Малко клюкарски стил статия от в.Сега за двореца в Княжеската градина, който Фердинанд искал да строи преди ПСВ. Няма планове или някакви рисунки на проекти от онова време, но не знам дали въобще се е стигнало до там:
През 1912 г. Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството обявява конкурс за нов царски дворец в столицата. То спуска списък на салоните, апартаментите и помещенията, които трябва да съдържа дворецът.
Общата застроена площ трябва да е 13 924 кв. м.,
които да се поберат на мястото, затворено между днешните булеварди "Васил Левски", "България" и "Руски", и улица "Гурко".
На 1.IV. 1914 г. изтича срокът за конкурсния проект. Тогава в София трябва да пристигнат трима архитекти с европейска известност - от Париж, Виена и миланския "Институто ди белле арти", които да оценят работата на архитектите ни и ако трябва да нанесат нужните корекции. Предвидени са четири награди-първа от 10 000 лв., втора от 7000, трета 4500 и последната от 2500 лева.
Фердинанд поставя условия новият му дворец да прилича на виенския "Белведере". В сутерена трябва да е парното, инсталация за изкуствен лед и охладителни камери, помещение за съхранение на любимите на Фердинанд килими от цял свят, гардероб за зимни дрехи и изби за вино. Над сутерена трябва да се намира главният вестибюл, 2 гардероба от по 80 кв. м. и три салона. Редом до тях да са концертната и тронната зала, зад тях салон за пушене, стая за знамената, както и библиотечната сбирка. Искат се още стаи за началника на канцеларията и маршала, церемониалмайстора, частните секретари на негово величество и дежурните офицери, 12 бани, източно православна църква от 70 кв. м. и римокатолическа - 120 кв. м., стая за хористите и оранжерия. Общо този етаж заема 4562 кв.м.
На първия етаж е апартаментът на царя със спалня 42 кв. м. и тоалетна със същата площ, баня 24 кв. м., гардероб, 2 салона, библиотека и частна архива. Общо апартаментът на царя е 570 квадратни метра. До него е апартаментът на царица Елеонора, който заема 400 кв.м. По-нататък се нареждат двата апартамента на престолонаследниците, като за тях са отредени по 398 кв.м. На този етаж са и още 4 апартамента от по 280 кв. м., други 4 от по 180 кв.м. , още 2 по 102 кв.м и 1 от 68 кв.м. На втория етаж са 15 апартамента по 102 кв.м., 50 стаи за прислугата по 24 кв.м. и още 15 стаи за чиновници.
Наред с това Фердинанд предвижда и второ здание. На партерния етаж трябва да се поберат исторически музей от 400 кв. м. с отделни стаи за дирекцията му, канцелария за институцията на ордените, интендантството на цивилната листа, архивът, управата на двореца, както и дърводелска и тапицерска работилници. Първият етаж да е с 40 стаи за прислугата, бален салон, с апартаменти от по 68 кв. метра за гости, караулен дом и 500 кв. м. оранжерии и зимна градина.
Този грандиозен проект не се реализира заради краха, който България търпи в Междусъюзническата война.
