, Южна Корея. Това е нов град с паркове, обществени сгради.

- Като сума колко ще излезе строежът на Българския Лувър?
- Прекалено рано е да се каже. Аз обичам да работя с ограничения на контекста. Проектът се намира на идейно ниво и ще отнеме време то да бъде разбито. До няколко месеца ще има яснота за истинската му цена. Музеят трябва да се направи до две години, такова е искането на Министерство на културата.

- Дайте повече подробности за идеите си?
- По принцип трябва да се инвестират средства в инфраструктурата на сградата. В момента само една от сградите се използва като музей. А другите не са пригодени за това. А това е основна цел на проекта. Съвременните моменти се състоят в реновиране на вътрешния двор. Ще се използват енергоефективни технологии. Няма да се разрушават съществуващите сгради. Не предлагам и покриване на вътрешния двор. Ако погледнете предложението на моите колеги, много от тях предлагат точно това. За българския климат това е трудна концепция, защото ние имаме студени зими и топли лета. Бих предпочел парите, които ще се похарчат за климатизиране за един такъв обем, да бъдат похарчени върху развитието на проекта.

- Къде живеете в момента?
- В Манхатън. На 36 г. съм, роден съм в Казанлък. Съпругата ми се казва Рая и се занимава с финанси. Тя също е българка и споделя изцяло с мен емоцията от проектирането на музея.

Click to expand...

asparuh88 said:

Боже няма ли кой да ги спре журналистите с този „ Лувър“ не дупустимо е! Смешно и противно! Арена ди(ди !?!?!?) София, Български Лувър, Български колизеум...сега и опера като в Сидни!......просто нямам думи...с тези понятия взеха да прекаляват, а не е шега работа. Издава много грозен подход към нещата

Click to expand...

asparuh88 said:

Боже няма ли кой да ги спре журналистите с този „ Лувър“?! Недупустимо е! Смешно и противно! Арена ди(ди !?!?!?) София, Български Лувър, Български колизеум...сега и опера като в Сидни!......просто нямам думи...с тези понятия взеха да прекаляват, а не е шега работа. Издава много грозен подход към нещата

Click to expand...

Конкурсът за "Българския Лувър" се обжалва

Конкурсът за новия музеен комплекс, известен и като "Българския Лувър" се обжалва от един от участниците - арх. Владислав Николов от "Никонсулт" (син на арх. Никола Николов, проектирал галерията за чуждестранно изкуство). Жалбата е внесена в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) на 1 октомври. В средата на септември проектът на арх. Янко Апостолов, който живее в САЩ, беше избран сред над 30 други кандидати от жури, оглавявано от главния архитект на София Петър Диков.

"Нямаме проблем с другите проекти, всеки един от тях има своите качества. По-скоро неприятното и дразнещото е, че в конкурса липсва задание", заяви пред "Дневник" арх. Николов. При представянето на идеята за новия музеен комплекс през декември 2009 г. министърът на културата Вежди Рашидов заяви, че най-вероятно ще бъде използван проектът именно на арх. Николов.

"Ще оспорим резултатите по простата причина, че всъщност се унищожават направени инвестиции. По стара традиция у нас винаги започваме от нулата", каза Николов пред в."Труд" преди време. Според него проектът, спечелил първо място, е "модерен, лъскав, елегантен, но се слага чертата на повече от 4 млн. лв. инвестиции, дадени за фондохранилище". "То е пълно с картини. А арх. Апостолов е проектирал там ресторант и кухня", заявява още Николов.

В края на миналата година правителството реши да изгради музеен център в сградата на бившето МЕИ и Галерията за чуждестранно изкуство в София. За него бяха отделени 20 млн. лв. от бюджета, като за ремонта на сградите ще бъдат използвани и 2.5 млн. лв. от оперативната програма "Регионално развитие".

Апостолов е старши архитект във фирмата Kohn Pedersen Fox, Ню Йорк. В писмо до съюза на архитектите е представил, че е работил с американската музейна консултантска компания "Музеоплан", участвала в реорганизирането на Лувъра и реконструкцията на Музея за съвременно изкуство в Ню Йорк, които са повлияли и предложението му за София.

Компютърните симулации на проекта му показват използването на много стъкло, а самият архитект обяснява пред в."24 часа": "Вътрешният двор ще е сърцето на проекта. Той ще бъде повдигнат, с достъп от улицата, подобно на двора "Марли" в Лувъра или на Скулптурната градина в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк."

Във форумите на блоговете за архитектура преобладава мнението, че избраният проект е "приятно семпъл", "доста сдържан и приятен".

Click to expand...